Решение № 2642 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2642 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20231100503980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД, който е длъжник по изпълнението, срещу постановлението за разноски на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20228510403598, с което разноските са възложени в тежест на жалбоподателя. Според жалбоподателя постановлението за разноски е незаконосъобразно, защото на 18.12.2022 г. – преди образуване на изпълнителното производство, до взискателите е била отправена покана, с която е заявена готовност за плащане на дължимите суми, но не са били открити на вписаните в ТР адреси. Излагат се съображения, че е налице забава на кредиторите, които не са оказали съдействие за плащането на задължението. Сочи се, че жалбоподателят е изразил воля да изпълни дълга и не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Оспорва се таксата по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, защото съдебният изпълнител не е издал счетоводен документ, както и таксата по т.4, защото не е изпратено съобщение по пощата. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител.

Ответниците по жалбата – „Г.С.Ч.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД са подали възражение, с което сочат, че не са изпаднали в забава на кредитора, защото дължимата сума по изпълнителния лист не е внесена в банка.

ЧСИ М.П. е представил мотиви, в които излага съображения за законосъобразността на определените от него разноски в тежест на длъжника, както и че са налице основания за начисляване на такси по т.4 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ, защото е издадена сметка N 0000267749.

1

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, поради което следва да се разгледа по същество.

Изп.дело N 20228510403598 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Г.С.Ч.“ ЕООД и „Д.А.“ ЕООД въз основа на изп.лист от 25.02.2022 г. на СРС, 50 с-в, по ч.гр.дело N 20211110152048/21 г., с който „Софийска вода“ АД е осъден да заплати на С.Г.Г. сумата от 50 лв., и договор за цесия от 20.10.2022 г. за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист.

С постановление за разноски от 09.12.2022 г. съдебният изпълнител е възложил разноските по изпълнението в тежест на длъжника и е включил по т.31 – сумата от 24 лв.

С обжалваното постановление, обективирано в уведомление от 13.01.2023 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за недължимост на разноски и е включил такса по т.4 от 12 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е жалба на длъжника срещу постановлението за разноски на съдебния изпълнител чл.435 ал.2, т.7 ГПК.

Жалбата на длъжника срещу постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението е частично основателна. Постановлението в частта, с която е прието, че разноските в изпълнението са за сметка на длъжника, е правилно и законосъобразно, защото е съобразено с правилото на чл.79 ал.1 ГПК, но при определяне на техния размера е допуснато нарушение.

Според съда длъжникът с поведението си е станал причина за образуването срещу него на изп.дело N 20228510403598 , поради което следва да понесе отговорността за разноски, която произтича от общото правило на чл.79 ал.1 ГПК. Не е налице никоя от хипотезите на чл.79 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, при които длъжникът по изпълнението не дължи разноски.

Повдигнатият в жалбата довод, че преди образуване на изпълнението длъжникът е искал да плати доброволно, но не го е сторил, защото взискателите не са открити на вписания в ТР адрес, по същество представлява довод за изпадане на кредитора в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. Според съда случаят не попада в хипотезата на чл.97 ЗЗД, която се прилага по отношение на забавата на кредитора да получи изпълнение на парично задължение. Когато дължимата престация е парична, както е в случая, кредиторът изпада в забава, ако е отказал получаването й, респ. когато не е оказал съдействие на длъжника чрез посочване на банкова сметка, по която да се преведат безкасово парите. За да се освободи длъжникът от задължението си, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация по предвидения в нормата на чл.97 ал.1 ЗЗД начин. При изпадане на кредитора в забава по отношение изпълнението от длъжника на паричното задължение, е необходимо парите да се оставят от длъжника за пазене в банка по местоизпълнението – чл.97 ЗЗД.

2

Паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от задължението, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице, различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Нормата на чл.2 от Наредба N № 3/2018 г. за Условията и реда за откриване на платежни сметки, изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти изрично предвижда възможност за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице / в подобен смисъл са решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 108 от 04.10.2012 г. по т.д. № 441/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 197 от 18.02.2014 г. по т.д. № 666/2012 г., Т.

К., І Т. О. на ВКС/.

Дори и да е налице забава на кредиторите, доколкото длъжникът по паричното задължение не е депозирал дължимата от него сума в банка по местоизпълнението и не е уведомил кредиторите за това, длъжникът не се освобождава от отговорност за последиците от забавата, както и от отговорност за разноските по изпълнението.

Жалбоподателят, който е длъжник по изпълнението, не е вложил дължимата от него парична сума по банкова сметка, която е могъл да открие на името на кредиторите, поради което не са настъпили правните последици на чл.97 ЗЗД. Не са представени доказателства, че длъжникът е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1 предл.2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице. Тъй като не е погасено паричното задължение по издадения срещу длъжника изпълнителен лист, длъжникът е станал причина за образуването на принудително изпълнение срещу него. В този смисъл съдът приема, че на основание чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на жалбоподателя длъжник.

По отношение на таксата по т.31 от ТТР към ЗЧСИ. От представените по изпълнителното дело доказателства не се установява съдебният изпълнител да е направил действия по т.“а“ – т.“к“ на т.31, поради което съдът намира, че няма основание на длъжника да се начислява тази такса.

По отношение на таксата по т.4. По делото няма данни съдебният изпълнител да е изпратил по пощата призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, поради което е неоправдано да се възлага такса по т.4 в тежест на длъжника. Таксата по т.4 се отнася само до изпращане на книжа чрез пощенски услуги или куриер, но не и за изпращане на електронни писма на посочена от страната в изпълнението електронна поща.

С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени в частта, с която в тежест на длъжника са възложени такса по т.4 и по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, а в останалата част жалбата следва да се отхвърли. В настоящето производство по разноски в изпълнението не се дължат съдебни разноски.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20228510403598, обективирано в уведомление от 13.01.2023 г., в частта, с която са начислени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД разноски за такса по т.31 и за такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 36 лв. / с ДДС/.

ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалбата на „Софийска вода“ АД срещу постановлението за разноски на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20228510403598, с което е прието разноските по изпълнението да се възложат в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4