Решение № 886 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100505115 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на М. В. В., ответник в първоинстанционното производство, чрез особен представител – адв. Е. П. срещу решение № 2 769/19.02.2025 г. на СРС, 36 състав, постановено по гр.д.

19 130/2024 г., с което е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 429, 88 лв. – изплатеното по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Киа Спортидж“ с ДКН А ********, в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2018, с включени 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 730 лв. – съдебни разноски.

В жалбата са наведени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение. Заявени са твърдения, че с отговора на исковата молба пред първата инстанция били оспорени представените писмени доказателства на ищеца. Твърди се, че липсвали данни за изплащане на застрахователната сума на съответното лице чрез 1 застрахователя на лекия автомобил, както и за разплащането между ЗД „Бул Инс“ Ад и ЗД „Евроинс“ АД. Заявени са твърдения, че протокола за ПТП не отговарял на изискванията на закона като в него липсвало пълно и ясно описание на механизма на реализирано ПТП. Разпитаният по делегация свидетел не установявал нито механизма на ПТП, нито настъпили увреждания и причинно-следствена връзка. Изслушаната САТЕ била напълно формална и възпроизвеждала съдържанието на протокола за ПТП. Изслушаната ССчЕ давала заключение за редовно водено счетоводство, но не съществували данни за заплащане на сума в размер на 404, 88 лв. Не били спазени изискванията на чл. 5 ал.1т.3 от Наредба I-167/24.10.2002 г.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство ЗД „Бул Инс“ АД, в който са наведени съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 500 ал.2 изр. 1 от КЗ.

Нормата на чл. 500 ал.2 изр.1 от КЗ предоставя право на застрахователя да предяви регресен иск срещу лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

В настоящото производство, страните не са формирали спор относно обстоятелството, че по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска 2

„Гражданска отговорност“, както и относно обстоятелството, че процесното по делото ПТП е осъществено в срока на действие на този договор.

По делото е представен протокол за ПТП № 1704366 на ОПП – СДВР.

Същият представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Следва да се има предвид, че ищецът носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава /решение 24/ 10.03.2011 г. по т.д . № 444/2010 г. на Първо ТО на ВКС , решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на Второ ТО на ВКС, р ешение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на Първо ТО на ВКС , решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Процесният протокол е съставен от служител на ОПП – СДВР, при посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч. възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя, разположението на процесните автомобили и видимите щети по процесния автомобил „Киа Спортидж“, като освен това в него е сторено отбелязването, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ – М. В. В. е неправоспособен водач. Видно от мястото на съставяне на протокола, същият обективира местопроизшествието. Освен това, в графата „Посетено на място“ е зачертан отговор „Не“, с което е изпълнено изискването, посочено в протокола /При отговор с Да/Не – ненужното се зачертава с „Х“ – долен десен ъгъл на протокола/. Същият съответства на образеца по приложение 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП, поради което заявените възражения срещу него във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от съда в решаващия му състав.

Механизмът на ПТП е установен при съвкупна преценка на протокола за ПТП, изводите на САТЕ, разпита на свидетеля по делегация Я.И. и влязлото в сила наказателно постановление № 19-0769-004263 /стр. 106 в делото на СРС/, с което се опровергават твърденията във въззивната жалба за липса на такова. Отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП , заключението на вещото лице и влязлото в сила наказателно постановление, настоящият 3 съдебен състав приема, че произшествието е настъпило по начина, отразен в протокола за ПТП, в резултат на което са настъпили и описаните в него вреди.

Размерът на причинените имуществени вреди на лек автомобил „Киа“ е установено отново от заключението на САТЕ.

Заявените възражения във въззивната жалба относно изслушаните пред СРС, САТЕ и ССчЕ са преклудирани като незаявени в срока по чл. 200 ал.3 от ГПК респ. самите заключения са приети без заявени възражения от процесуалните представители на страните.

Фактът на изплащане на определеното застрахователно обезщетение на застрахователя по риска „Каско“ на увреденото МПС се установява от изводите на ССчЕ /стр.2, таблица 2 от заключението, стр.122 в делото на СРС/ и същото е сторено на 14.01.2020 г.

Възражението, касаещо неспазване на изискването на чл. 5 ал.1 т.3 от Наредба I-167/24.10.2002 г. е заявено за първи път в рамките на въззивната жалба, поради което е преклудирано и въззивният съд не дължи произнасяне по същото.

Възраженията във въззивната жалба, обосновани с приложение на правилото на чл. 86 от ЗЗД са неотносими с оглед липсата на заявена претенция по делото на соченото основание.

Предвид липсата на други възражения във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора се следват разноски на въззиваемата страна с оглед своевременно заявеното искане в тази насока. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК. Представени са и доказателства за реално заплащане на сумата, предмет на списъка – адвокатско възнаграждение респ. доказателства, че процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС.

Заявено е своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на процесуалния представител на въззивника. Настоящият съдебен състав при съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на делото респ. извършените по делото процесуални действия, изразяващи се в депозиран бланкетен отговор респ. липса на процесуално участие в открито съдебно заседание, намира същото за основателно като счита, че същото следва да бъде редуцирано до размера на 360 лв. с ДДС и предвид нормата на 4 чл. 9 ал.1 от НВАР.

С оглед Закона за въвеждане на еврото в Р България сумата следва да се присъди в нейното еврово изражение, а именно – 184, 07 евро.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 769/19.02.2025 г. на СРС, 36 състав, постановено по гр.д. 19 130/2024 г.

ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 сумата от 184, 07 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5