Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 197 от 10.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 43/2026
Вид
Определение № 197
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Теодорина Димитрова, Димо Колев, Катина Минева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500043 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. П. И. от с. Миндя- ищец по гр.д. № 3879/2025г. на ВТРС срещу постановеното по делото определение № 2843/29.12.2025г., с което е оставен без разглеждане предявения от него иск с правно основание чл. 58 ЗК, като процесуално недопустим и е прекратено производство по него.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснования извод на районния съд за липсата на правен интерес от предявяване на конститутивния иск. Изтъква се, че в исковата молба не е твърдяно, че въобще не е провеждано ОС на кооперацията на 27.12.2025г., а че то не е проведено по предвидения в закона ред от лица, които да са член – кооператори. В тази връзка се допълва, че лицето публикувало обявата за свикването на ОС в местния вестник никога не е бил член – кооператор, че ответната кооперация е обявена в ликвидация и само ликвидаторът може да свика ОС или 1/3 от членовете, за което следва да отправят покана до него, което не е сторено. Уточнява се още, че неясно защо ОС е свикано извън седалището на кооперация, както и че решаващият съд е следвало да даде указания за обосноваване на правния си интерес, ако има съмнения за наличието му. По изложените съображения се отправя искане до съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първата инстанция.

В съответствие с чл. 130 изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочените в исковата молба ответници.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и 1 доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството пред ВТРС е образувано по искова молба на частния жалбоподател против ответната кооперация, с която е предявен иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на взетите решения на ОС от 27.12.2025г., съгласно обявения дневен ред. Ищецът е твърдял, че на 10.12.2025г. в местен вестник е видял публикувана обява за свикване на ОС на кооперацията за 27.12.2025г. с подробно описан дневен ред, както и че свикалото го лице никога не е бил член – кооператор на същата. Изтъкнал е, че към момента кооперацията е в ликвидация и се представлява от назначения ликвидатор, който единствен може да свиква ОС или 1/3 от членовете, за което следва да отправят покана до него, което не е сторено. Допълва, че ОС е свикано извън седалището на кооперацията и че на 27.12.2025г. в 10:00 часа на обявеното място са ходили член – кооператори, но събрание е нямало. Ищецът смята, че е опорочено провеждането на ОС и че взетите на него решения следва да се отменят.

С обжалваното разпореждане първата инстанция е приела иска за недопустим, тъй като оспорените с него решения явно не са вземани, доколкото се твърди да не е провеждано ОС на кооперацията на 27.12.2025г. В тази връзка е заключил, че в случая ищецът не може да получи търсената от него защита – отмяна на оспорените решения и няма правен интерес от предявения иск, доколкото според негови твърдения такива решения и на тази дата ОС на ответника не е приемало.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес от атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт по изричната повеля на закона /чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска, чрез посочване на правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко отправено до него искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди те да са накърнени, като това му задължение е предпоставено от надлежното упражняване на правото на иск с редовна искова молба.

2

Само тогава, при отговаряща на изискванията на чл. 127 - чл. 128 ГПК искова молба, е допустимо да бъде поставен правомерен отказ от правосъдие на основание чл. 130 ГПК, ако липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск.

В случая неправилно районният съд е върнал като недопустима исковата молба, като е приел, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, доколкото според твърденията му оспорените решения не са приети на датата на процесното ОС. В исковата молба липсва твърдение, че на ОС от 27.12.2025г. не са приемани атакуваните с иска по чл. 58 ЗК решения. Това е извод на съда направен въз основа на изложеното, че на посочените в обявата ден, час и място не е имало ОС на кооперацията, но не й твърдян от ищеца факт. Непровеждането на ОС не отрича възможността в обективна действителност да се отрази вземането на решения, макар и такива да не са гласувани.

В тази връзка материализирането на същите в протокол от ОС, без такова да се е състояло, ще води до тяхната незаконосъобразност /нищожност/. Следователно при твърдения, че не е провеждано ОС на посочена в обявата дата, но се иска отмяна на приети на него решения е налице нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, доколкото не е ясно дали се твърди такива да са обективирани в действителността в нарочно съставен протокол например. Дори да се приеме тезата на районния съд, че ищецът с твърденията си за непровеждане на ОС твърди и да не са взети посочените в дневния ред за свикването му решения, то ще е налице отново нередовност на исковата молба по чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, поради несъответствие на обстоятелствената част с петитума й, предвид на отправеното до съда иска за защита за отмяна на взети решения на ОС от 27.12.2025г. В тази връзка първата инстанция отново е дължала да даде указания на ищеца да уточни какво точно твърди – дали са взети или не са взети на ОС оспорените решения, както и да преведе в съответствие с уточнението си отправеното до съда искане за защита.

По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира, че районният съд неправилно е преценил, че липсва положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска – правен интерес от предявяването му, доколкото исковата молба, по която се е произнесъл е била нередовна. Едва при поправянето й в съответствие с условията на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, може правомерно да се изключи наличието на абсолютната процесуална предпоставка каквато е правния интерес от предявяване на отменителния иск по чл. 58 ЗК. Още повече, че в качеството му на изрично уреден в закона конститутивен иск, правния интерес от предявяването му всякога е налице, когато едно лице твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно реализиране и няма друг ред за постигане на дължимата правна промяна.

Мотивиран от горното съдът намира, че следва да отмени обжалвано определение като неправилно и да върне делото за продължаване на 3 съдопроизводствените действия, при съобразяване, че исковата молба е нередовна, което налага нейното поправяне, според гореизложените мотиви.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2843/29.12.2025г. постановено по гр.д. № 3879/2025г. по описа на ВТРС, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения от И. П. И. от с. Миндя против ППЗК „Доверие – Миндя“, в ликвидация, иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на взетите на ОС на кооперацията от 27.12.2025г. решения и е прекратено производството по него.

ВРЪЩА делото на РС – В. Търново за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4