Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 16.12.2022, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 6/2022
Вид
Решение № 143
Подписан
16.12.2022
В сила
19.01.2023
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 и 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 и 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Каварна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20223240100006 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявена установителна искова претенция от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД с предишно наименование "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК 205680303, със съдебен адрес: град София, бул. "****" № 81, вх. В, ет. 8, срещу Л. Б. А., ЕГН **********, адрес: град Каварна, ул. **** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 4, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 49,98 лева, представляваща неустойка и сумата 48,30 лв. представляваща незаплатени седем броя вноски за лизинг, по договор сключения на 05.09.20917 г. между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Л. Б. А. за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ****, вземанията по които са прехвърлени от "БТК " ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на "С. Г. Груп " ЕАД, ЕИК 205942517, което дружество е прехвърлило вземането в полза на "ЮБЦ" ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за които суми е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 521/2021 г. по описа на Районен съд - град Каварна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

1

Между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 05.09.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ****, по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

На същата дата абонатът е подписал лизингов договор за устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM , № 861747039352590, посредством 24 лизингови вноски по 6,90 лв. Твърди, че за периода 22.10.2018 г. до 21.01.2019 г. са ползвани мобилни услуги от страна на ответника, които са останали незаплатени. След едностранно прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентския номер, крайна фактура № 1262017255/22.02.2019 г. за периода от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г. с падеж на плащане 11.03.2019 г. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в общ размер на 49,98 лв. и е фактурирана цената дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 48,30 лв. Посочва, че на 14.02.2019 г. е деактивиран абонамента на ответника, поради неплащане на дължимите суми. Посочва, че вземанията на "БТК" ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на "С. Г. Груп " ЕАД, ЕИК 205942517, което дружество е прехвърлило вземането в полза на "ЮБЦ" ЕООД, сега „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения особен представител, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендиране на вземанията. Оспорва валидността на цесията и принадлежността на процесните вземания към предмета на договора за цесия.

В депозираната по делото молба-становище ищецът, чрез процесуалния си представител подробно обосновава основателността и доказаността на исковата си претенция. Моли за уважаване на предявените искове в тяхната цялост с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника, 2 пледира за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По отношение допустимостта на исковите претенции: Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 521/2021 г. по описа на Районен съд град Каварна, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителната искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането – 15.12.2021 г. и на датата на предявяване на исковата молба – 12.01.2022 г., следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От представените по делото Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и Приложение № 1 към Договор заявка **** за лизинг на устройство № *** се установява, че между "БТК" ЕАД и Л. Б. А. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 05.09.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ****, по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, като на същата дата абонатът е подписал лизингов договор за устройство GSM LENOVO VIBE C DUAL SIM , № 861747039352590, посредством 24 лизингови вноски по 6,90 лв. Посочено е, че договорите влизат в сила от тяхното подписване. От същите е видно, че са подписани двустранно.

Приета като писмено доказателство е декларация съгласие от 05.09.2017 г., подписана от Л. А., от която е видно, че същата е получила екземпляр от общите условия, подписан от представител на БТК както и че е съгласна със същите.

По делото са приети като писмено доказателство и неоспорени от 3 ответника фактури: № 1257140581/22.11.2018 г. на стойност 52,86 лв. с ДДС, № 1258775182/22.12.2018 г. на стойност 52,43 лв. и № 1260400727/22.01.2019 г. на стойност 74,79 лв. обективиращи вида и размера на потребените и незаплатената електронни съобщителни услуга за период на потребление 22.10.2018 г. – 21.01.2019 г. Периодът за заплащането е 15 дни от издаването на сметката/фактурата като БТК е определило началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.

Незаплащането в сок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника и издаване по клиентския номер на крайна фактура № 1262017255/22.02.2019 г. за периода от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г. с падеж на пращане 11.03.2019 г., след което абоната е изпаднал в забава и за дължимата се неустойка. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 49.98 лв. и за остатъка от незаплатените лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 48,30 лв.

Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на БТК АД. Съгласно чл. 29 от същите, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването им. Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на сметката /фактурата като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. В чл. 50 и следващите са посочени основанията за прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги – по взаимно съгласие между страните, едностранно с писмено предизвестие от абоната; при активиране от страна на БТК на услугата "избор на оператор на абонаментна основа"; при активиране на услугата "самостоятелно ползване при необвързан достъп"; по отношение на конкретен пост, автоматично при закриването му; едностранно от БТК с 30 дневно писмени предизвестие при смърт на абоната, обявяване в ликвидация/несъстоятелност; при системно неплащане на задълженията; при напускане на абоната от имота и виновно извършване на други нарушения от страна на абоната. В чл. 42. 2 ОУ е предвидено правото на абоната да уведомява БТК за проблеми, свързани с ползването на качеството на услугите на изрично обявен от БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ посочва, че е налице възможност за оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК в срок до 6 месеца от датата на издаването й.

4

От приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. се установява, че същият е сключен между "БТК" ЕАД и "С.Г.Груп" ООД.

Като писмено доказателство по делото е прието потвърждение за прехвърляне на вземанията, от което е видно, че с договор № 4600008855/16.10.2018 г. "БТК" ЕАД прехвърля на "С.Г.Груп" ООД вземането си спрямо Л. Б. А. в общ размер на 98,28 лева. От същото е видно, че с подписване на настоящото потвърждение потвърждават, че цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на цесионера за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено и пълномощното, с което "БТК" ЕАД упълномощава "С.Г.Груп" ООД да извърши уведомяване от негово име по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Приет по делото като писмено доказателство е договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., от който е видно, че същият е сключен между "С.Г.Груп" ООД и "ЮБЦ" ЕООД.

От Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. се установява, че между "С.Г.Груп" ООД и "ЮБЦ" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. като по силата на същия е прехвърлено вземането срещу Л. Б. А., произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението 5 до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на "БТК" ЕАД до "С.Г.Груп" ООД, с което на последната е предоставено правото от името на "БТК" ЕАД да извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия от 16.10.2018 г.

Наличието на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие не е лично и незаместимо.

По делото, от представеното уведомление за цесия, се установява, че "С.

Г.Груп" ООД като пълномощник на кредитор след извършеното прехвърляне съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. уведомява, както за извършеното прехвърляне от страна на "БТК" ЕАД в полза на "С. Г.Груп" ООД, така и затова, че като кредитор е прехвърлила вземането си на "ЮБЦ" ЕООД. Това уведомяване представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.