Решение № 1030 от 12.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503829 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2681 от 29 април 2020г., постановено по гр. дело № 9498/2013г., Софийски градски съд, ГО, 11 състав, е признал за установено по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че В. К. Н. и И. В. Н. дължат солидарно на „Юробанк България” АД на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 20 453,02 лева– главница по вноски с падеж 28.01.2011 г. – 28.10.2019 г. по договор за кредит от 19.09.2007 г., ведно със законната лихва от 24.01.2012 г. до плащането, сумата от 18 897,99 лева – възнаградителна лихва за периода 28.02.2011 г. - 19.01.2012 г., както и сумата от заемна такса в размер на 709,10 лева за управление за кредита с падеж 28.09.2011 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.03.2012 г. по ч.гр.д. № 3479/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, като отхвърлил исковете за горницата до пълния предявен размер от 215 369,08 лева, представляваща предсрочно изискуема главница; за горницата до пълния предявен размер от 40528,19 лева – възнаградителна лихва върху отхвърлената част за главница, както и за 1 горницата до пълния предявен размер от 1156,33 лева за заемни такси; осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1 370,03 лева – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 1 317,64 лева – разноски в исковото производство ; осъдил ищеца да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на по 1 560, 85 лева на всеки един от тях - разноски в исковото и заповедното производство.

С решение № 4457/22.07.2020г. СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си, като след думите „заемна такса в размер на 709, 10 лв. за управление на кредита с падеж 28.09.2011г. „ и преди думите „… за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.03.2012г. по ч. гр. д. № 3479/2012г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав“ се чете „както и сумата в размер на 116, 00 лева – заемна такса за администриране на просрочен кредит за периода 25.05.2011г. – 28.08.2011г.“. Със същия акт СГС е отхвърлил искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението по гр. д. № 9498/2013г. на СГС в негови отхвърлителни части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон и процесуални нарушения при преценка на събраните по делото доказателства, иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявените искове за главница, възнаградителни лихви, наказателна лихва – до посочения в жалбата размер, както и иска с предмет такси по договора за кредит.

Насрещните страни В. К. Н. и И. В. Н. са подали отговор на въззивната жалба на ищеца, с който са оспорили основателността й. Считат, че исковата претенция се основава на неравноправни клаузи.

В. К. Н. и И. В. Н. също са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която исковете са уважени. С доводи, че съдът неправилно е уважил исковете за падежиралите вноски по договора за кредит вместо да ги отхвърли поради липса на уведомление за обявена предсрочна изискуемост, искат отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

„Юробанк България“ АД е оспорил жалбата на ответниците.

2

В. К. Н. и И. В. Н. са подали въззивна жалба и срещу решението на първоинстанционния съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. С доводи по същество, че не дължат такси за администриране на кредита, при положение че е налице надплащане въз основа на неравноправни клаузи, както и, че са направили възражение за давност, искат отмяна и на това решение.

Подадена е и частна жалба от „Юробанк България“ АД срещу акта на съда по чл. 248 ГПК, оспорена от ответниците, която подлежи на разглеждане в закрито заседание, като предметът й зависи от изхода на спора по същество.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че доколкото предсрочната изискуемост по кредита не е обявена с връчване на уведомление, такава не е настъпила, поради което могат да се признаят вземания само за вноски от главница с настъпил падеж до 28.10.2019г. съобразно първоначално уговорения план, за възнаградителна лихва в първоначално уговорения размер за периода 28.11.2010г.-28.08.2011г., за годишна такса за управление и такси за просрочен кредит. Съдът е зачел силата на пресъдено нещо като правна последица от решение, постановено по приключило производство между страните, с което клаузи от договора за кредит са били обявени за неравноправни и е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 136, 27 лв., която е приел, че банката е платила.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на решенията и с оглед посоченото в жалбите срещу правилността им и доводите на насрещните страни (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решенията, предмет на инстанционен контрол, са валидни. Те са и допустими.

По съществото на спора с оглед доводите във въззивните жалби и в отговорите срещу тях, както и в приложение на императивните норми на материалния закон, относими към спорния предмет, въззивният съд приема следното:

3

Ищецът „Юробанк България“ АД е основал исковете си, предявени по реда на чл. 415 вр. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 (ред. съгласно изм. ДВ, бр. 42 от 2009г.) ГПК, на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26249 от 19.09.2007г.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено на 24.01.2012г., претендираните суми са главница 215 369, 08 лв., договорна лихва в размер на 40 528, 19 лв. за периода 28.02.2011 – 19.01.2012г. ; такси 1 156, 33 лв. за периода от 28.09.2009г. – 19.01.2012г., законна лихва от 23.01.2012г. Банката се е позовала на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на 29.04.2011г. с непогасяване на 3 последователни месечни вноски, при първа просрочена вноска с падеж 28.02.2021г. На 06.03.2012г. е издадена заповед за изпълнение, като заявлението е било изцяло уважено срещу длъжниците В. К. Н. и И. В. Н. солидарно, заповедта е издадена и за разноски в заповедното производство, допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение длъжниците са подали възражения по чл. 414 ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 (ред. преди изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г.) ГПК - с оглед датата, на която са изготвени поканите за доброволно изпълнение с приложения препис от заповедта.

В исковата молба са преповторени и доразвити обстоятелствата за настъпила автоматично предсрочна изискуемост на 29.04.2021г. по процесния договор за кредит. След предоставен срок от съда, ИМ е уточнена с молба от 13.08.2013г., към която е приложена справка относно начина на формиране според ищеца на търсените суми. ИМ, отново след указания, е уточнена и в молба от 27.08.2013г., съгласно която претендираната „договорна лихва“ е начислена върху цялата претендирана главница; таксите за управление на кредит от 3 %, които са в предмета на делото, са такива, начислени на 28.08.2010г. – останали частично непогасени и изцяло непогасени са тези, начислени на 28.09.2011г. – общият размер на тези такси възлиза на 936, 71 лв.; в предмета на делото, според посочената молба, са и такси за администриране на просрочен кредит, дължими за периода 25.05.2011г. – 28.08.2011г., в общ размер на 219, 62 лв. Уточненията са илюстрирани в справка.

В срока за отговор на исковата молба ответниците Н. са оспорили 4 исковете и на първо място правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са изпадали в забава, а са надплащали дължимото.

Възразили са, че не са уведомявани за предсрочната изискуемост на кредита,а банката едностранно постоянно увеличавала след първата година месечната погасителна вноска поради покачване на размера на лихвата, както узнали. В тази връзка са възразили, че клаузите на чл. 3, ал. 2, чл. 3, ал. 4, чл.

3, ал. 6 , чл. 6, ал. 3, чл. 10, т. 2 и чл. 12 от договора, неиндивидуално уговорени, са нищожни като направноправни поради създаденото с тях нарушаване на договорното равноправие поради възможността за едностранно увеличаване на лихвата и тарифата и прехвърляне на риска върху потребителите. Възразили са срещу размера на търсената главница и срещу неясното основание, на което се претендира договорна лихва, както и неясен размер, още повече и след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорили са и основанието за начисляване на такса за администриране на просрочен кредит, евентуално и размера й с оглед погасяването на суми по кредита и начисляването на таксата върху недължим размер на кредита. С оглед защитата си по същество срещу исковете са заявили и, че са предявили пред СРС искове за обявяване за нищожни на клаузи от процесния договор за кредит. В хода на производството са релевирали и правопогасяващи възражения за давност.

С определение от 08.01.2014г. първоинстанционното производство е било спряно до приключване на гр. д. № 2749/2012г. на СГС, I ГО, 27 състав.

Решението по това дело, постановено на 24.10.2013г., поправено с решение от 28.11.2013г., е влязло в сила на 08.07.2016г. (като потвърдено с въззивното решение по в. гр.д. № 921/2014г. на СГС, IV В състав, недопуснато до касационно обжалване). С него съдът е признал за нищожни договорените клаузи по чл. 3, ал. 2 , чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26249/19.09.2007г. като неравноправни клаузи на осн. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от В. К. Н. и И. В.

Н. против „Юробанк България“АД и е осъдил „Юробанк България“АД на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищците Н. солидарно сумата от 3 136.27 лв. - недължимо платена сума, представляваща сбор от недължимо платени суми по месечни вноски за периода от 28.10.2008г.до 28.03.2009г. по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 5

20.01.2012г. до окончателното издължаване, като отхвърлил иска за сумата от 23.17 лева. Въз основа на издаден изпълнителен лист по влезлите в сила актове на съда за главницата и разноски по делото е образувано изпълнително дело с взискател цесионер на вземанията и длъжник – банката ищец, по което тя е получила поканата за доброволно изпълнение на 05.10.2016г., като с преводно нареждане от 19.10.2016г. банката е наредила сумата 18 091, 36 лв. по сметка на ЧСИ, пред който е било образувано изпълнението, с посочено основание за плащане изпълнителното дело - „гр. д. 2749/2012“.

От представените по делото доказателства е установено и следното:

Предмет на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26249 от 19.09.2007г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД (сега, не се спори, че е с наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитодател и В. К. Н. и И. В. Н. в качеството им на кредитополучатели, отговорящи солидарно, е предоставяне на кредит в размер на 220 000 лв., от които 70 500 лв. за покупка на описан недвижим имот и 149 500 лв. – за други разплащания. През първата година от срока за издължаване на кредита е уговорено да се дължи годишна лихва в размер на 2 %, а за всяка следваща година се дължи лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,9 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити на банката е в размер на 7 %; при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 4); действащият БЛП на банката за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони; договорените в договора надбавки не се променят (чл. 3, ал. 1, 2, 4 и 6 ).