Присъда № 4 от 28.01.2026, Районен съд - Троян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/28.01.2026г. по НОХД № 336/2025г. по описа на РС- Троян

Подсъдимият В.Д.П. от с.Н., област Р. е предаден на съд за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 буква "а" и буква "б" от НК, затова, че на 28.05.2025 г. за времето от 15:23часа до 15:38часа в гр. Троян, в двора на фирма „К." ЕООД гр. Троян, от паркиран пред централния офис на дружеството служебен лек автомобил "***" с рег. № ***, предоставен за управление на Е.С.Г. от гр. Л., от жабката на автомобила, от мъжка чантичка отнел чужди движими вещи - сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева в брой, от владението на собственика им Е.С.Г., без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.По повод на престъплението е образувано досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

Подсъдимият В.Д.П. се явява лично в съдебно заседание и със служебния си защитник от ДП адв.Станислав Стефанов. По искане на защитника на П. съдът е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVII от НПК, при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, допуснал е предварително изслушване и е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че направеното от него признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти ще се ползват при постановяване на присъдата. В присъствието на защитника си подсъдимият П. дава съгласието си при постановяване на присъдата съдът да ползва направените от него самопризнания по чл.371 т.2 от НПК и се съгласи да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез защитника си адв.Стефанов подсъдимият моли съда да му наложи минималното наказание, посочено в закона, а именно 2/две/години лишаване от свобода, което да намали с 1/3 и да го осъди да изтърпи наказание 16 месеца лишаване от свобода. Изтъкват се смекчаващи вината обстоятелства, а именно че П. съжалява за извършеното и няма възможност да възстанови откраднатата сума.

В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че престъплението и авторството му са доказани от обективна и субективна страна.Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание на основание чл.58а от НК/предвид задължителното приложение на този текст поради проведеното съкратено съдебно следствие –чл.373 ал.2 във вр.чл.371 т.2 от НПК във вр.чл.58а от НК/ лишаване от свобода за срок от 6/шест/ години, което да бъде намалено с една трета, а изпълнението му да бъде реално, при първоначален строг режим.Прокурорът изтъква, че П. е *** многократно и че в случая няма никакви смекчаващи вината обстоятелства.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Подсъдимият В.Д.П. е роден на ********* г. в гр. Р., българско гражданство, българин, с постоянен адрес с. Н., област Р., **********, понастоящем в *******, със средно образование, ***, не работи, ЕГН 1

**********.

Свидетелят Е.С.Г. работил в техническия отдел на "К." ЕООД в гр.Троян. Същият живеел в гр.Л., като всеки ден пътувал за работа до гр.Троян и обратно.Ползвал предоставен му служебен автомобил, собственост на дружеството /справка л.34 от ДП/ - „***" с рег.№ ***. Тъй като дружеството имало сключен договор със З. Л., за работа на лишени от свобода на лек режим, свидетелят Г. с посочения лек автомобил превозвал и работниците от затвора. Всяка сутрин вземал лишените от свобода, които работели във „К." ЕООД - гр.Троян, от полигона при З. Л. и вечер ги връщал. С него пътували от 4 до 6 човека, като лишените от свобода не били придружавани от охрана, а и свидетелят Г. нямал задължение да ги охранява, само извършвал транспортирането им. Едно от лицата, които превозвал, бил лишеният от свобода и подсъдим по делото В.Д.П..Той имал право на робота и работел в „К."ЕООД в гр.Троян.Всеки ден пътувал с други лишени от свобода, със служебен транспорт от гр.Л. до гр.Троян и обратно.

Както всеки ден, така и на 28.05.2025г. сутринта свидетелят Г. взел от полигона при З. Л. четирима лишени от свобода, един от които бил подсъдимият В.Д.П.. Когато пристигнали в цеховете на „К.“ ЕООД Троян, лишените от свобода работници се отправили към работните си места.

Свидетелят Г. оставил служебния автомобил в двора на фирмата , пред централния офис и отишъл на работното си място. Обикновено оставял автомобила незаключен, тъй като имало охрана и видеонаблюдание на територията на фирмата, а и до този момент не е имало случаи на кражби. В жабката на автомобила Г. бил оставил личната си мъжка чанта с дръжка, в която държал лични документи и мъжки портфейл, сгъваем, черен, кожен, в който имал 500 лева - 10 банкноти по 50 лева.

Вечерта, когато свидетелят Г. се прибрал в гр.Л., му дотрябвали пари и тогава установил, че от портмонето, поставено в мъжката му чантичка липсват 250.00 лева, а другите били там. Той се учудил, но след последващите почивни дни и такива, в които бил в отпуск, помолил колегите си от „К.“ЕООД да прегледат записите от охранителните камери от 28.05.2025г.На записа сам видял и разпознал подсъдимият В.Д.П., който се приближил към служебния автомобил „***", паркиран пред централния офис, пресегнал се през отворения десен прозорец на предната врата, извадил от жабката на колата мъжката му чантичка, след което влязъл в коридор, водещ към тоалетните и стаи за почивка, на нещо като масичка, бръкнал в чантичката, извадил портмонето му, преброил определена сума пари, взел част от тях, след което оставил портмонето в чантичката, а самата чантичка върнал, където била оставена първоначално от свидетеля Г. в автомобила. Към жалбата си до РП – Л., ТО – Троян Г. приложил 1 брой компакт диск марка „maxel“, CD-R, 700MB, 80 min,с баркод

„Q70CD798813 1C“ ,съдържащ записите от охранителните камери от „К." ЕООД гр.Троян от дата 28.05.2025г.

По образуваното досъдебно производство е назначена и реализирана видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза с вещо лице Мирослав Михов Марков. Видно от заключението на експертизата, след преглед на предоставените записи, е установено, че на датата 28.05.2025г., в интервала от 15.23 до 15.38 часа, в зрителното поле на камерите за видеонаблюдание попадат движението и действията на лице от мъжки пол, 2 което се отправя към лек автомобил, синкав на цвят. На записите е заснето как в ръцете си това лице държи тъмна на цвят мъжка чанта и влиза в сградата.

Там лицето отваря чантата и изважда тъмен мъжки портфейл, взема няколко банкноти от него и ги поставя в десния джоб на панталоните си. След това връща портфейла в чантичката и излиза от зрителното поле на камерата.

Заснетото лице е с тъмна къса коса, обуто с тъмни на цвят спортни обувки със светли на цвят подметки, облечено е със светли на цвят дълги панталони с кантове и тъмно на цвят горнище. От видеозаписите вещото лице е експортирало отделни кадри на лицето и същите са откопирани като снимки към заключението му, подредени и представени в хронологичен ред.

В резултат на проведеното сравнително лицево - идентификационно изследване вещото лице е дало заключение, че на предоставените за изследване записи най - вероятно е заснет подсъдимия В.Д.П..

От така изложената фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установено, че подсъдимият В.Д.П. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 буква "а" и буква "б" от НК.От обективна страна същият на 28.05.2025 г. за времето от 15:23 часа до 15:38 часа в гр. Троян, в двора на фирма „К." ЕООД гр. Троян, от паркиран пред централния офис на дружеството служебен лек автомобил "***" с рег. № ***, предоставен за управление на Е.С.Г. от гр. Л., от жабката на автомобила, от мъжка чантичка отнел чужди движими вещи - сумата от 250.00/двеста и петдесет/лева в брой, от владението на собственика им Е.С.Г., без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е осъществено от подсъдимия П . при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б” от НК. Същият е бил *** многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, за някои от тях на не по-малко от една година, като ефективно е изтърпявал наложените му наказания.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл.Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.П. е съзнавал, че отнема чужди движими вещи/сума в размер на 250.00лева/ от владението на друго лице, без негово съгласие и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът счита, че автор на изпълнителното деяние е подсъдимият В.Д.П. и това се установява по несъмнен начин от неговите самопризнания, които съдът изцяло кредитира, тъй като същите не са изолирани – подкрепят се от събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства,прочетени в с.з. на основание чл.374 във вр. чл.283 от НПК, от заключението на допуснатата видео - техническа и лицево индентификационна експертиза с вещо лице Мирослав Михов Марков, и от показанията на свидетелите Е.С.Г. и О.Й.Т..

Предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Причини за извършване на престъплението – ниската правна култура на П. , несъобразяването му с установения в страната правен ред, желанието му 3 да се облагодетелства по неправомерен начин и най-вече утвърдените му престъпни навици.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК във вр.чл.58 а от НК, съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК - при самопризнания от страна на подсъдимия, следва да се приложи чл.58а от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита факта, че подсъдимия е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина на органите на досъдебното производство и на съда и се признава за виновен, но това са обстоятелства, които са взети предвид в разпоредбата на чл.58а от НК, с оглед предвидената в нея привилегия за намаляване на наказанието.Стойността на отнетата сума пари не е висока и е значително под размера на минималната работна заплата за страната.Съдът споделя становището на прокурора, че други смекчаващи вината обстоятелства в случая няма. Освен това подсъдимият е *** за престъпления от общ характер по четири наказателни общ характер дела, по които е *** на лишаване от свобода, като е изтърпявал реално наложените наказания. Явно същият не се е поправил и превъзпитал да спазва законите в страната. Престъплението, което е извършил П., е с висока степен на обществена опасност, най - вече с оглед многобройните случаи на кражби в страната.

Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във вр.чл.58а от НК съдът счита, че на подсъдимия П. следва да се наложи наказание за извършеното от него престъпление наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета и същият ще следва да изтърпи наказание 1/една/година и 4/четири/месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно реално, при първоначален строг режим, съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.»б» от ЗИНЗС. Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия П. съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Ще следва подсъдимият П. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР Л., сумата 223.26 евро /двеста двадесет и три евро и двадесет и шест евроцента/ или 436.65/четиристотин тридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/лева – разноски по делото от досъдебното производство.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.