Решение № 94 от 19.05.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Русе, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА

ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 23 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник

Второ РУ при ОДМВР – Русе против решение № 734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022 г. на РС – Русе, с което е отменено НП №22-3393-000395/12.09.2022г. на началник РУ 02 към ОДМВР-Русе, с което на К.И.Ш. за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено кумулативно наказание на основание чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни били изводите на съда за несъставомерност на деянието. Счита се, че обстоятелството за наличие или липса на вина у извършителя е без значение за наличието на нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като уведомяването на органите на КАТ ,че МПС е със служебно прекратена регистрация ,не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на нарушителя-водач и собственик на МПС.

Претендира се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адв.представителство на ответната страна.

Ответникът – К.Ш., не се явява, но се представлява от адв пълномощник Г.Г., който счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно и изцяло съобразено с мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Претендира разноски за касационна инстанция по представен списък

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе предлага решението на Районен съд - Русе да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол в настоящото производство е решение № 734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022 г. на РС – Русе, с което е отменено НП №22-3393-000395/12.09.2022г. на началник РУ 02 към ОДМВР-Русе ,с което на К.И.Ш. за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено кумулативно наказание на основание чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, поради това, видно от обстоятелствената част на НП ,че е била прекратена служебно регистрацията на МПС, за което било получено уведомление от Гаранционния фонд поради неплатена ЗЗ ГОА.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че наказаното лице не е действало виновно при извършване на нарушението. Същото не знаело и не било уведомено, че МПС било деригистрирано, нещо повече била е налична ЗЗ ГОА на със сгрешен предмет, по-късно изправен. РРС приема, че вмененото нарушение би могло да бъде осъществено единствено умишлено, но не и непредпазливо. Застъпва тезата, че при служебно прекратяване регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът на същото следва да бъде нарочно информиран по един достатъно ясен и недвусмислен начин.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция намира извода на районния съд за отмяна на атакуваното наказателно постановление за направен в унисон с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС и предвид обстоятелството, че Тълкувателните постановления имат задължителна сила не само по отношение на съдилищата, но и за за всички органи, организации и граждани, относно приетите със същите изводи, следва да се приеме, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 100 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Правилни са изводите в оспореното решение, че в хода на административнонаказателното производство АНО не е събрал доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен, съгласно разпоредбата на чл.

574, ал. 10 от КЗ

– "Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка", и кога същият този контролен орган, имащ задължение по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.

574, ал. 11 от КЗ.

Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение.

Въззивната инстанция е установила фактите и въз основа на същите е достигнала до правилен изводът, че вмененото на ответника по касацията административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено виновно, респ. че липсва субективният елемент от състава на нарушението.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая прекратяването на регистрацията на описания в НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на процесното МПС е надлежно уведомен за последното обстоятелство. Единствено и само този факт, предвид цитираното ТП е достатъчен да се приеме, че издаденото срещу жалбоподателя НП е незаконосъобразно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него жалба отхвърлена.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на упълномощения процесуален представител за присъждане на разноски на касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. по договор за правна защита и съдействие, платени в брой Съдебният състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед на наложеното кумулативно наказание и с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №

734/14.12.2022 г. по АНД № 1705/2022 г. на РС – Русе,

ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на К.И.Ш. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: