Решение № 2578 от 26.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100505393 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалба на З. Б. и Г. Х. чрез адвокат В. срещу Решение 20003625/13.01.2022г., постановено по гр. д. № 68353/2019г. по описа на Софийски районен съд, 48 с-в, с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателите (лично и като правоприемници на починалата в хода на делото П. П.а Б.) срещу Н. Б., С. Б., Л. П., Р. П., искове по чл. 124 ГПК за установяване , че ищците са собственици на по ½ ид част от поземлен имот планов номер 79, в землището на село Подгумер, м. „Пресвета“, попадащ в кадастрален лист Б-15-5-Б с площ 800 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по ККР на основание изтекла от 2008г. придобивна давност.

Изложени са оплаквания за несъобразяване с влязло в сила решение по иск за собственост в тяхна полза срещу Общината където е имота, както и срещу изводите на съда за приложимост на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като посочват, че той не може да се прилага за вече придобити от другиго по давност имоти. Практиката на която се позовал СРС била неотносима към процесния казус. Заповедта въз основа на която ответниците били нанесени в кадастъра като собственици била нищожна.

Неправилно СРС приел, че индивидуализацията на имота е станала с заповедта от 2012, с която била възстановена собственост на ответниците и оттогава течала давност.

1

Имотът бил нанесен много преди това в кадастралната служба и записан на името на наследодателя им. Промяната била едва през 2019г и въз основа на нищожната заповед от 2012г. Ответниците не доказали да са владели. Оспорват се изводите на СРС за доказателствената стойност на квитанции за платен данък.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Не се спори, че имота описан в исковата молба понастоящем по ККР е с идентификатор ***. Не се спори и че в имота има сграда (която не е предмет на делото). Горното се установява и от приложените скици на л.30-32 от делото на СРС.

Съгласно изричните уточнения на исковата молба направени с молба от 18.10.2021г., искът е основан на давностно владение лично от ищците от 2008г.

Същото е твърдението на адв. В.-техен пълномощник в ОСЗ на 20.10.2021г.

По делото са налице доказателства (Решение на поземлена комисия на л. 58) и Заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ (л.57) от които се установява, че по отношение имота е проведена реституция в полза на праводателя на ответниците (И. Б. Б.).

Съдебното решение, с което ищците са били признати за собственици по давност и наследство на този имот по отношение на общината няма никакво правно действие спрямо настоящите ответници и на тях то не може да се противопоставя по никакъв начин-те не са били страни по него, нито са правоприемници на страна по това дело.

Поради това оплакванията в жалбата, отнасящи се до действието (незачитането според жалбоподателя) на това решение са несъстоятелни. СРС е приел, че решението по това дело (21150/2008г.) не обвързва ответниците и този извод е напълно в съответствие с чл.298, ал.1 ГПК. Това не е извод, че решението е нищожно (недействително по ползваната от жалбоподателя терминология). Нищожността на съдебно решение е нещо коренно различно от липсата на сила на присъдено нещо на това решение в отношенията между субекти, които са страна по съответното дело и трети за това дело лица, които не са правоприемници на страни по делото.

Сочената в жалбата служебна бележка 43/03.02.1998г. не е представена по настоящото дело, но и тя според самата жалба е съдържала данни, че наследодателя на 2 ищците е получил имота по 21 ПМС от 1963г. за което спор не е имало.

Това няма отношение към доказването на владение от ищците по настоящото дело, искът по което не се основава на права на наследодателя на ищците, които да са преминали у последните.

Оплакването е освен това обвързано с предходното (относно действието на съдебното решение по дело водено срещу общината), което както се посочи не обвързва ответниците и затова и е без значение за основателността на жалбата, доколкото не е имало спор, че имота е бил предоставен на наследодателя на ищците по 21 ПМС от 1963г, но това няма отношение към установяването на фактическа власт от ищците самостоятелно върху имота.

Това прави ирелевантни всякакви доводи и оплаквания в жалбата свързани с ползването на имота от наследодателя на ищците Г.П.Б. (починал 1995г.), тъй като не е твърдяно присъединяване на владение в уточнителната молба. Не се твърди той да е заявил правата си по §4а от ЗСПЗЗ в срока по тази разпоредба, нито се твърди ищците като негови наследници да са го направили. Редът по тази разпоредба е императивен и съдебно решение в което ответниците не участват не може да замести този ред. Това означава, че мястото може да бъде придобито единствено по давностно владение срещу собственика.

Видно от решението на ПК от 03.05.1999г, в него няма посочени граници на имотите, а само се признава право на възстановяване в стари/възстановими/ граници в терен по §4. Съгласно трайната съдебна практика, издадено преди изменението на чл.

14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ. бр. 68/99 г.) решение на ПК/ОбСЗ, при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота, не може да прояви конститутивно действие (Решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., II г. о., ГК).

При такова решение, което няма конститутивен ефект е необходимо да се приеме плана на ново-образуваните имоти и да се издаде заповед по §4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Само тогава имота е индивидуализиран и е завършена реституционната процедура. И само от тази дата може да тече придобивна давност срещу реституирания собственик в полза на което и да било лице (Решение № 49/ 26.07.2016 г. гр.дело № 5168/ 2015 г., ВКС II Г.О.). Именно в този смисъл е и практиката на която СРС се е позовал и тя не е неотносима, а приложима във връзка с тълкуването и прилагането на закона. В случая плана на новообразуваните имоти е одобрен със заповед на областния управител ЗАПОВЕД № РД-15-013 от 25 януари 2011 г., обнародвана в ДВ бр.11/2011г., а заповедта по §4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е от 24.08.2012г. Неоснователни са оплаквания за момента на индивидуализация на имота. Те също се извеждат от съдебното решение по делото срещу общината, което е непротивопоставимо на ответниците и няма как да се приеме, че с него се индивидуализира имота от гледна точка на началния момент на давностния срок спрямо ответниците. Това решение няма данни да е станало известно 3 на ответниците за да се счита, че те са могли да защитят правата си срещу ищците, а и не биха могли преди индивидуализирането на имота със заповедта по §4 ЗСПЗЗ.

Трайната съдебна практика, както се посочи приема, че в хипотезите на възстановяване на имот в терен по §4 давността тече от издаването на заповедта по §4к, ал. 7 ЗСПЗЗ (предвид липсата на индивидуализация на имота в решението по чл.

14, ал.1, т. 3 на ПК).

Тъй като искът не е основан и на наследствено правоприемство от Г. Б. е и без значение дали към 2006г. имотът е бил записан на негово име. Записвания в кадастъра нямат и правопораждащо действие.

Заповедта по §4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е от 24.08.2012г. и оттам насетне може да тече давност, която не е изтекла към момента на иска и правилно искът е отхвърлен.

Предвид горното е ирелевантно оплакването, касаещо плащането на данъци по ЗМДТ.

При този изход на делото само въззиваемите имат право на разноски за въззивна инстанция. Претендират се по 200,00 лева заплатен хонорар, които следва да им се присъдят.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20003625/13.01.2022г., постановено по гр. д. № 68353/2019г. по описа на Софийски районен съд, 48 с-в.

ОСЪЖДА З. Г. Б., ЕГН ********** и Г. Г. Х., ЕГН ********** да заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК ПО 200,00 лева разноски за адвокат на всеки от въззиваемите: Н. С. Б., ЕГН **********, С. Л. Б., ЕГН **********, Л. Х. П., ЕГН **********, Р. Х. П., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4