Решение № 217 от 07.12.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Кърджали, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Марияна М. Суркова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20215140100731 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от Ж.Е.Ф. против ОУ „И.В.“ с.Ш.п., общ.Кърджали, в която се твърди, че на основание сключен трудов договор № */06.11.2018 г. ищцата е била назначена и е работила на длъжността „старши начален учител в ОУ „И.В." с.Ш.п., като трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № **/13.11.2020 г. на основание чл. 325,т.1 от КТ по взаимно съгласие. Сочи, че в сключения между страните трудов договор № */06.11.2018 г. липсват данни за размера на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, като: допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, при зачетен за ищеца към този момент трудов стаж в размер на 40 години и 8 месеца, което счита за нарушение на чл. 66,ал.1,т.7, предл. второ от КТ.

Твърди, че в нарушение на чл.12,ал.1 във вр. с чл.6,ал.1,т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн.в ДВ бр.9 /2007 г./ и чл. 25 от Колективен трудов договор № Д01-100/11.06.2018 г. за системата на предучилищното и училищното образование, през периода от 06.11.2018 г. до 16.11.2020 г. вкл. работодателят - ответник ОУ „И.В." не й е заплатил по трудов договор № */06.11.2018 г. дължимото допълнително месечно възнаграждение за придобития от нея 40 години трудов стаж и професионален опит - 40% върху договорената с индивидуалния трудов договор месечна основна работна заплата, както следва: за периода считано от 06.11.2018 г. до 31.12.2018 г. 40% при основна заплата от 860 лева дължимото, но неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо в размер на 680 лева; за периода считано от 01.01.2019 г.до 31.05.2019 г. 40% при основна заплата от 960 лева 1 дължимото,но неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо в размер на 1920 лева.; за периода от 01.09.2019 г. д о 31.12.2019 г. 40% при основна заплата от 960 лева дължимото, но неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо в размер на 1536 лева; за периода считано от 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г. 40% при основна заплата от 112 3 лева дължимото, но неизплатено възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо в размер на 2 246 лева; за периода считано от 08.09.2020 г. до 16.11.2020 г. 40% при основна заплата от 1123 лева дължимото, но неизплатено възнаграждение за трудов стаж и професионален опит общо в размер на 900 лева; за месец март, месец април, месец май, месец септември, месец октомври на 2020 г. до16.11.2020 г.включително за ПКС /клас квалификация"/по 30 лева дължим на месец общо неизплатена сума от 150 лева; за месец март, месец април, месец май, месец септември, месец октомври на 2020 г. до 16.11.2020 г. включително отработени, но неизплатени 22 часа на класния ръководител общо възлизащи в размер на 170 лева при 9 лева на час; дължимо, но неизплатено възнаграждение за работно облекло за учебната 2019г.-2020 г. в размер на 420 лева.; дължимо, неизплатено диференцирано заплащане за 2019 г. и 2020 г. на основание клауза от трудовия договор общо в размер на 500 лева; за начислено и неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на основание Заповед № **/13.11.2020 г. на Директора на ответното училище за неизползван платен годишен отпуск в размер на 99 работни дни за периода 2018г., 2019г. и 2020г., при основна заплата в размер на 112 3 лева, възлизащи общо в размер на 4000 лева, като общо дължимата сума, произхождаща от добросъвестно отработено, но неизплатени допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер за периода от 06.11.2018 г. до 16.11.2020 г. възлиза в размер на 12 522 лева.

Твърди се в исковата молба, че при проверка в ОУ „И.В." с.Ш.п.,общ.

Кърджали, извършена от Дирекция „Инспекция по труда" гр.Кърджали по преписка с № ПР 211876/01.06.2020 г. са констатирани горепосочените нарушения, като изложеното обуславя правния интерес на ищеца да предяви иск за заплащане на дължимите й се суми, представляващи неизплатени допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Претендира разноски.

В срока по чл. 1 31 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита иска за недопустим и неоснователен. Счита претенцията за неплатени суми по допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за недопустима, тъй като видно от сключен трудов договор между ищеца и ответника, освен месечно трудово възнаграждение, не е уговорено допълнително възнаграждение вкл. и възнаграждение за процесната претенция. Алтернативно счита иска в тази му част за неоснователен, тъй като на ответника не е било известно колко години трудов стаж и професионален опит притежава ищцата, което обстоятелство не било вписано в трудовата й книжка, нито пък работникът е сторил възражение в тази насока, относно невписаното обстоятелство, а от там и да направи съответните изчисления в тази насока. Сочи, че ответникът не е начислявал във ведомостите си такъв вид възнаграждение, поради което и на това основание няма правен способ и основание, въз основа на което да ги заплати.

2

Счита, че за ответника не е налице задължение за това, тъй като изплащането на такъв вид възнаграждение не е уговорено в трудовият договор на ищцата вкл. и в допълнителните споразумения към него. Сочи, че не е заявявал допълнителен бюджет, освен този по изплащане на трудови възнаграждения, тъй като такъв разход не е предвиден. Твърди се в отговора на исковата молба, че за 2021г. за ОУ е налице недостиг на средства от бюджета на училището.

Сочи се, че ищцата работи в ОУ от 2018г. по силата на сключен трудов договор от 06.11.2018г., като при постъпването си на работа категорично и писмено е заявила, че не желае да получава, респ. да й се изплаща сума за придобит трудов стаж и професионален опит за времето през което е наета и след пенсионирането й, като това изявление е сторено на два пъти и при прекратяване на трудовото й правоотношение липсват постъпили възражения или искания в насока изплащане на суми по допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. По претенцията за неизплатено възнаграждение за работно облекло, диференцирано заплащане, неизплатени часове на класен ръководител ПКС и др., счита иска за недопустим, тъй като този вид суми не влизали в състава на възнагражденията предвидени в КТ, за които работникът може да има претенции. По претенцията за неизплатено обезщетение по оперативна програма „оптимизиране на вътрешната структура на персонала", сочи, че ОУ е кандидат по Националната програма, която обхваща всички държавни и общински училища и в съдържанието на която подробно е посочено, кои разходи се финансират по нея, като ОУ „И.В." е заявило пред МОН обезщетение по тази програма предназначено за ищцата Ж.Ф., но плащане по посочената програма няма от Държавата, поради което и на това основание ответникът не може да носи отговорност за това, респ. за него не е налице задължение за изплащане на суми по национални програми финансирани и изплащани от държавния бюджет и искът следва да бъде насочен срещу друг ответник, различен от ОУ „И.В." с. Ш.п.. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В хода на съдебното производство е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск за главница в размер на 4000 лева по т.10 от исковата молба, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен отпуск за 99 работни дни, поради десезиране на съда, посредством отказ от иска по чл.233 от ГПК.

В хода на съдебното производство е допуснато и изменение на размера на предявените искове, както следва: по т.1 от исковата молба размерът на дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочения период в исковата молба се счита предявен за сумата в размер на 600.36 лева.; по т. 2 от исковата молба размерът на дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочения период в исковата молба се счита предявен за сумата в размер 1653.93 лева.; по т. 3 от исковата молба размерът на дължимото неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочения период в исковата молба за посочения в исковата молба период се счита предявен за сумата в размер на 1555.20 лева.; по т.4 от исковата молба размерът на дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочения в исковата молба период се счита предявен за сумата в размер на 2290.2 3 лева.; по т.5 от исковата молба размерът на дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочения в исковата молба период се счита предявен за сумата в размер на 1048.0 3 лева.; по т.6 от исковата молба размерът на дължимия, но неизплатен клас квалификация за посочените месеци в исковата молба, се счита предявен за сумата в размер на 164.28 лева.; по т. 7 от исковата молба размерът на дължими, отработени, неизплатени възнаграждения на часове на класния ръководител за посочените месеци в исковата молба, се счита предявен за 3 сумата в размер на 231 лева.; по т.8 от исковата молба размерът на дължимата, неизплатена сума за представително облекло за учебната 20192020 год., се счита предявен за сумата в размер на 450 лева.; по т.9 от исковата молба размерът на дължимо, неизплатено диференцирано заплащане за учебната 2019-2020 год., се счита предявен за сумата в размер на 500 лева, като общият размер на исковата претенция следва да се счита предявен за сума в размер на 8493 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е признато за безспорно, че страните са били в трудово правоотношение по Трудов договор №*/ 06.11.2018г. за длъжността „старши начален учител" в ОУ „ И.В.“ с.Ш.п., прекратен със Заповед № **/13.11.2020г. на основание чл. 325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 357,ал.1 от КТ във вр.с чл. чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължими допълнителни възнаграждения по прекратено трудово правоотношение.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да установи размера на основното месечно трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, неизплатения им размер и период.

По делото се установи съществуване на трудово правоотношение между страните през процесния период. В приложение на установената от чл.

8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа, в това число и допълнителните трудови възнаграждения.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че допълнителни трудови възнаграждения не се дължат поради това, че не са уговорени в самия трудов договор, респективно, че ищцата е заявила отказ от получаване на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от КТ трудовите права и задължения са лични, като отказа от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни. Поради това съдът намира, че направения отказ от права от страна на ищцата от получаване на допълнителни трудови възнаграждения е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според 4 изработеното. Законът делегира упражняването на закрилната функция на държавно регулиране на трудовите отношения като оправомощава Министерския съвет да определи минималната работна заплата за страната /чл. 244 от КТ/. По силата на чл. 66 ал. 1 т. 7 от КТ трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.