Решение № 789 от 20.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Шумен, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20233630100495 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл.422,ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба подадена от „ *** ***" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес: гр.

***, бул.“***“ № *** срещу Д. М. А., ЕГН **********, адрес: гр.***, в която посочва, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и е образувано ч.гр.д № 20223630101821 по описа за 2022 година, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 361,42 лева, формирано както следва :

108,77лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 05.12.2020 година - 04.10.2021 година, посочен във фактура 7314564731/ 05.01.2021 година.

108,77 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 година за предпочетен номер *** и Приложение към него за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 05.12.2020 година - 04.10.2021 година, посочен във фактура 7314564731/ 05.01.2021 година

143,88 лева - представляващи неплатени задължения за минал период, 1 посочени във фактура 7314564731/ 05.01.2021 година.

С Разпореждане № 178 от 23.01.2023 г. същото дело съдът е указал на ищеца, че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че връчването на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което е предявил настоящия иск.

Твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: Между ответника и ищеца е подписан Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 година за предпочетен номер *** и Приложение към него за предпочетен номер *** със срок от 24 месеца.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника услугата по договора е деактивирана на 30.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени и е начислена сума в размер на 108,77 лева – неустойка, описана подробно по-горе.

Подписано е и Приложение за предпочетен номер *** към Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 година за предпочетен номер *** със срок от 24 месеца.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника услугата по договора е деактивирана на 30.12.2020 година, всички договори с абоната са прекратени и е начислена сума в размер на 108,77 лева – неустойка

Към датата на издаване на заповедта за изпълнение, ответникът е имал неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 143,88 лева представляващи неплатени задължения за минал период, посочени във фактура 7314564731/ 05.01.2021 година, формирани както следва : за периода 05.09.2020 година - 04.10.2020 година, посочен във фактура № **********/05.10.2020 година остатъчно задължение в размер на 65,83 лева, от които : 35,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 29,84 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, за периода 05.10.2020г. - 04.11.2020г., посочен във фактура №7311749158/05.11.2020г. , задължение в размер на 78,05 лева, от които :

36,89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 1,21 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ***, 36,89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 3,06 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ***.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника са обединени във фактура № 7314564731/ 05.01.2021 година на стойност 361,42 лева със срок на плащане 20.01.2021 г.

Предвид горното, моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи описаните по – горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 856/19.08.2023г. по ч.гр.д.№1821/2023г. по описа на ШРС. Претендира разноските извършени в исковото и заповедното производство.

В отговора по чл.131 от ГПК, подаден от назначения особен представител на ответника исковете са оспорени, като са изложени конкретни съображения в тази насока.

2

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подаденото от ищеца срещу ответника заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1821/2023г. по описа на ШРС по описа на ШРС.По делото е издадена е Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 856/19.08.2023г., с която е разпоредено на ответника, като длъжник да заплати на заявителя сумата 361,42 лева, формирана както следва: 108,77 левапредставляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11, буква а) от Договор за мобилни услуги от 25.08.2020г. за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 05.12.2020 г.- 04.10.2021г., посочен във фактура 7314564731/ 05.01.2021 г.; 108.77 лева - представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонамента на основание чл.11, буква а) от Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 г. за предпочетен номер *** и Приложение за него за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 05.12.2020г. - 04.10.2021г., посочен във фактура 7314564731/05.01.2021г., сумата 143,88 лева - представляващи неплатени задължения за минал период, посочени във фактура 7314564731/05.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.08.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева- заплатена държавна такса и 360 лева- адвокатско възнаграждение.

Поради обстоятелството, че длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с Разпореждане № 178 от 23.01.2023г., заповедният съд е указал на длъжника да предяви иск в едномесечен срок, в резултат на което е образувано настоящото дело.

По делото са представени посочените в заповедта за изпълнение Договор за мобилни услуги от 25.08.2020 г. за предпочетен номер *** и Приложение към него за предпочетен номер *** със срок от 24 месеца.

Ответникът въвежда бланкетни възражения относно възникването и наличието на облигационни отношения между страните. Съдът намира, че от посочените документи, които са валидни от формална страна, може да се приеме за доказано, договорите са породили целените правни последици и между страните валидно са възникнали уговорените права и задължения, включително и задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса и цената на потребените услуги. Поради посоченото съдът намира, че претенцията за сума в размер на 143,88 лева, представляваща стойност на месечни и еднократни такси за посочени във фактура 7314564731/ 05.01.2021 г., формирани както следва : за периода 05.09.2020 г. - 04.10.2020 г., посочен във фактура № **********/05.10.2020 г. остатъчно задължение в размер на 65,83 лева, от които : 35,99 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 29,84 лева с вкл.ДДС - остатък от месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***,

3 за периода 05.10.2020г. - 04.11.2020г., посочен във фактура № 7311749158/05.11.2020г. , задължение в размер на 78,05 лева, от които : 36,89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 1,21 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ***, 36,89 лева с вкл.ДДС - месечни и еднократни такси за предпочетен номер ***, 3,06 лева с вкл.ДДС - общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ***, се явява основателна.

Ответникът оспорва всички вземания представляващи неустойки, като твърди, че клаузите предвиждащи предсрочно прекратяване на договорите, съответно начисляване на неустойки поради упражняване на правото на мобилния оператор да ги прекрати са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП. Паралелно с това излага подробни съображения, че договорите не са прекратени, т.к. не е извършено писмено уведомление в тази насока.

Съобразно чл. 92 от ЗЗД , неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.В представените по делото Допълнителни споразумения към сключените с ответника Договори за мобилни /фиксирани услуги е уговорена неустойка в случай на прекратяване на същите по вина или по инициатива на потребителя, в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Предвид формулировката на договорните клаузи, първата и основна предпоставка за възникване на вземането за неустойка е договорът да е прекратен.

Доколкото в процесните договори не е уговорено друго, съдът приема, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.

По делото не се твърди, съответно не се представят доказателства, че ищецът е направил писмено изявление за прекратяване на договора, което да е достигнало до знанието на ответника. Не представлява прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД деактивирането на услугите, след като горните предпоставки не са налице. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при прекратяване на договора, в ОУ такова е предвидено и в случаите на неплатени изискуеми вземания или при допълнителни условия или ограничения за сключен индивидуален договор и др. Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя, което означава, че спирането на достъпа до услугите не е равнозначно на прекратяване на договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг начин ответникът е бил уведомен за едностранно прекратяване на договора, поради което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка. Тук трябва да се уточни, че съдът не възприема за основателни доводите на ищеца, че след като клаузите в ОУ на доставчика на услуги не предвиждат месечно предизвестие за прекратяване на договора, отпада и необходимостта от писменото известяване за прекратяването му. Напротив, дори и договорните клаузи да дерогират 4 изискването на чл.87,ал.1 от ЗЗД за месечно предизвестие, писменото прекратяване на сключените в същата форма договори е валидно.

В тази връзка следва да се уточни, че съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо.