Решение № 141 от 01.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ерна Якова-Павлова

Мая В. Нанкинска

Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Тони Събчев Томов (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20213100600673 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба на АХМ. С. ОСМ. срещу определение № 193/07.06.2021г. по ЧНД № 2114/2021г. по описа на РС-Варна, , като първоинстанционният съд е определил на О. принудителна медицинска мярка, на основание чл.89 б. Б от НК, а именно «Принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо отделение» в ДПБ- с. Карвуна, общ.

Балчик.

В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че въззивната жалба е неоснователна, като моли въззивния съд да остави в сила определението на ВРС.

Защитникът на А.О. изразява становище, че целите на това производство биха се постигнали и с налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.А от НК, а не чрез принудително лечение в ДПБ-Карвуна. Излага твърдения, че в хода на д.пр. А.О. е съзнавал, че държи незаконно вещество, но не го е употребявал. Редовно приема медикаменти под контрол на майка си.

Жалбоподателят заявява, че желае да се лекува в къщи, редовно си пие лекарствата, има лекар д-р Аврамова, която му назначава лечение.

След преценка на становището на представителя на ОП-Варна, становището на защитника на О. и самия жалбоподател, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

1

На 02.02.2021 г. в гр. Варна, А.О. бил установен да държи високорисково наркотично вещество.

По случая е образувано БП № 171/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР-Варна за престъпление по чл. 354а, ал.5 НК.

В хода на досъдебното производство била извършена съдебнопсихиатрична експертиза от заключението, на която се установява, че А.О. към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Същият страда от „Параноидна Шизофрения“.

Като взел предвид това заключение, прокурор от РП-Варна с постановление от 10.02.2021 г. прекратил производството по БП № 171/2021 г..Този акт е влязъл в сила на 25.02.2021 г..

В експертното заключение се сочи, че по данни на родителите на А. О. , след 2017 г. терапията му е била редовна и контролирана от тях до февруари 2021 г. , когато поведението му е било изцяло болестно мотивирано от психотичната продукция , което свидетелства за нов пристъп на психоза. Вещото лице формира извод, че вследствие на активната психотична продукция, поведението на освидетелстваното лице би могло да представлява заплаха за самия него и за околните. В експертизата се излага становище, че поради неефективния контрол на амбулаторната терапия на О. към настоящия момент подходяща се явява спрямо същия принудителна медицинска мярка по чл. 89б.б от НК, а именно – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение, като се предлага същото да бъде проведено в ДПБ-Карвуна.

Описаната фактическа обстановка първоинстанционният установил от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на лицето, чието настаняване се иска, показанията на свидетелите С.Б. и Ф.С, от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза; от писмените доказателства, намиращи се в материалите по БП № 171/2021 г. по описа на 01 РУ – Варна С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 89 от НК за налагане на принудителна медицинска мярка по отношение на осв. А.О., доколкото същият е осъществил деяние, покриващо обективните признаци на престъпление по чл. 354а ал.5 от НК, а деянието е извършено в състояние на невменяемост на лицето, което страда от психично заболяване.

Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за прилагане разпоредбите на чл. 89 б.Б от НК, като изложил подробни доводи за това свое решение. Правилно е било отчетено обстоятелството, че е налице противоречие в показанията на св. С.Б. и св. Ф.С, относно наличието на контрол върху приеманите медикаменти от сина им А.О., изписани му във връзка с констатираното при същия психично заболяване. За липсата на адекватен и ефективен контрол върху състоянието и лечението на Ахмед Сали от страна на неговите близки сочат и установените по делото данни, че същият след последната му хоспитализация е имал период на преустановяване на приема на лекарства, както и продължителния период, в който лицето не е консултирано с психиатър, въпреки извършеното общественоопасно деяние през мес. 02.2021 г.

Предвид горното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията за налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б.Б НК по отношение на жалбоподателя О., поради което и обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, въззивният съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 193/07.06.2021г. по ЧНД № 2114/2021г. по описа на РС-Варна, с което първоинстанционният съд е определил на АХМ. С. ОСМ. принудителна медицинска мярка, на основание чл.89, б.Б от НК, а именно «Принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо отделение» в ДПБ- с. Карвуна, общ. Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3