Решение № 1469 от 20.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Пловдив, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201839 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 448799-F481488/16.07.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на М. Г. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.

Жалбоподателят обжалва така издаденото наказателното постановление, като в жалбата и в съдебно заседание посочва конкретни съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че нарушението е безспорно установено. Намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото наказателното постановление е връчено на 28.02.23г., а жалбата е подадена на 14.03.23г. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана 1 страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

АУАН и НП са издадени за това, че на 05.04.2019г. в 21,08ч., в обект ресторант Лимани, находящ се в гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе № 191, стопанисван от „Анджело 95“ ЕООД, жалб. Г., в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка, е приела плащане в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

При извършена от органите на приходите по време на проверката, преди легитимацията им, контролна покупка на 3 бр. безалкохолни напитки, 1 бр. порция пържени картофи, 1 бр. порция пържен шаран, 1 бр. порция език пане, 1 бр. порция шкембе в масло, 1 бр. порция свински врат и 1 бр. бира на общо стойност 42,10 лв. и заплащане на сумата в брой на жалб. Г., същата приела плащането, без да издаде касов бон или друг документ по Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ.

Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка безспорно се установява след преценка на всички събрани в хода на производството доказателства. В случая, налице в доказателствената съвкупност е противоречие по отношение на въпроса дали именно жалб. Г. е приела плащането, или друго лице. В тази връзка от една страна се явяват показанията на св. Г. и св. К. – извършили проверката и сочещи, че именно жалбоподателката е била лицето, което е приело поръчката, получила заплащането и неиздала касов бон, а от друга показанията на св. Д., сочеща, че управителката през цялото време е стояла на друга маса, а плащането е било прието от намираща се в обекта сервитьорка. При преценката чии показания съдът да кредитира, се съобрази тяхната логичност, последователност, убедителност и най-вече връзката им с останалите събрани в хода на производството доказателства. Така съдът съобрази, че показанията на св. Д. се явяват изолирани, като същите не се подкрепят по никакъв начин от останалите доказателства. Същевременно, показанията на св. Г. и св. К. напълно съответстват на съставените в хода на проверката писмени 2 документи – Протокол за извършена проверка № 0379330/05.09.2019г. и Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката със същите номер и дата. В протокола за проверка изрично е описано, че плащането е извършено именно на жалб. Г., която е подписала същия без каквито и да е възражения по констатациите в ПИП. Нещо повече – в Описа на паричните средства жалбоподателката е дала обяснения, че е налице неотчетена продажба на ФУ, тъй като работи сама и е забравила да маркира продажбата, което е удостоверено с нейния подпис, което от своя страна напълно опровергава посоченото от св. Д. за налични към този момент други служители в обекта, които да са приели плащането и които да са отговорни за неиздаването на касов бон. Поради това и съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и К. и не кредитира показанията на св. Д..

Макар нарушението да е безспорно установено, наказателното постановление подлежи на отмяна поради следното:

С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в 3 административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че „разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК“.

Трайно установено положение, както в теорията, така и в практиката е че преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл.

80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

Така, постановките на цитираното Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, което е задължително при прилагането на закона на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, предполага прилагането на института на обикновената давност и в административнонаказателното правораздаване. Доколкото обикновената преследвателна давност на наказанието „глоба“ съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е в размер на 3 години, то същата в настоящия случай се явява изтекла към момента на връчване на наказателното постановление. Това е така, тъй като по делото се установява, че деянието е извършено на 05.04.2019г., т.е. давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК ще се яви изтекла на 05.04.2022г. Действително чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК са предвидили случаи, при които давността спира и се прекъсва, но същите в настоящото производство не са налице. Като действие, което прекъсва давността, съдебната практика е приела, че представлява връчването на наказателното постановление, доколкото същото представлява действие на 4 надлежните органи, предприето за преследване, спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но НП е било връчено едва на 28.02.2023г., т.е. след изтичане на обикновената давност. В случая неуспешното изпращане на покана за връчване на НП и позвъняванията на посочен телефонен номер до жалб. Г. (удостоверено със скрийншот на прозвънявания от телефон), няма как да се приемат за действия, прекъсващи давността, доколкото същите няма данни да са достигнали до адресата си.

Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото извършеното нарушение се твърди и се установява да е било осъществено на 05.04.2019г. , то абсолютната давност за административнонаказателно преследване по чл.

81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е 4 години и половина, ще изтече на 05.10.2023г., т.е. същата към момента се явява неизтекла.

Следва да се посочи и че целта на института на давността в административно-наказателното производство не съставлява просто една формална проверка, която следва да се извършва от органите на властта, нито е санкция за бездействието на съответния орган. Основната идея на всяка една наказателна система е налагането на съответно наказание да се извършва с определена цел. В административнонаказателния процес, целите на налаганите наказания са посочени в чл. 12 от ЗАНН и са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. С оглед изминалия дълъг период от време, наложеното наказание намалява ефективността от държавна реакция против нарушението, като е възможно към момента на влизане в сила на властническия акт нарушителят да се е поправил и превъзпитал под въздействието на други фактори. При това положение, наложеното наказание след толкова дълъг период от време се явява загубило своя социален и правен смисъл, доколкото не може да изпълни основната си цел, а именно – да поправи и превъзпита нарушителя.

Поради гореизложеното следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и наказателното постановление следва да се отмени, а административнонаказателното производство следва да се прекрати (с аргумент от чл. 34, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК).

По разноските:

5

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.