Решение № 273 от 23.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. *****, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20234310100264 по описа за 2023 година обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ ; по чл.224 от КТ , и по чл.86 ЗЗД върху всяка една от двете главници:

Постъпила е искова молба от С. С. Х., ЕГН **********, С адрес: *****, чрез Адв. В.

И., АК - *****, адрес на кантората: *****, против „ВИНАЛ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ******, представлявано от ****, по която се излага, че съгласно трудов договор № 572/21.12. 2020 г., за длъжност „Специалист, управление на човешки ресурси", за неопределено време, с месторабота град *****, на пълно работно време, при трудово възнаграждение в размер на 869 /осемстотин шестдесет и девет/ лева, подписан надлежно от работодателя с датата на постъпването на работа-**** г., е работил при ответника. Със Заповед № 7/***** г., връчена на ***** г., трудовият договор между „Винал" АД е прекратен, считано от ***** г. Като основание за прекратяване е посочен чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Твърди, че за месеците август и септември 2022 година, когато е бил на работа, не е получавал трудовото си възнаграждение. С прекратяване на трудовото правоотношение трябвало да получа обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което също не е платено, въпреки че в заповедта за прекратяване работодателят е включил сумите, подлежащи на плащане. Изтъква, че за да уредят отношенията си извънсъдебно, изпратила покана за доброволно изпълнение до „Винал" АД, получена от ответното дружество на 24.01.2023 г., но отговор така и не получила. След многократно провеждани телефонни разговори, на 17.02.2023 г. . Сочи, че по банковата сметка е постъпила сума в размер на 351.29 лв. /триста петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, като основание е посочено общо „плащане за месец септември и обезщетение", но без да е изяснено каква част от преведената сума е трудово възнаграждение и каква част е обезщетението. Счита, че сумата, която му се дължи и следва да бъде платена от бившия работодател е по-голяма от платената в размер на 351.29 лв. /триста петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, поради което моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 961.12 /деветстотин 1 шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/ лева, представляващи трудово възнаграждение на месец август 2022 г., заедно с лихвата върху тази сума за всеки месец от деня на падежа на всяко дължимо плащане на трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, както и 1300.93 /хиляда и триста лева и деветдесет и три стотинки/, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с лихва върху присъдената сума с начална дата - подаване на исковата молба до пълно заплащане на присъдените суми; да се осъди ответното дружество да му заплати направените в тази инстанция разноски.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131от ГПК, но в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто - доклад като е п риел за безспорно, че не се оспорва наличното ТПО и полагане на труд за август и септември 2022г.

Същото е прекратено на *****г. като в заповедта се посочва, че му се дължи обезщетение за неизползван платен год. отпуск по чл.224 КТ за 2020г. и 2021г. за общо 25 дни-1420,50 лева.след прекратяването на ТПО, но преди завеждане на исковете, ищеца е полечил сумата 351.29 лв.

/триста петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ .

Указана е доказателствената тежест: По иска по чл.128 от КТ-на ищцеца, че е престирана работна сила съгласно уговореното съдържание на ТД; на ответника, че е заплатил уговореното съгласно ТД ; по иска по чл.244 от КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на ТПО с ответника като предпоставка за уважаване на иска; наличие на неизползван платен годишен отпуск; размера му като същото следва да се определи по реда на чл. 224,ал.2 във вр. с чл. 117 КТ;

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично . Поддържа иска си чрез адв. И. и адв. Ст. Тихолов, преупълномощен от първата като се поддържат исковете съгласно приетото от вещото лице, излага доводи в защитата и моли да се уважат исковете съгласно уточнението им и присъдят разноските съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Ответника, редовно призован, не се представлява по делото.

С определение на осн. чл.214 от ГПК е допуснато изменение на така предявените искове, а именно : По чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 920,83 лв. -намаление ; По чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 576,80 лв. – увеличение; По чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 576,80 лв намаление. Допуснато е и уточнение по исковата молба, като се добави в петитума на иска на ред 17 след абзаца „годишен отпуск за 20 дена за 2019 г.”

От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице Н. А. и от изявленията й, направени в открито съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, че :

Писмените доказателства потвърждават твърденията по исковата молба за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения между страните по съответния ред и съдът приема за доказано, че по силата на ТД №572/****г. за длъжността „Специалист, управление на човешки ресурси", за неопределено време/срок на изпитване -3 м./, с месторабота град *****, на пълно работно време, при трудово възнаграждение в размер на 869 /осемстотин шестдесет и девет/ лева с допълнители в-я 1% за прослужено време и платен год. отпуск 20 дена при еднократно изплащане на възнаграждението- на 30 число от 2 месеца, ищеца е полагал труд при ответника, който не оспорва това по какъвто и да е начин, не твърди, че е заплатил дължимото ТВ. Съгласно заключението на в.л. за периода възлиза на 961,12 лева.

По иска по чл.244 от КТ в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на ТПО с ответника като предпоставка за уважаване на иска ; наличие на неизползван платен годишен отпуск; размера му което е сторил , тъй като за прекратяването са налични достатъчно доказателства: заповед за прекратяването и ТК, а от заключението е видно, че обезщетението в размер на 1017,07 лева в нетен размер след приспаднат дължим данък данък.

Вещото лице е съобразило и извършеното частично плащане преди завеждане на исковата молба.

При това положение следва д асе уважат и акцесорните искове за лихва върху главницата съгласно заключението на вещото лице.

По разноските:

В списъка на разноските се претендира адв. в-е в размер на 500,00 лева. Стр.13 от делото се съдържа ДПЗЗ , в което е посочено, че сумата е платена в брой.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК , ответника като осъдено лице е длъжно да заплати и всички такси и разноски по делото или върху размера на присъдените оценяеми искове и тези по чл.86 ЗЗД за лихви преди подаване на иска, но не по малко от 50,00 лева или 4х50,00 лева=200,00 лева, както и по сметка на РС-*****-възнаграждение за в.л. по съдебноикономическата експертиза в размер на 160,00 лева, първоначално заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИНАЛ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ******, представлявано от ****, да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв.

В. И., АК - *****, адрес на кантората: *****, сумата 961,12 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. август 2022 г., в нетен размер, с приспаднат дължим данък, заедно с лихвата върху нея в размер на 39,25 лв. за периода 30.09.2022 г. до 23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на иска-23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 1017,07 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с нетен размер, с приспаднат дължим данък, заедно с лихва за забава за периода от 30.10.2022 до 19.02.2023 г., в размер на 6,35 лв., изчислена от датата на падежа до плащане на обезщетението по чл. 224 КТ за сумата 205,80 лв., както и лихва за забава за останалия размер на дължимото но неплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 1017.07 лв в размер на 33,05 лв. от 30.10.2022 г. до датата на подаване на ИМ23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата-1017,07лева, начиная от подаване 3 на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ВИНАЛ" АД-град С., с горните данни, да заплати на С. С. Х., с горните данни, направените разноски по делото- заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.

ОСЪЖДА „ВИНАЛ" АД-град С., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата общо 200,00 лева - държавни такси върху размерите на уважените четири ОСИ /два главни и два акцесорни, но не по – малко от размера по т.1 от ТДТ по ГПК – 50,00 лева./

ОСЪЖДА „ВИНАЛ" АД-град С., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 160,00 лева – възнаграждение на вещото лице по съдебноикономическата експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок , считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________

4