Решение № 3722 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3722 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Т. Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100511957 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 9613 от 27.08.2022 г. по гр.д. № 61279/2021 г. по описа на СРС, 145 с-в, е осъден „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „*******“, ул. „******* на основание чл.224, ал. 1 КТ да заплати на Ц.

И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „*******, сумата от 456.42 лв. - остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.10.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 10 203.10 лв. — остатък от парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 1172.29 лв., разноски по делото по съразмерност, като е отхвърлен иска по чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 492.42 лв., както и иска по чл. 222, ал.

3 КТ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 419.10 лв.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу решението в частта, в която са уважени исковете, е постъпила жалба от ответника „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД с изложени доводи, че е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Неправилно, според въззивника, съдът е формирал фактически и правни изводи, че допълнителното 1 възнаграждение за класен ръководител е с постоянен характер. Въз основа на тези неправилни изводи съдът постановил неправилно решение, с което е уважил предявените искове за сочените обезщетения. Неправилно съдът не е съобразил, че според чл.14, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата на ответника изрично е посочено, че възнаграждението за класен ръководител не е с постоянен характер.

Съответно, указанията на разпоредбата на чл.20 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда са неприложими в случая, доколкото ответното частно училище не е държавна и общинска институция. Несъобразявайки вътрешните правила в една част, а позовавайки се на тях в друга и съответно прилагайки сочената разпоредба от цитираната наредба, съдът е формирал неправилни фактически констатации и правни изводи. Освен това, според въззивника, неправилно съдът е счел, че ищцата е натрупала трудов стаж при „група предприятия“ по см. на чл.222, ал.3 КТ вр. пар.1, т.2а от ДР на КТ вр. пар.1, т.5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като поради тази причина й се дължи обезщетение в размер на 6 брутни заплати. Както са изложени възражения в писмения отговор на исковата молба, които съдът не е взел предвид, сочените училища не са група предприятия по см. на цитираната разпоредба. Независимо, че в известен период лицето Д. А.Б.-Д. е била собственик на капитала на Д. 94 ЕООД и на ЧСЕУ Д. ЕООД. В случая работодател на ищцата са били юридическите лица, а не физическото лице – собственик на капитала на двете. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане разноски.

Въззиваемата страна е оспорила жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване решението на СРС като правилно, законосъобразно и обосновано.

Изразява становище, че с оглед указанията на разпоредбата на чл.15 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ допълнителното възнаграждение за класен ръководител е с постоянен характер. Като е съобразил това СРС е постановил правилно решение и е приложил точно материалния закон. Същото е изплащано ежемесечно и е с постоянен характер. Това обстоятелство не зависи от преценката на работодателя и от посоченото в утвърдените от него Вътрешни правила.

За учителите, които полагат труд в частни училища във всички случаи на общо основание се прилага и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а определянето на това възнаграждение единствено в зависимост от характера на собствеността в случая противоречи на основни принципи за равенство – чл.1, б „б“ от Конвенция № 111 на Международна организация на труда и чл.2, ал.2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. След преобразуване на училище „Д.“ в ЧСУЕ „Б.“ служителят е продължил да изпълнява трудовата си функция на класен ръководител. Доводите, че ищцата не е натрупала необходимия по закон трудов стаж в „група предприятия“ намира за неоснователен.

2

Установено е, че прослуженото време на учителя в Д. 94 ЕООД е девет години, а в ЧСЕУ Д. ЕООД и в ЧСЕУ Б. ООД – три години и десет месеца. Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че Д. 94 ЕООД и ЧСЕУ Д. ЕООД са „група предприятия“ по см. на чл.222, ал.3 КТ вр. пар.1, т.2а от ДР на КТ доколкото и двете дружества са били под единно ръководство и контрол на едно физическо лицеуправител и едноличен собственик на капитала до м.09.2019 г. В допълнение, чрез ангажираните пред СРС доказателства е установено, че не е налице прекъсване на трудовите отношения между ищеца и двете дружества. Третото дружество ЧСЕУ Б.

ООД е правоприемник на първите две и е задължено лице за сочените обезщетения, както правилно е приел и СРС в обжалваното решение. Моли за потвърждаване решението на СРС и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Д., с която срещу ответника „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД, са предявени осъдителни искове по чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 10 419.10 лв., представляваща незаплатено парично обезщетение, съизмеряващо се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца, за придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател през последните двадесет години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и по чл.

224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 492.42 лв., представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. за 22 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, или общо за сумата от 10 911.52 лв.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 20/26.08.2008 г., считано от 01.09.2008 г. е назначена на длъжност „начален учител“ и „класен“ в „Частно средно общообразователно училище Д.“ с работодател „Д. 94“ ЕООД, ЕИК *******. Сочи, че е изпълнявала длъжността „начален учител“ и „класен“ до 01.09.2017г„ като от тази дата била преназначена съгласно Заповед №353/28.08.2017г. и трудов договор №06/28.08.2017 г. в „Частно средно езиково училище Д.“ на длъжност „учител начален етап на основно образование“ с работодател „Частно средно езиково училище Д.“ ЕООД, ЕИК *******. На 30.08.2019 г. по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове едноличният собственик на капитала на „Частно средно езиково училище Д.“ ЕООД, ЕИК ******* - Д. А.Б.-Д., продала дяловете си на купувачите „Частна детска градина замъкът на Грифин“ ООД, ЕИК ******* и „Р.С.с“ ООД, ЕИК *******. Съгласно дружествен договор от 2019 г. „Частно средно езиково училище Д.“ ЕООД, ЕИК *******, се преобразувало в дружество с ограничена отговорност - 3

„Ч.С.Е.У.Б.“ ООД.

Посочва, че на 01.07.2021 г. трудов договор № 06/2017 г. бил прекратен по взаимно съгласие с „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Твърди, че след прекратяването на договора обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ било неправилно начислено върху непълния размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение, при несъобразяване на чл.

177 от Кодекса на труда и в нарушение на чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не били взети предвид всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1974.36 лв., като то било само на база основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, без да е калкулиран размерът на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер - за класен ръководител и лекторски часове. С начисляването на тези две възнаграждения с постоянен характер към обезщетението за неплатен отпуск сумата, ищецът счита, че му се следва обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2466,78 лв. Т.е. след приспадането на изплатената сума в размер на 1974,36 лв., ответникът му дължал сумата 492.42 лв., която претендира в настоящото производство.

Твърди, че неправилно е изчислено и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като то следвало да бъде определено в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца (а не за два месеца, както бил сторил работодателят) - 14 800.68 лв., като предвид факта, че на основание Заповед №1098-347/30.06.2021 г. била изплатена сума в размер на 4381.58 лв., ответникът й дължал разликата в размер на 10 419.10 лв. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът твърди, че претендираните добавки за класен ръководител и лекторски часове са с непостоянен характер, поради което не следвало да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ ответникът твърди, че дружествата „Д. 94“ ЕООД, „Частно средно езиково училище Д.“ ЕООД и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД не съставляват група предприятия по смисъла на пар.1, т. 2а ДР на КТ вр. nap. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Твърди, че с прекратяването на трудовите отношения с „Д. 94“ ЕООД на 28.08.2017 г. и подписвайки впоследствие трудов договор с „Частно средно езиково училище Д.“ ЕООД, Ц. Д. е встъпила в ново трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че няма никаква връзка между двете дружества „Д. 94“ ЕООД и „Ч.С.Е.У.Б.“ ООД. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 4 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съобразно така установените си задължения, настоящият въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, въззивният съд намира за неоснователни, поради следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че работодателяответник дължи на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на сумата 10 203.10 лв., тъй като са налице предвидените в сочената разпоредба предпоставки - трудов стаж при същия работодател - ответник с посочена продължителност десет години към момента на прекратяването на трудовото му правоотношение и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С постановеното решение е прието, че работодателят – ответник дължи на ищеца и обезщетение за неползвания платен годишен отпуск по реда на чл.224, ал.1 КТ в размер на сумата 456.42 лв.

Решението на съда е правилно. Установената от първата инстанция фактическа обстановка е установена по идентичен начин и от настоящата инстанция.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени следните факти: че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „учител, начален етап на основно образование“, прекратено по взаимно съгласие на 01.07.2021 г.; че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на 01.07.2021 г. ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; че на ищцата са заплатени съгласно заповед № 1098- 347/30.06.2021 г. сумата в размер на 1974.36 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, както и сумата в размер на 4381.58 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.