Решение № 266 от 17.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 556/2026
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Пазарджик, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200556 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ...-... от .... г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Националната агенция за приходите, на „Р. и Син“ ЕООД, ЕИК 112587250, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 3, ал. 14 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Според изложеното в наказателното постановление, след анализ на представени от дружеството документи, изискани с протокол за извършена проверка № .../... г., и извършена проверка в информационните масиви на НАП било установено, че на ... г. е извършена доставка на 2 369 литра немаркиран газьол с код по КН ... по АДД № .../... г., предназначен за зареждане на земеделска техника в обект за зареждане с течни горива без регистрирана електронна система с фискална памет, находящ се в с. Л., местността „Х. К.“, стопанисван от „Р. и Син“ ЕООД.
1
Административнонаказващият орган приел, че за тази доставка дружеството, в качеството му на получател на течните горива, е следвало да подаде електронен документ за получаване – ЕДП, на датата на данъчното събитие, която според органа била ... г. При извършена справка в информационната система „Контрол на горивата“ било установено, че такъв документ не е подаден на посочената дата. Посочено било още, че доставчикът „Вам Логистик“ ЕООД е подал данни за доставката чрез електронен документ за доставка с № ... г., докато получателят „Р. и Син“ ЕООД не е подал ЕДП за потвърждаване на полученото количество гориво.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „Р. и Син“ ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че административнонаказващият орган неправилно е определил датата на данъчното събитие и съответно датата, на която за дружеството е възникнало задължението за подаване на ЕДП. Твърди се, че от относимите първични документи – товарителницата, стоковата разписка, фактурата и доказателствата за извършеното плащане, се установява, че процесното гориво е доставено и прието от дружеството на ... г., а не на ... г. Поради това към посочената в АУАН и НП дата дружеството все още не е имало задължение да подаде електронен документ за получаване.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи, че моментът на данъчното събитие не може да се определи единствено въз основа на датата на акцизния данъчен документ или въз основа на датата, на която доставчикът е натоварил горивото. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 294,50 евро.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, включително и в писмени бележки.
Поддържа, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен и че правилно са посочени нарушената разпоредба и съставомерните признаци на 2 деянието. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
През месец септември 2025 г. на свидетеля А. М. Е. И. – инспектор по приходите, била възложена проверка във връзка с данни за неподадени електронни документи за получаване на течни горива от „Р. и Син“ ЕООД. В изпълнение на възложената проверка свидетелят посетила стопанисвания от дружеството обект в с. Л., местността „Х. К.“, където установила наличието на съд за съхранение на дизелово гориво. От дружеството били изискани документите, придружаващи проверяваните доставки на горива, включително електронни документи за доставка, експедиционни бележки, декларации за съответствие, товарителници, стокови разписки и фактури. След получаването на документите свидетелят извършила справки в информационната система „Контрол на горивата“. От справките установила, че доставчикът е подал електронен документ за доставка, а от страна на дружеството-жалбоподател не е подадено потвърждение чрез електронен документ за получаване. По повод процесната доставка било установено, че на „Р. и Син“ ЕООД са доставени 2 369 литра немаркиран газьол с код по КН ..., предназначен за зареждане на земеделска техника. За горивото бил издаден АДД № .../... г.
Действителното транспортиране, предаване и приемане на горивото от дружеството-жалбоподател обаче било извършено на ... г. Това обстоятелство се установява от приложените по административнонаказателната преписка и приети като доказателства по делото товарителница и стокова разписка. В двата документа като дата на доставката и приемането на стоката е посочена ... г. На същата дата е издаден и електронният документ за доставка с № ... г.
Представени са и фактура и доказателства за извършено плащане, които не опровергават, а се съгласуват с данните от товарителницата и стоковата разписка относно фактическото получаване на горивото на ... г.
Въпреки съдържанието на тези документи актосъставителят приела за дата на данъчното събитие ... г., като се основала на данните от електронния документ за доставка и на датата на акцизния данъчен документ. За тази дата било прието, че дружеството е следвало да подаде ЕДП.
3
При извършените справки не било установено дружеството да е подало ЕДП за процесната доставка нито на ... г., нито впоследствие. Въз основа на констатациите на ... г. бил съставен АУАН серия AN № ..., а въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетеля А. М. Е. И. и писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и приети в съдебното производство. Показанията на свидетеля съдът кредитира в частта относно възлагането и извършването на проверката, посещенията в обекта, изискването и получаването на документите и извършените справки в информационната система на НАП. В тази им част показанията са последователни и се подкрепят от писмените доказателства.
Съдът не възприема като правилна дадената от свидетеля правна оценка относно датата на данъчното събитие. Определянето на тази дата представлява правен извод, който следва да бъде направен от съда въз основа на установените по делото факти и приложимите материалноправни разпоредби. Показанията на свидетеля не могат да заместят съдържанието на първичните документи, удостоверяващи кога горивото действително е предадено и прието от получателя. Товарителницата и стоковата разписка са непосредствено относими към движението, предаването и приемането на процесната стока. Съдът ги кредитира като редовни от външна страна писмени доказателства, които взаимно се допълват и установяват по несъмнен начин, че горивото е достигнало до обекта и е било предадено на дружеството на ... г. Обстоятелството, че АДД е издаден на ... г., не доказва само по себе си, че още на тази дата горивото е било получено от жалбоподателя. Акцизният данъчен документ придружава движението на акцизната стока, но датата на издаването му не може автоматично да бъде приравнена на датата на фактическото предаване и получаване на горивото, когато останалите документи установяват, че доставката е приключила в следващ календарен ден.
С оглед така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
4
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се спори по делото, че „Р. и Син“ ЕООД е получател по доставка на течни горива и че горивото е било предназначено за обект без регистрирана електронна система с фискална памет. Поради това за дружеството по принцип е било налице задължение да подаде електронен документ за получаване за потвърждаване на полученото гориво.
Съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС данъчно задължените лица – доставчици и получатели по доставки на течни горива, подават в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените или получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че лице – получател по доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По силата на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата.
Следователно задължението на получателя да подаде ЕДП не възниква на произволно избрана дата, нито непременно на датата, на която е издаден акцизният данъчен документ или горивото е натоварено от доставчика.
Задължението възниква на датата на данъчното събитие по конкретната доставка.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или стоката е фактически предоставена в предвидените от закона случаи. При определяне на този момент следва да се изследва кога получателят действително е придобил фактическата и правна възможност да се разпорежда със стоката като собственик.
При доставка на течни горива, която включва физическото им транспортиране до обект на получателя, датата на издаване на 5 придружаващия акцизен документ може да съвпадне с датата на данъчното събитие, но подобно съвпадение не се предполага и не е задължително. Когато от товарителницата, стоковата разписка и останалите относими документи се установява, че горивото е предадено и прието на друга дата, именно действителната дата на предаването и получаването е определяща за възникването на задължението за подаване на ЕДП.
В конкретния случай административнонаказващият орган е приел, че данъчното събитие е възникнало на ... г., тъй като на тази дата е издаден АДД.
Този извод не намира опора в доказателствата по делото. От товарителницата и стоковата разписка по категоричен начин се установява, че горивото е доставено в обекта и е получено от „Р. и Син“ ЕООД на ... г. Данните в тези документи не са опровергани от други доказателства. Напротив, електронният документ за доставка също носи дата ... г.
Това кога доставчикът е придобил горивото, кога го е натоварил в транспортното средство или кога е издал придружаващия акцизен документ, е неотносимо към момента, в който за жалбоподателя, в качеството му на получател, е възникнало задължението да потвърди получаването чрез ЕДП.
ЕДП по своето съдържание и предназначение е документ за потвърждаване на получено гориво. Не може да бъде вменено задължение на получателя да потвърди получаване на стока на дата, към която стоката все още не е била доставена и приета от него. Поради това съдът приема, че датата на данъчното събитие по процесната доставка е ... г. и именно на тази дата за „Р. и Син“ ЕООД е възникнало задължението да подаде електронен документ за получаване. Към посочената в АУАН и НП дата ... г. това задължение все още не е било възникнало. Следователно неподаването на ЕДП на ... г. не осъществява от обективна страна състава на вмененото административно нарушение.