Решение № 4995 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4995 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110211594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 9300251 издаден от СДВР на С. С. Я., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за допуснати в хода на производството процесуални нарушения, доколкото на жалбоподателя не е била предоставена възможност за представяне на възражения, или въобще за изложение на фактите, както и за непълноти в съдържанието на електронния фиш, в частност при описанието на повторността, както и не са посочени данни за протокола за използване на АТСС и за патрула, боравил със същия. В допълнение се сочи, че електронния фиш е издаден повече от три месеца, след установяване на нарушението, а санкцията не е съобразена с правилата по чл.27 ЗАНН. В заключение се изтъква, че неправилно е приложен материалния закон при определяне на признака повторност, доколкото за да е налице същия следва и двете нарушения да са свързани с превишение в идентични граници, както и найсетне се изтъква, че в атакувания акт не са посочени реда и срока за обжалването му.По изложените съображения се иска отмяна на атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР- редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. С. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.******, ул."********" № ***, ет.*, ап.*, правоспособен водач на МПС.

На 17.04.2024г. в 21:04 часа по бул. „България“ до № 100, лек автомобил марка „*****“, модел „*********“ с регистрационен номер *********, собственост на жалбоподателя "Българска банка за развитие" ЕАД, се движел в посока от бул."Тодор Каблешков" към кръстовището с бул.“Околовръстен път“. По същото време на бул.

„България“ в района на № 100, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1196. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 19.30 до 21.30 часа на 17.04.2024г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. В района на контрол с нарочен пътен знак В26 било въведено отклонение от общото ограничение на скоростта за движение извън населени места, а именно 70 км/ч, като АТСС било поставено на разстояние 150 метра от пътния знак.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 88 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението, при максимално разрешена скорост от 70 км/ч, съгласно поставения пътен знак. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 ЗДвП на законния представител на ЮЛ, собственик на превозното средство- "ББР" ЕАД, а именно Ц. А. бил издаден Електронен фиш серия К № 9072489. След връчване на същия, от страна на законния представител на дружеството била депозирана изрична декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, съгласно която още на 30.04.2023г., лекият автомобил с рег. № *******, е предоставен за ползване на жалбоподателя С. С. Я., като към декларацията било приложено и копие на СУМПС на последния. Предвид на това, първоначално издадения електронен фиш бил анулиран, а за извършеното нарушение срещу посоченото от собственика лицежалбоподателя С. Я., бил издаден процесният Електронен фиш серия К, № 9300251.

Освен това жалбоподателят е наказван по административен ред а същото деяниенарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 6677363, издаден от ОДМВР- Кърджали, връчен на 03.08.2023г., влязъл в сила на 17.08.2023г.(след изтичане на 14-дневния срок за обжалване), като глобата по същия е събрана.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 9300251, Електронен фиш серия К, № 6677363, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 17.04.2024г., Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, справка от АИС- АНД, Ежедневна форма на отчет, Сертификат за успешно завършен курс на обучение, Справка картон на водача за жалбоподателя С. С. Я., писмо изх. .№ 2207/30.04.2024г., по описа на "Българска банка за развитие" ЕАД с приложени към същото Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, копие на СУМПС, Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“България“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства– фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на 2 нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство и пътния знак, справка от ОДМВР- Хасково, с приложено извлечение от АИС-АНД, известия за доставяне.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок(предвид липсата на категорично доказателство за дата на връчване), с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. В частност напълно конкретно и ясно е описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, датата на влизането му сила, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на вмененото нарушение. Найсетне противно на оплакванията на жалбоподателя в електронния фиш надлежно е посочена нарушената разпоредба, а именно чл.21, ал.2, вр ал.1 ЗДвП, като в двете алинеи се урежда едно правило за поведение, а именно забрана за превишаване на максимално допустима скорост на движение, и връзката между двете алинеи е видна от изричния текст на ал.2 на чл.21 ЗДвП. А освен това отсъства твърдяната в жалбата празнота при посочване на точния текст на санкционната разпоредба на чл.182 ЗДвП, като в текста на атакувания ЕФ, се съдържа пълното и съответно индивидуализиране на същата, а именно чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП, като тя напълно отговаря на фактическите рамки на обвинението.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната 3 система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. Предвид на това и доколкото процедурата по издаване на електронния фиш по правило не включва участието на нарушителя, то и липсва изискване на същият предварително да се предявяват материалите по преписката или да се снемат обяснения. В случай, че същият желае да изложи възражения по фактите, включително по отношение на авторството, респективно да оспори декларацията на собственика на МПС, може да направи това в рамките на производството по съдебно оспорване санкционния акт, с което е осигурено и правото на защита. Такива доводи обаче не са релевирани нито в жалбата, нито пред настоящата инстанция

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 28.06.2024г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението17.04.2024г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 19.07.2024г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или пък за давността, въобще не се поставя. Що се отнася до липсата на указания относно сроковете и реда за обжалване на електронния фиш в текста на същия, макар наказващата администрация да търпи критика в това отношение, то видно от факта на настоящото производство тази непълнота не е ограничила правото на защита на санкционираното лице, а още по-малко съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.