Решение № 73 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002900377 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.В. Д. касационна жалба на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, срещу решение № 453/02.11.2022г. по възз.т.д.№ 129/2022г. на АС - Пловдив. С него е потвърдено решение № 260156/19.12.2021г. по т.д.№ 120/2020г. на ОС - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, против „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр.Пазарджик, осъдителни искове, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с предмет цедирани с договор за цесия от 06.11.2015г.в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, парични вземания по отношение на „МБАЛ - Пазарджик“АД, гр.Пазарджик, произтичащи от сключения между „МБАЛ - Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, договор от 13.06.2011г.за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи, както следва: част от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия по чл.11, ал.1 от договора от 13.06.2011г. неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 483.37лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 89 667.27лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, в общ размер 1

19 696.85лв., и част от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи по чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г. - неплатени изискуеми 20 месечни вноски от по 4 566.05лв.за периода от 10.08.2017г. до 10.03.2019г. вкл., в общ размер 91 321лв., заедно с обезщетения за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка месечна вноска – 10-о число на месеца, за който се отнася, в размер 20 060.25лв., и са присъдени разноски в тежест на „Интернешънъл Асет Банк“ АД в размер на 10 475лв.

Обжалваното решение е постановено с участието на „Енемона“ АД/н/, гр. Козлодуй, и „Ескона консулт“ ЕООД, като трети лица-помагачи на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК- материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът намира за неправилни правните изводи на съда по отношение на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила между страните по делото решение по възз.т.д.№ 11/2019г. на ПАС. Релевира доводи и за други допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства за изпълнен гарантиран резултат, както и неизясняване на делото от фактическа страна по въпроса дали са извършени СМР. Оспорват се по същество направените изводи във връзка с договора от 13.06.2011г.

Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски. С молба от 08.01.2024г. се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

С подадения чрез адв.А. Ш. писмен отговор ответникът „МБАЛПазарджик“ АД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Не са постъпили становища от третите лица-помагачи на ищеца „Ескона Консулт“ ЕООД и „Енемона“ АД/н/.

С постановеното по делото определение № 205/31.01.2024г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение между същите страни, с което е присъдено вземане, произтичащо от същия договор?

В откритото съдебно заседание касаторът „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чрез процесуалния си представител адв.В. Д., поддържа касационната жалба, а ответникът „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Александър Шопов, поддържа отговора и оспорва касационната жалба. И двете главни страни претендират за присъждане на разноски, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК. Подпомагащите 2 страни не се представляват и не вземат становища.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване:

По него е формирана съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в т.19 ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 49/14.04.2011г., по т.д.№ 561/2010г., I т.о., посоченото от ищеца решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о. и мн.др., обобщена в служебно известното на съда решение № 314/15.01.2018г. по гр.д.№ 4301/2014г., IV г.о.

Даденият правораздавателен отговор е, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид, че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези(правопораждащ факт, съдържание, носители). В т.см. със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила решение на съда, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.

Забраната за пререшаемост (чл.299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едно и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или на различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхваната от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.В решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., 3

I т.о., се приема, че преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Следва да се има предвид и разясненото в мотивите по т.5 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, че идентичност в предмета на делото е налице, не само при пълно обективно и субективно тъждество, но и, когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случай, че предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и, въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Предвид на това отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, е, че, когато в последващ процес е предявен иск за вземане, произтичащо от договор, чиято действителност е установена с влязло в сила решение между същите страни, с което е присъдено друго вземане, произтичащо от същия договор, от съдебната проверка е изключена както действителността на договора на изследваното от съда основание, така и съдебно установените общи правопораждащи факти на вземането.

По същество и на въведените касационни основания:

По делото е правилно установено, че с влязло в сила въззивно решение № 95/15.03.2019г. по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС - Пловдив, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, е постановено друго, с което „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр.Пазарджик, е осъдено да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, цедираните с договори за цесия от 26.06.2015г. и от 06.11.2015г., парични вземания, произтичащи от чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от сключения между „МБАЛ Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, договор от 13.06.2011г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи от 13.06.2011г., а именно месечните вноски по чл.11, ал.1 и чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011г., чиито падежи са настъпили в периода 10.12.2014г.10.07.2017г.вкл., ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 20.07.2017г. до окончателното изплащане, както и заедно с обезщетения за забавеното им заплащане от падежа на всяка месечна вноска на 10-о число на съответния месец до подаване на ИМ. Решението е постановено с участието на „Енемона“ АД/н/ и „Ескона консулт“ ЕООД, като трети лица-помагачи на страната на ищеца.

В мотивите на въззивното решение по възз.т.д.№ 11/2019г. на АС Пловдив е прието, че на 13.06.2011г. в процедура по възлагане на обществена поръчка между ответника „МБАЛ-Пазарджик“ АД, като възложител, и „Енемона“ АД, като изпълнител, е сключен договор за изпълнение на 4 инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградите на болницата, описани в чл.1, и съпътстващи ремонтни работи, като дейностите по договора ще се осъществят на два етапа: първи етап, включващ анализ на енергоефективните мерки от докладите за обследване, изготвяне на технически проект за изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и необходимите за това съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационната годност на сградите, вкл. съгласуване на проектите и набавяне на необходимите разрешителни за изпълнение на СМР, осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите СМР по начин, че да гарантират бъдещото сертифициране на сградите със сертификат за енергийна ефективност, не по-нисък от категория „А“, и втори етап, включващ мониторинг на енергийното потребление на обектите с отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция. Прието е, че страните са постигнали съгласие изпълнителят да финансира дейностите и мероприятията, предмет на договора, като общият размер на инвестицията възлиза на 2 949 947.22 лева, без ДДС, а цената по договора, т.е. дължимата от възложителя сума, е образувана на базата на така определените инвестиционни разходи, плюс стойността на оскъпяване /7.5 % годишно/, заради уговореното разсрочено плащане на инвестицията от възложителя /за седем години на 84 равни месечни вноски, дължими по-късно от 10-о число на месеца, съгласно Приложения 4.1. и 4.2. - погасителни план-графици за цената на договорените енергоефективни мероприятия и за цената на договорените съпътстващи ремонтни работи/. В мотивите на влязлото в сила въззивно решение прието, че направената от изпълнителя инвестиция дори надхвърля заложения в чл.7, ал.1 от договора размер от 2 949 947.22 лева без ДДС, както и, че изпълнението на дейностите от първия етап е прието със съставения на осн. чл.26 от договора двустранен приемо-предавателен протокол от 01.12.2011г. В мотивите на влязлото в сила въззивно решение също така е прието, че по силата на договорите за цесия ищецът е придобил 20% от вземането на изпълнителя по договора от 13.06.2011г. Изрично е обсъдено и релевираното възражение за валидност на договора за инженеринг, в частност за нищожността на договорните клаузи относно начина и размера на дължимото възнаграждение на изпълнителя, поради противоречие с императивни правни норми. За неоснователно е прието възражението, че договорът противоречи на императивната разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./ В тази връзка са изложени мотиви, че в чл.48, ал.1 ЗЕЕ / отм./ се съдържа определение на договорите с гарантиран резултат /ЕСКО договори/, които имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Счетено е, че това определение на ЕСКО договорите не задължава равнопоставените субекти в търговския оборот, каквито са 5 страните по настоящия договор, да сключват договори, с които да уговорят заплащането на пълния размер на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да бъде извършвано само и единствено за сметка на реализираните икономии на енергия, като изводи за договорна свобода при определянето на начина и средствата за плащане следват от разпоредбите на чл.49, ал.3, т.3 и т.4 ЗЕЕ /отм./, в които е посочено, че страните уговарят начина на финансиране и начина на изплащане на възнаграждението на изпълнителя. Тълкувайки клаузите на договора, въззивният съд е приел, че волята на страните при сключването му е била да се възложи на изпълнителя да извърши дейностите по договора, включително тези, които не са пряко свързани с подобряването на енергийната ефективност /чл.7, ал.1, т.2/, като сам финансира инвестицията, след което инвестицията да му бъде заплатена от възложителя в седемгодишен период по уговорения с договора начин, със средства от бюджета на възложителя, които да включват и стойността на икономиите, при съблюдаване на правилата по чл.17 от договора /при положителната финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от обектите в пакет и паричната равностойност на достигнатото годишно потребление се разпределя по равно между възложителя и изпълнителя, а отрицателната финансова стойност е за сметка на изпълнителя/. Изложени са съображения, че, тъй като конкретните уговорки в договора съответстват на заложените параметри в процедурата по ЗОП, липсват императивна законова разпоредба, налагаща изплащането на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да става единствено и само за сметка на реализираните икономии на енергия, а инвестицията е реално извършена и работата е приета, поради което претенциите са основателни. Изрично е посочено, че според клаузите на договора дължимото плащане на инвестицията от възложителя не е обвързано пряко с гарантираният резултат, а той осигурява енвентуално допълнителни суми- възнаграждение, което изпълнителят може да получи на основание чл.17 от договора, извън размера на инвестицията, но такава претенция не е предявена.