Решение № 60 от 17.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Дулово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20243410200138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от ЗП Л. Л. К., ЕИК *** срещу Наказателно постановление № *** г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, с което на ЗП било наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лв. / две хиляди лева /, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на 62 ал. 1 от КТ.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с Решение № ***. по канд № ** г. на Административен съд – Силистра, с което първоначално постановеното решение на Районен съд – Дулово по АНД № *** г. е обезсилено поради допуснати съществени процесуални нарушения (ненадлежно конституиране на Въззиваемата страна и неяснота относно вида на наложеното наказание). При новото разглеждане, настоящият съдебен състав конституира като страна ответник по жалбата компетентния административно-наказващ орган – Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, съобразно изискването на чл.61, ал.1 ЗАНН и указанията в цитираното решение (вж. Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и I и II колегия на ВАС, т.1).

Жалбоподателката Л. Л. К. (регистрирана като земеделски стопанин по Наредба №3/1999 г.) обжалва наказателното постановление (НП) като незаконосъобразно – издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се оспорват констатациите на контролния орган, твърди се, че описанието на нарушението е непълно и неясно, както и че наложената санкция от 2 000 лв. е несправедлива и немотивирана. Иска се изцяло отмяна на НП, а при евентуалност – намаляване размера на санкцията до законово минималния. В съдебно заседание Жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адвокат А., който поддържа жалбата и пледира за уважаването , вкл. алтернативно намаляване на наказанието до минималния размер, с присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Силистра, чрез процесуалния си представител юрк. А., оспорва жалбата като неоснователна. В писменото становище и пледоарията си в съдебно заседание той изтъква, че установената фактическа обстановка несъмнено сочи за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда (КТ). Посочва, че между Жалбоподателката и лицето Ф.Р.Т. е съществувало реално трудово правоотношение с всички белези на такова (работно място, работно време, характер на работата, подчиненост, трудово 1 възнаграждение), което е било прикрито под форма на граждански договор. Поради това счита, че към процесния период Жалбоподателката е допуснала лице до работа без да му е предоставила трудов договор в изискуемата писмена форма, с което съставът на нарушението по чл.62, ал.1 КТ е осъществен. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло наказателното постановление като законосъобразно, както и да присъди в полза на административно-наказващия орган направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На *** г. сутринта в стопанисваната от Жалбоподателката птицеферма (ферма №***, м.

„**“, ***, общ. Дулово) възникнала трудова злополука с една от работещите – Ф.И.Х., която при инцидент с моторно превозно средство получила тежки травми (фрактури на глезен и рамо). Във връзка с инцидента, в *** ч. на същия ден била извършена проверка на място от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра за спазване на трудовото законодателство и правилата за безопасност в обекта. При проверката контролните длъжностни лица констатирали, че в птицефермата работят лица, с които няма сключени трудови договори. Установено било поконкретно, че лицето Ф.Р.Т. е полагал труд в обекта, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. В хода на проверката от същия ден са снети обяснения от Л. К. (като работодател) и от Ф. Р. Т. В дадените обяснения Ф. Т.посочил, че е бил нает да извършва дейности по разтоварване и товарене на каси с пилета, като е започнал работа на *** г. около *** ч., без какъвто и да е писмен договор и без осигуровки. Жалбоподателката в своите обяснения първоначално е сочила, че с посоченото лице има сключен граждански договор за извършване на определена работа, т.е. отричала е трудово правоотношение. С оглед на събраните материали, на ** г. инспекцията по труда издала Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което формално признала, че между Л. К. (работодател) и Ф. Т.е възникнало трудово правоотношение от *** г. На *** г. Жалбоподателката, в изпълнение на дадени предписания, подписала трудов договор № ***** г. с работника Ф. Т. с което същият бил официално назначен на работа в птицефермата, макар и след установяване на нарушението.

Впоследствие, за констатираното нарушение на чл.62, ал.1 КТ, на *** г. срещу Л. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. №***. В акта е описано, че на *** г. около 0*** ч. Жалбоподателката, в качеството си на земеделски производител (работодател), е допуснала до работа в своя обект лицето Ф.Р.Т. – без сключен писмен трудов договор, с което е нарушила изискването на чл.62, ал.1 КТ трудовият договор да бъде сключен преди постъпване на работа. АУАН е съставен в присъствието на представител на санкционираното лице. К. не е депозирала писмени възражения по акта в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган (Директорът на ДИТ – Силистра) е издал атакуваното Наказателно постановление №***., с което на Л. Л. К., в качеството на работодател – физическо лице, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. за нарушението по чл.62, ал.1 КТ. НП е надлежно връчено на нарушителя на *** г. (видно от приложената обратна разписка). В законоустановения 14-дневен срок срещу него е подадена настоящата жалба.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства: писмените доказателства (протокол от проверка, акт за нарушение, трудов договор от *** г., постановление за обявяване на трудово правоотношение, обясненията на Жалбоподателката и на работника, справка за уведомления по чл.62, ал.5 КТ и др.), както и показанията на свидетеля Ф. Р. Т. които са прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 НПК (предвид невъзможността на свидетеля да се яви повторно). Доказателствата са непротиворечиви и взаимно се допълват относно ключовите обстоятелства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Ф. Т. тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с писмените документи – в частност с дадените от страните писмени обяснения по време на проверката. Не се установява причина за заинтересованост или предубеденост на свидетеля или на контролните органи, поради което техните данни се възприемат като обективни и достоверни.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна (лицето, срещу което е издадено НП), в 2 законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява частично основателна по следните съображения:

Не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са основание за тяхната отмяна. Актът за нарушение и атакуваното постановление съдържат предвидените в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити – посочени са дата и място на нарушението, описани са деянието и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената разпоредба (чл.62, ал.1 КТ) и правното основание за санкция (чл.414, ал.3 КТ), както и вида и размерът на наказанието. Нарушителят, респ. негов представител, е присъствал при съставяне на акта и се е запознал със съдържанието му, поради което не може да се претендира, че правото му на защита е било ограничено – въпреки че не е подал възражения срещу АУАН, на следващ етап е упражнил правото си на жалба срещу НП. НП е издадено от компетентен орган – Директора на ДИТ – гр. Силистра (арг. чл.416, ал.5 КТ).

В административнонаказателното производство не са допуснати пропуски, накърняващи материалното право на защита на санкционираното лице. В жалбата си нарушителката твърди несъответствие на описанието на нарушението с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН (липса на достатъчна конкретизация), но съдът не споделя това оплакване. Напротив, в НП нарушението е описано ясно, разбираемо и пълно: посочени са датата, мястото, както и името на конкретното лице (работник), спрямо което е било неизпълнено задължението за сключване на трудов договор, както и какви трудови функции е изпълнявало това лице. Дори са отразени допълнително и кодът на икономическата дейност на санкционирания работодател, както и коефициентът на трудов травматизъм за отрасъла, които са преценени от наказващия орган като относими към случая. По този начин фактическите твърдения в акта и НП са напълно изяснени и позволяват на нарушителя да разбере в какво точно се обвинява и да организира адекватна защита. В съдебната практика последователно се приема, че дори неупоменаването на някои обстоятелства като икономическата дейност и показателите за трудов травматизъм не води само по себе си до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като работодателят по закон е длъжен да е запознат с тях (Решение №179/2010 г. на АдмС – София-област по к.анд. № 43/2010 г., и др.). В случая обаче тези данни дори са били посочени в НП за пълнота, поради което не може да се говори за каквато и да е неяснота или необоснованост на описанието на нарушението.

От събраните доказателства безспорно се установява, че Жалбоподателката Л. К. е извършила вмененото нарушение на трудовото законодателство. Тя в качеството си на работодател (земеделски производител – физическо лице) е била длъжна да сключи писмен трудов договор с наетото от нея лице преди то да постъпи на работа (чл.62, ал.1 КТ). Безспорно е установено, че Ф.Р.Т. е постъпил на работа в нейното стопанство и е работил в периода 23–*** г. без трудов договор. Доводът, че първоначално между страните бил сключен граждански договор, не изключва отговорността – когато едно правоотношение притежава белезите на трудово (отношения на йерархическа подчиненост, определено работно време и място, възнаграждение срещу личен труд и т.н.), то следва да се третира като трудово, независимо от формалното му обозначение (чл.1, ал.2 КТ). В случая наличието на именно такива трудови правоотношения е потвърдено и с издаденото от инспекцията по труда постановление за установяване на трудово правоотношение, както и с последващото сключване на трудов договор с работника. Ето защо наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл.62, ал.1 КТ – работодателят не е изпълнил задължението си да уреди писмено трудовия договор преди допускане на работника до работа.

Наличието на описаното нарушение на материалния закон предпоставя ангажиране на административнонаказателната отговорност по предвидения санкционен състав. Съгласно чл.414, ал.3 КТ лицата, които нарушават изискванията на чл.62, ал.1 КТ, се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. В случая санкционираното лице е физическо лице (не се установи по делото Л. К. да има качеството на едноличен търговец или юридическо лице; регистрацията като земеделски стопанин не я прави самостоятелен правен субект, различен от физическото лице – арг. от §3 ПЗР на Наредба №3/1999 г. на МЗХ). Поради това законосъобразно наказващият орган е наложил административно наказание “глоба”, предназначено за наказване на физически лица (чл.412а, т.1 КТ), а не имуществена санкция по т.2 на чл.412а КТ (предвидена за 3 юридически лица и еднолични търговци). В тази връзка следва да се отбележи, че първоначално постановеното решение на РС – Дулово (обезсилено впоследствие от касационната инстанция) е страдало именно от порока да разглежда случая като санкция на юридическо лице, което не отговаря на действителното правно положение на нарушителя. Настоящият състав съобрази указаното – субект на нарушението е физическото лице Л. К., поради което наложеното наказание следва да се разглежда като “глоба”, а не имуществена санкция.