Решение № 57 от 04.04.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Троян, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100602 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от „Топлофикация - София" ЕАД, представлявано от А.А. -изпълнителен директор срещу Ц. К. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ. Л., ж.к. „Л.", бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34, за сума в общ размер на 3762,89 лева, от които: 3186,02 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, 529,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се излага, че за топлоснабден имот с адрес гр.София, 1 ж. к. „Л. 7", бл.701, вх.А, ет.6, ап.34 са натрупани задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия. Твърди се , че Ц. К. Ц. бил клиент на ищцовото дружество за предоставяне на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Излага се, че по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация“София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

Излага се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че задължението на ответникът за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да 2 заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Сочи се, че съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. В изпълнение на нормативната уредба, сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис" ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице -помагач в процеса.

Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 „б“ от ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира имота на ответникът, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение Ц. К. Ц. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София" сумата от 3762,89 лева, от които 3186,02 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, 529,40 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.03.2022г., както и суми за дялово разпределение 40,33 лева - главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,14 лева - лихва за периода от 31.03.20199г. до 16.03.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По реда на чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че притежава ап.34 на 6-ти етаж, във вход А на блок 701, в ж. к. „Л. 7"- София, но твърди, че жилището не се ползва и обитава повече от 25 години, че изцяло е прекъснато 3 захранването с топла и студена вода, както и с електроенергия. Излага, че спирателните кранове преди водомерите за топла и за студена вода са затворени и пломбирани с оловни пломби от длъжностно лице на 13.02.2003 година. Твърди, че през 2006-2007година разбрал, че апартамента е наводнен и силно замърсен след спукване на мръсния канал от горния етаж, след което същият се нуждаел от основен ремонт и не бил годен за живеене. Сочи, че от този момент той периодично уведомява домоуправителите на входа, че никой въобще не живее в апартамента, не го обитава и не се ползва топлинна енергия за топла вода. Отделно от това излага, че целият вход А на блок 701 не е присъединен към топлопреносната мрежа за отопление и никой от апартаментите на всичките 17-седемнадесет етажа на входа не ползват топлинна енергия за отопление, а единствено за топла вода. Счита, че единственото задължение, което би могло да му бъде вменено е заплащането на дела си за доставка на топлинна енергия в сградната инсталация на входа, тъй като тази инсталация е етажна собственост.

Прави възражение, че част от сумите по издадените фактури са погасени по давност, съгласно чл.111, ал.З от ЗЗД. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.

Като трето лице в процеса е конституирано „Техем сървисис" ЕООД, представител М.С.. Изразено е писмено становище относно основателността на исковата претенция. Излага се, че дружеството е извършило дяловото разпределение за процесния имот, в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, изпратено по подсъдност в РС-Троян, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№462/2022г. на ТРС се установява, че е издадена заповед №248 от 20.06.2022г. , в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 186.02 – три хиляди сто осемдесет и шест лева и две стотинки, представляваща дължима и незаплатена главница за доставена топлинна енергия от дружеството за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2021г. в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Л.“ бл. 701, вх. А, ет. 6, ап. 34, както и сумата 40.33 – четиридесет лева и тридесет и три стотинки, представляваща главница за услугата „дялово разпределение”, за периода от м. 02.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 529.40 – петстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки, представаляваща лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.03.2022г.; сумата 7.14 – седем лева и 4 четиринадесет стотинки, представляваща лихва върху главницата за „дялово разпределение“ за периода от 31.03.2019г. до 16.03.2022г.; сумата 75.26 – седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки, представаляваща държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№462/2022г. на ТРС . Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2022г. на ТРСг.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал.2, изр.2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 2 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 5 топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.