Определение № 1059 от 13.04.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

Номер

І-1059

13.04.2020 година град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на тринадесети април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от младши съдия Марина

Мавродиева въззивно частно гражданско дело

№ 755 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ

КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник Наталия Лозанова против Разпореждане по ч.гр.д. № 730/2020г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против солидарните длъжници В.М.Д. и В. Т. Т.в частта за сумата от 950,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 01.12.2019 г., както и за горницата над 41.42 лева разноски до целия търсен размер от 70,43 лева, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над 50,00 лева до претендирания размер от 150,00 лева.

В частната жалба се излагат подробни съображения относно неправилност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Намира, че РС е превишил правомощията си като се е произнесъл по валидността на сделката.

Намира, че за да се приеме, че една клауза е неравноправна, то тя трябва да бъде обявена за такава като е трябвало да се вземат предвид предпоставките, при които може да се приеме, че една клауза е неравноправна съгласно чл. 143 ЗЗП. Неправилно не била отчетена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. По същество намира актът за неправилен като посочва, че услуга е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ съгласно т. 14 ДР на ЗЗП.

С пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска. Тези действия представлявали услуга, тъй като били извън обичайната дейност по кредитиране и били в полза на кредитополучателя.

Акцентира, че нормативната уредба познавала уговарянето на допълнителни услуги в пакет като цитира чл. 103, ал. 3 Закона за платежните услуги и платежните системи. В пар. 1 ДР на ЗПК било посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни услуги свързани с договора за кредит не било задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Споразумението зависело изцяло от волята на потребителя и затова не можело и дума да става за неравноправна клауза. На няколко места било посочено, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не е задължително за сключване на договор и за отпускане на исканите суми. Разходите на потребителя за допълнителни услуги не са част от общите разходи и не били част от ГПР.

Дължимото по процесното допълнително споразумение възнаграждение се дължало отделно и независимо от цената на самия кредит. Кредиторът гарантирал, че потребителят ще може да ползва всички услуги. Давало се възможност през целия срок на договора да влияе на съществените характеристики на договора – да отлага вноски, да намалява, да променя дата на плащане и пр. Това ангажирало ресурс на кредитора и затова определял цена. Потребителят бил информиран за цената на дължимата сума, включително за допълнителните услуги и се съгласил с условията.

Допълнително посочва, че потребителят е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Намира, че не е налице хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като дължимата цена била посочена в договора и имал възможност да обмисли решението си. Допълнителните услуги не представлявали действия по отпускане и усвояване на кредита. Предвиденото в споразумението било съвместимо с обществения морал и с принципа за справедливост. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за всички претендирани суми.

Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Препис от разпореждането е връчен на 17.02.2020г. като частната жалба е постъпила с пощенско клеймо от 24.02.2020г., поради което същата е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, от фактическа и правна страна намира следното:

РС Бургас е сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В.М.Д. и В. Т. Т. за сумата в размер на 3021,16 лева, от които неплатена главница в размер на 1792,93 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 278,23 лева, дължимо за периода 01.04.2019г. до 01.12.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на

950 лева дължимо до 01.12.2019г. Вземането се сочи, че произтича от договор за потребителски кредит като заявителят предоставил кредит на В.Д. и В. Т. като съдлъжник. Договорът бил подписан при Общи условия, с които длъжниците били запознати. На основание чл. 121-127 ЗЗД

В. Т. се задължил да отговаря за изпълнение на задължението си. Кредитът трябвало да се върне в срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 353,67 лева и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Съгласно договора длъжниците, следвало да заплатят договорно възнаграждение, което било разсрочено във времето и се погасявало в рамките на погасителния план. Страните били подписали споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването му като възнаграждението било разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като не било изплатено възнаграждение в размер на 950 лева, дължимо до 01.12.2019г. Кредитът бил изискуем в пълен размер като последната погасителна вноска била с падеж 01.12.2019г.

Представя се договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит. Декларации, че длъжниците са запознати с ОУ към договора за потребителски кредит. В договора е посочено, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Представя се споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, с което кредиторът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави на кредитополучателя и на солидарния длъжник една или всички услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съгласно договор за потребителски кредит размерът на предоставения кредит е 3800 лева, а възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е в размер на 2850 лева. Представя се погасителен план и стандартен европейски формуляр.

С обжалваното разпореждане РС е отказал да издаде заповед за сумата в размер на 950 лева представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги поради противоречие с чл. 10а ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което уговореното възнаграждение всъщност представлява такса, забранена от закона. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК е отказал издаването на заповед за изпълнение. В останалата част заявлението е уважено и не е предмет в настоящото производство.

По правило целта на производството по чл. 410 ГПК не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно като издадената заповед за изпълнение съдържа покана до длъжника да изпълни задължението си. Проверката, която прави съдът в това производство се ограничава до редовност на заявлението, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и в случай, че е редовно, издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от хипотезите по чл. 411, ал. 2 ГПК. В случая съдът е сезиран с надлежен формуляр, който отговаря на изискванията за редовност, поради което следва да се определи дали е налице някое от изключенията по чл. 411, ал. 2 ГПК. Със законодателните изменения ДВ, бр. 100 от 2019г. в чл. 410, ал. 3 ГПК се предвиди, че изключение от общото правило е когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и че в тази хипотеза към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно въведените законодателни изменения се предостави възможност на съда да следи освен за редовност на заявлението и за наличието на неравноправни клаузи още в този начален етап на производството и да откаже издаването на заповед за изпълнение, в случай, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това– така чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Задължението произтича и от общия принцип за служебно начало като в чл. 7, ал. 3 ГПК се въведе изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо съдебният състав намира, че не са основателни възраженията, че съдът не може да следи за наличието на неравноправна клауза на този етап от производството и да се произнася по валидността на клаузите, от които заявителят черпи права като правилно първоинстанционният съд е приложил принципа на служебното начало.

Новото правило на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, като изрично проявление на общ принцип чл. 7 ГПК, не може да се схваща като ограничение на служебното задължение на съда да приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника.

В конкретния случай съдът е отказал издаването на заповедта за вземането за възнаграждение по договор за допълнителни услуги като е намерил, че е налице противоречие с императивна правна норма по чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. Въззивният състав намира, че правилно първоинстационният съд е приел, че следва да откаже издаването на заповед и че с изрично предвидено със законодателното изменение правилно в чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК не се изключва задължението на съда да следи дали искането е в съответствие и с императивни правни норми, изключващи безспорен характер на дълга и налагащи състезателно производство. За специфичните сделки, какъвто е договорът за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова високи рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 146 ал.1 ЗЗП) са въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната свобода като засилена защита на потребителя кредитополучател по Закона за потребителския кредит, поради което преди да пристъпи към прилагане на общата закрила в изпълнение на служебните си задължения, съдът следва да провери съответствието със специалните забрани на договорното основание посочено от заявителя.