Решение № 768 от 06.07.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 213/2020
- Вид
- Решение № 768
- Подписан
- 06.07.2020
- В сила
- 11.05.2022
- Състав
- СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 159, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………06.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………двадесет и шести юни…………..…….…………….……..Година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от……………..…………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 213……по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът М.К.Г. твърди в исковата молба, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност „младши инспектор“ в Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на ОД на МВР - Стара Загора по силата на чл. 159, ал.1 ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 13/2017г. За процесния период ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.67, ал.1 ЗДС брутната заплата се състояла от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирала с допълнителен платен отпуск, а се заплащала с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От м. октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Ищецът сочи, че до началото на април
2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуването на нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждане нова наредба относно работното време тази методика останала неуредена със специална норма и следователно трябвало да се прилага общата такава. Съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд” намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда.
Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми - чл. 8 и чл.
9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Плащанията по посочените разпоредби се дължали заедно. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагли 8 часа нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничавал заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явявал наднормен труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази извънредност произлизала от факта, че служителите в МВР били принудени да полагат нощен труд над „нормалната“ продължителност от седем часа. Претендира допълнително възнаграждение за извънредния труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Ищецът изяснява, че основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определяло с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. Претенцията за главницата формирал като разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 била умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка следвало да бъде приложена по аналогия към посочените часове. Поради това ищецът сочи, че се получавали следните суми: за месец октомври – декември 2016 г. – 128 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-18.30 часа, дължима сума 109,82 лв.; за месец януари - март 2017г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 137,28 лв.; за месец април - юни 2017 г.-88 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-12.58 часа, дължима сума 75,50 лв.; за месец юли-септември 2017г.-144 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума 123,55 лв.; за месец октомври - декември 2017г.-80 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-11.44 часа, дължима сума 68,64 лв.; за месец януари - март 2018 г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 153,66 лв.; за месец април - юни 2018г.-144 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума 148,66 лв.; за месец юли-септември 2018г.-128 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-18.30 часа, дължима сума 132,13 лв.; за месец октомври- декември 2018г.-144 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-20.59 часа, дължима сума 148,66 лв.; за месец януари - март 2019 г.-136 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-19.45 часа, дължима сума 154,63 лв.; за месец април - юни 2019 г.-152 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-21.74 часа, дължима сума 172,83 лв.; за месец юли - септември 2019г.-152 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-21.74 часа, дължима сума 172,83 лв.
В обобщение ищецът изяснява, че за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положил общо 1720 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1965,96 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до наднормочасове, които според ищеца представлявали по аналогия своеобразен извънреден труд от 245,96 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника за целия период възлизало на 1663,71 лв. главница.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати: сумата от 1663,71 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от наднормочасове в размер на 245,96 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 1663,71 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР, гр. Стара
Загора е подал отговор на исковата молба като заема позиция за неоснователност на исковете. Признава, че през периода 01.10.2016 г.
30.09.2019 г. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и през това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за процесния период по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00ч до 06.00ч. Излага правни доводи, че в процесния случай приложение намирали нормите на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. В конкретния случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, както и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня било до 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа /чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ/. Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 6,00ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Ищецът сочел в молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и бил в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00ч Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено.
Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f5ec209-8f34-4f5f-916f-d91296307ecd