Решение № 465 от 09.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501206 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на М. Й. И. -ищец по гр.д. № 4297 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260720/14.05.2021 год. в частта

,с която е отхвърлена претенцията на въззивницата по чл. 59 от ЗЗД над сумата от 5977 лв. до половината от 19570 лв.-представляваща обогатяването на ответника вследствие на извършените със средства на ищцата СМР в собственика му имот.

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано ,при нарушаване на логическите и опитни правила .

Сочи се на първо място ,че общата сума на доказаните подобрения ,водещи до увеличаване стойността на имота възлиза не на 11 954 лв. /както е прието от съда /,а на 19579,30 лв.Съдът е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства и е стигнал до 1 заключението ,че всички СМР са налични ,съществуват към момента ,финализирани със семейни средства по време на брака между страните .Правилен е и изводът ,чче който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е богатил –до размера на обедняването .Доколкото извършените СМР са финализирани от двамата съпрузи със семейни средства ,е налице обедняване на съпругата – ищца /бивша8,която не е собственик на подобрения имот.Обогатяването на ответника представлява сумата ,с която се е увеличила стойността на имота ..Дадените от бившата съпруга средства представляват нейното обедняване и правилно съдът е посочил ,че на ищцата се дължи по-малката от двете суми.

Още след изслушване на експертизата обаче ищцовата страна е направила възражение ,че вещото лице неправилно не е включило в подобренията тези ,увеличаващи стойността на имота –които са трайни и водят до повишаване на тази стойност .Вещото лице е дало само индивидуалната стойност на всяко подобрение ,но не е счела ,че те водят до увеличаване стойността на имота .Поисканият повторен разпит на експерта или назначаването на нова експертиза са били отказани от районния съд ,поради което се счита ,че съдът не се е съобразил с ноторно известни факти и е постановил решението си при нарушение на процесуалните правила,довели и до необоновано решение.Неизясняванетона въпроса кои СМР са подобрения ,водещи до увеличаване стойността на имота /каквото напр. е топлоизоляцията на сградата /,е довело до неправилно определяне на сумата ,която се дължи на ищцата .Изрично се посочва кои оценени от експертизата подобрения не са приети за увеличаващи стойността на имота ,като се счита ,че те са такива ,които повишават стойността му и са с обща стойност 7 616,30 лв. ,която сума според въззивника следва да бъде добавена към 11 954 лв./определена от експерта за сума,увеличаваща стойността на имота /.

Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковата претенция изцяло.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати 2 визираните нарушения.Счита ,че делото е изяснено от фактическа страна и не са допуснати процесуални нарушения ,както се твърди във въззивната жалба.Районният съд е допуснал всички доказателствени искания на ищцата ,изслушани са били две технически експертизи ,дали подробен отговор на постановите от ищцата въпроси и сега се настоява за трета експертиза ,чез да се излагат други доводи освен недоволството на въззивницата от предходните две .Освен това ,по делото са били изслушани и свидетели,които са установили ,че след развода ответникът е направил основен ремонт на етажа си ,поради което към момента е налице ново строителство ,изключващо възможността за оценка на несъществуващите и твърдяни от ищцата СМР.Подчертава се и че сградата е съсобственост на три лица и при ремонт на общи части разходите не са направени само от един от етажните собственици .Затова и правилно първоинстанционният съд е отчел този факт ,като по преценка на въззиваемия неправилно увеличението на стойността на имота не е поделено между двамата съпрузи ,а е прието като принос само на единия.

Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната отхвърлителна част .

Ответникът също е подал въззивна жалба против решението в частта ,с която е уважен иска по чл. 59 от ЗЗД против него .Счита ,че съдът не обсъдил всички доводи и възражения ,касаещи доказателствата по делото .

Същественият въпрос-относно закупуването на материалите за ремонта на покрива изобщо не е бил обсъден .От представените от ответника доказателства се е установило ,че всички материали за ремонта на покрива са закупени със средства на „ДАГА ИВАН ИВАНОВ„ЕООД и доколкото би било участие от страна на ищцата в ремонта на покрива ,то това е само труд ,каквото твърдение няма в исковата молба ,нито има твърдение да е заплащала за ремонта ,извършен с помощта на роднини и приятели и труд на трети лица .затова се счита ,че отразените от вещото лице средства в размер на 7 646,90 лв. за ремонт и материали за покрива следва да отпаднат от общата сума ,която да бъде приспадната от сумата ,с която се е увеличила стойността на имота според заключението – а именно сумата 11 954 лв.Същото се изтъква и за приетото от съда за нова ограда и настилка на двора .Счита се ,че показанията на свидетелите са категорични ,че дворната настилка е закупена със средства на майката на ответника ,с общ труд е 3 направена и настилката и отградата .Представените от ищцата фактури са подправени и са документи с невярно съдържание ,а издателят на документите – св. В. ,не следва да бъде кредитиран .

При това положение ,ако се приспадне сумата за ремонт на покрива от общата сума ,то сумата ,с която е увеличена стойността на целия имот е в размер на 4 307,10 ,като половината от тази сума е да другата ½ ид.част от имота –за другия собственик ,а на ищцата следва да се дължат 1076,78 лв..И тук районният съд неправилно приема ,че това увеличение е изцяло за сметка на единия собственик.Ако се приеме ,че това увеличение е в резултат на влагането на семейни средства ,то участието на ищцата в тази сума е до размер ½ ид.част

Цитира се практика на ВКС ,че вземане за стойност на подобрения в съсобствен имот не възниква в полза на съпруга-несобственик само защото разноските са извършени по време на брака със съпруга-съсобственик на имота и в режим на СИО.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция.

В отговор на въззивната жалба на ответника ищцата чрез процесуалния си представител я оспорва..Сочи се ,че за първи път във въззивната жалба на ответника се въвежда твърдение ,че материалите за покрива са на името на юридическото лице,чиито едноличен собственик на капитала и представляващ е ответникът и че именно това дружество ги е закупило.Тези твърдения обаче според ищцовата страна противоречат на останалите събрани по делото доказателства :Всички разпитани свидетели са обяснили как,кога ,от кого и с какви средства са закупувани материалите за покрива.Представена е гаранционна карта за мателиялите ,то която става ясно по категоричен начин кой е закупил материалите от посоченото дружество и кой следва да се ползва от гаранцията-това е ответникът И. ,а не неговото дружество.Самият ответник е заявил ,че той ,заедно с брат си ,е финансирал закупуването на материалите и направатана покрива.Осчетоводяването като разход на дружеството ,закупило материали за семейното жилище ,е незаконна,доколкото жилището не е актив/освен това твърдението противоречи и на становището ,дадено в писмения отговор /.

Подчертава се ,че ответникът не е доказал неверност на нито едно 4 писмено доказателство , а свидетел Вангелов не е бил изобщо разпитван по делото .

Сочи се ,че съдът е взел предвид ,че става дума за СМР на общи части и за съсобствена сграда с друго лице /брата на ответника/,поради което е приел и че подобренията ,увеличаващи стойността на имота е половината от 11954 лв.-5977 лв.

Моли се за отхвърляне на жалбата на ответника и потвърждаване на решението в атакуваната част .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД ,като се е твърдяло от ищцата ,че по време на брака си с ответника /който е прекратен / са живели в имот ,негова собственост ,представляващо първия етаж от двуетажна жилищна сграда ,ведно с част от дворното място,в което е построена .В този имот заедно са извършили множество подобрения ,подробно описани в исковата молба ,в резултат на които е била увеличена стойността на имота .Затова се претендира от ответника заплащане на половината от направените в неговия имот подобрения по време на брака им и със семейни средства,оценени на исковата сума.

Съгласно Решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/ 81 г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от двамата съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал друг правен способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. С Решение по уеднаквяване на съдебната практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/ 2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС, приема, че искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо изравняване на придобитото през време на брака имущество.Следва да се отбележи още, че исковете по чл. 29, ал. 3 СК, чл. 30 СК, и чл. 33, ал. 2 СК, представляват специални хипотези, материализиращи принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване в българското право.

След като подобренията в процесния имот са извършени от лице – несобственик , без това да е предвидено в сключен договор за между него и 5 собственика ,отношенията се уреждат според правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД.

Под "разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи ,независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика.

Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).

Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.