Решение № 3071 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3071 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123899 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

28.02.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23899/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. А. Х., Г. Х. Х. и Й. Х. Х. , като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. .................., аб. № 273921, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 4041,31 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 945,41 лева за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 30,20 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 1

30.04.2019 г., както и сумата от 7,58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. до 03.08.2021 г.. Иска ответниците да бъдат осъдени разделно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез особения представител, като се твърди, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни.

Поддържат, че по делото не били ангажирани доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, съответно, че ответниците са собственици или вещни ползватели на имота. Навеждат доводи с които оспорва представените от ищеца писмени доказателства, тъй като последните били изготвени от него. Излагат съображения, че липсвали доказателства, че топлинна енергия реално е била доставена. Сочат, че претенцията била погасена по давност, като се обосновава приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Искат отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание: чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.

200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на 2 който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложено е Заявление-декларация от 12.09.2002 г. от Г. Х. Х. до „ТС“ ЕАД (л. 16-17 в кориците на делото) за откриване на партида за недвижим имот, находящ се в гр.

...................

Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на този ответник за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че сключеният индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия между Г. Х. Х. и „ТС“ ЕАД е бил развален или прекратен.

Трябва да се отбележи, че принципно голият собственик, съсобственикът, респ. вещният ползвател би бил страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл. 153 ЗЕ, но само ако голият собственик, съсобственика или вещният ползвател не е сключил индивидуален договор. Това произтича както от правилото на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че собственик, съсобственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона, тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да две отделни лица с ограничаващи се права, при наличието съсобственост, да могат да го потребят. В случая безспорно е установено, че за процесния имот и период облигационното правоотношение е било учредено единствено с Г. Х. Х., който именно по силата на 3 индивидуалния договор е задължен да заплаща цялата доставена топлинна енергия.

Ответниците С. А. Х. и Й. Х. Х. не са пасивно материалноправно легитимиран да отговарят по предявените искове. Необходимо е да се изясни, че е ирелевантно обстоятелството, че в Заявление-декларация купувачът на топлинна енергия – Г. Х., е посочил, че семейството му се състои от трима членове, тъй като не е ясно за кои точно лица става въпрос. Освен това възникналото облигационно отношение за ответника Г. Х. по силата на приетото от ищеца заявление-декларация е res inter alios acta за останалите ответници, а както е известно res inter alios acta, aliis neque nocet, neque prodest – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка трябва да се отбележи, че направеният извод се подкрепя, както от представените от третото лицепомагач писмени доказателствени средства, в които изрично е посочен като потребител само Г. Х. Х., така и от представения списък на етажните собственици, в който фигурира името на Г. Х..

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено, че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия единствено с ответника Г. Х. Х.. По отношение на ответниците С. А. Х. и Й. Х. Х. исковете следва да бъдат отхвърлени поради липса на такова правоотношение – тоест за тези ответници, тъй като не е установена първата материална предпоставка е безпредметно обсъждането на останалите.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

Разпечатката съдържа 32 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f687796-a31b-42a7-8c4b-ac8e4a162e4b