Определение № 128 от 14.12.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Червен бряг, 14.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200184 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр.с чл.63, ал.3 от ЗАНН

По делото е постъпила молба от АНО – ответник по жалбата, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр.с чл.63, ал.3 от ЗАНН се иска от съда да допълни постановеното по делото Решение № 77/11.10.2025 г. в частта за направените разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът е изпратил на въззивника препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като страната в дадения й срок не е изразила становище.

Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е изпратене на 22.10.2025 г. /видно от датата на пощенското клеймо/, в срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 77/11.10.2025 г., поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Налице са основания за изменение на решението по делото по реда на чл. 248, ал.1, предл.1 от ГПК по следните съображения: По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото.

Процесуалният представител на жалбоподателя/въззивник е направил искане за присъждане на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на 1 разноските направени за адвокатско възнаграждение.

В ЗАНН изменението/намаляването на наказанието, наложено с наказателното постановление, не е обвързано със задължение за разпределяне на разноските между страните. В текста на чл.63д, ал.1 от ЗАНН е направено препращане към реда по АПК, но самият кодекс също не урежда изрично този случай, т. е. налице е празнота в закона, която не може да бъде запълнена посредством препращащата норма на чл.144 от АПК , защото систематичното място на този текст е в частта, свързана с обжалването пред съд на административни актове, а наказателното постановление не е административен акт.

Според чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

При установената празнота в приложимото право – единствено за разпределяне на разноските в административнонаказателното производство, по повод реализиране на отговорността на юридическо лице, според настоящия състав на съда следва да се приложат разпоредбите в законодателството, които уреждат възлагането на разноските, при обжалване на наказателно постановление с адресат - физическо лице, предвид основният принцип за юридическа равнопоставеност на различните участници в еднотипни юридически отношения.

Нормата на чл.84 от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен.

В конкретния случай, "нарушителят" – юридическо лице, не е "оправдан", тъй като наложеното му наказание не е отменено, а НП е изменено в частта на наложената санкция, като е намален нейния размер. Затова с оглед нормите на чл.84 от ЗАНН, чл.189, ал.3 и ал.4 от НПК и предвид диспозитива на т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, на наказаното дружество не следва да се присъжда пропорционална част от претендираните разноски. Съгласно т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат 2 направени. Цитираното ТР не е изгубило правно действие, няма и последвала нормативна уредба, която да въвежда друг режим на присъждане на разноски в този случай и съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ има обвързваща сила за настоящия съд.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, а такива се дължат само на ответника по жалбата.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 77/11.10.2025 г. постановено по АНД № 184/2022 г. по описа на ЧРС в частта за разноските, както следва:

ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане от страна на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен разноски в полза на жалбоподателя С. К. Й., с ЕГН 98105261426, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Й. 91“ ЕООД, ЕИК 206636288, със седалище и адрес на управление: гр. ..., в размер на 300,00 /триста/ лева, като неоснователно.

ОСЪЖДА С. К. Й., с ЕГН 98105261426, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Й. 91“ ЕООД, ЕИК 206636288, със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, ул.

“Александър Стамболийски“ № 1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Плевенски Административен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3