Определение № 252 от 07.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Благоевград, 07.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500945 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "***" Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от Изпълнителните директоричрез А. Д. и М. М., чрез пълномощника П. П., срещу Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е отхвърлено подаденото заявление от "***" Е. срещу длъжника Л. А. Н., ЕГН **********, на адрес: гр. С., ул. „Г. П.“ № *, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за присъждане на следните суми: сумата от 231.10лв. неустойки, начислени за прекратяване на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, за неизпълнено задължение по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него и за сумата 42.57лв.- мораторна лихва върху сумата от 231.10лв., претендирана като неустойка за периода от 07.05.2020г. до 05.07.2022г.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост, както и за неправилното приложение на процесуалния закон и несъобразяване на акта на съда с установената съдебна практика.

Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, неправилност на изводите на съда в заповедното производство като се сочи, че съдът е пренебрегнал факта, че претендираната неустойка е компенсаторна по своя характер, т. е същата може да се претендира вместо изпълнение, поради което дружеството спряло да начислява месечните абонаментни вноски до края на срока, а вместо това начислило претендираната неустойка.

Поради изложеното не може да се приеме че неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси излизат извън присъщата за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни 1 функции, нито че се некърняват добрите нрави.

Излагат се доводи с частната жалба, че мобилния оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клауза за разлика и претендираната сума на основание тези клаузи целят да обезщетят мобилния оператор за направените ценови отстъпки, с оглед на очакването изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорения срок. Отделно застъпва се становище, че в случая е фактически без правно значение разликата между предложената преференциална цена и редовната цена на предоставеното на абоната устройство, която да представлява необосновано високо обезщетение, което да води до неравноправност на клаузата от сключения между страните договор, тъй като тя е свободно договорена и е в по- малък размер от действително направените отстъпки от мобилния оператор.

При направените с частната жалба оплаквания, иска се от съда да отмени обжалваното Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е отхвърлено подаденото заявление от "***" Е. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 231.10лв. неустойки, начислени за прекратяване на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, за неизпълнено задължение по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него и за сумата 42.57лв.- мораторна лихва върху сумата от 231.10лв., претендирана като неустойка за периода от 07.05.2020г. до 05.07.2022г.

Претендират се и направените разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на чл.

413 ал. 2 от ГПК.

Подадената частта жалба е допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:

Районен съд Благоевград е сезиран от "***" Е., със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за неизплатени суми с настъпил падеж, въз основа неизпълнение задължения по Договор за мобилни услуги № * от 05.12.2018г., срещу длъжника Л. А. Н., ЕГН **********, от гр. С., за следните суми: сумата от 556,48лв.

/петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, от която сумата от 283,52лв.- сума за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, начислена за отчетния период от 09.03.2020г. до 08.09.2020г.(период на изискуемост на сумата от 13.04.2020г. до 27.10.2020г.) за предоставянето на услуга мобилен интернет *** и комплексна мобилна услуга № 0888820726; сумата от 41,86лв.- сума като неплатена цена на устройства по договор за продажба на изплащане устройството Апарат Samsung Galaxy J3 2017 Gold, начислена за отчетния период от 09.03.2020г. до 08.10.2020г. (период на изискуемост на сумата от 13.04.2020г. до 27.10.2020г.); сумата от 231,10 лв.- неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички 2 приложения към него, по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него; сумата от 108, 73 лв. /сто и осем лева и седемдесет и три стотинки/- мораторна лихва върху цялата сума, от която сумата от 57,98 лв.- мораторна лихва върху сумата от 283,52лв., претендирана за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги за периода от 04.05.2020г.- 05.07.2022г.; сумата от 8,18лв.- мораторна лихва върху сумата от 41,86лв., претендирана като неплатена цена на устройства по договор за продажба на изплащане за периода от 04.05.2020г.- 05.07.2022г.; сумата от 42,57лв.мораторна лихва върху сумата от 231, 10 лв., претендирана като неустойки за периода от 07.05.2020г.- 05.07.2022г., ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендират се и сторените разноски.

Със Заявлението по чл. 410 от ГПК, са представени в РС Благоевград- копие от цитираните рамков Договор от 05.12.2018г., идентифициран с неговия уникален номер *, договор за продажба на изплащане и ОУ към сключения договор.

С обжалваното Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на РС Благоевград, съставът на РС Благоевград е отхвърлил заявление подадено от заявителя„Й..." Е., /с предходно наименование „***“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М., македонски гражданин, заедно, чрез юрисконсулт М. М. К., срещу длъжника Л. А. Н., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. „Г. П.“ № *, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 231,10лв. /двеста тридесет и един лева и десет стотинки/- неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него и сумата от 42,57лв.

/четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/- мораторна лихва върху сумата от 231,10лв., претендирана като неустойки за периода от 07.05.2020 г. - 05.07.2022 г.

По отношение на вземането за неустойки в общ размер от 231.10лв., претендирано от кредитора на осн. чл. 54.12 от ОУ, съставът на РС Благоевград е приел, че същото произтича от уговорки, които имат неравноправен характер. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която се предвижда, че при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни вноски, дължими до края на срока на договора, но не повече от три вноски, е неравноправна тъй като същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.

Изложени са съображения, че когато уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуга, в размер на всички или на няколко неплатени абонаментни такси, всъщност се цели от мобилния оператор по прекратения договор, да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъв би получил ако договора не беше прекратен, без да се предоставя ползването на услугата по договора, като на основание чл. 411, ал. 2, т.

3 от ГПК частично е отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираното 3 обезщетение за неустойка.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград навежда следните правни доводи:

Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е породено процесното парично вземане.

Съгласно параграф 13 т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че Л. А. Н., ЕГН **********- лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с „Й..." Е. има качеството на потребител.

Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за присъждане на сумата от 231.10лв., съставляваща общия размер на претендираните суми за неустойки, на осн. чл.

54.12 он ОУ към Договор за мобилни услуги № * от 05.12.2018г.

Аргументите за това са следните:

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от 4 нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.