Определение № 432 от 12.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София , 12.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20211000500281 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 –чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Софийски апелативен съд е сезиран с:

- частна жалба с вх. № 306991 от 30.12.2020 г. по входящия регистър на СГС;

- частна жалба с вх. № 16146 от 22.12.2020 г. по входящия регистър на Апелативен съд София;

- частна жалба с вх. № 306319 от 23.12.2020 г., по входящия регистър на СГС.

Частните жалби са подадени от Ш. Д. И. – ищец по гр.д. № 3891/2018 г. по описа на Софийски градски съд, чрез нейния настойник И. Ш. и упълномощения процесуален представител адв. Ц. И. от САК.

Трите жалби имат едно и също съдържание и са подадени срещу определение № 263368 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3891/2018 г., 1 по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд.

Първоинстанционният съд с обжалваното определение е отхвърлил исканията на адв. С. И. - процесуалния представител на ищеца, материализирани в две молби за изменение на решение № 260060 от 16.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3891/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.

Първоинстанционният съд с обжалваното определение е изменил решение № 260060 от 16.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3891/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските, в която е присъдил такива по компенсация и изрично е осъдил ответника да заплати на ищеца деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и ищецът да заплати на ответника деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението в обжалваната част, в която е отхвърлено искането в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и да заплати на процесуалния представител адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Моли да се отмени в тази част и вместо това да се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 2 225 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователността на молбата.

2

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, а по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че решение № 260060 от 16.09.2020 г. е постановено по гр.д. № 3891/2018 г. от Софийски градски съд, с което е влязло в сила и разрешило спор със страни – ищец Ш. Д. И., действаща чрез нейния настойник И. Ш. и упълномощения процесуален представител адв. С. И. от Адвокатска колегия Плевен и ответник ЗК „Лев Инс“ АД.

Процесуалният представител е приложил с исковата молба нотариално заверено пълномощно /л. 5/ с правомощия за всички инстанции, въз основа на него е осъществил процесуалното представителство.

По делото отсъства договор за правна защита и съдействие, който да установява действителните отношения между възложител/клиент и изпълнител/адвокат, относно възмездния или безвъзмездния характер на този договор.

Отсъства изявление на ищеца – страна по договора за правна защитна и съдействие, което да е материализирано в съдебен протокол, относно този елемент на договора.

В първата инстанция е представен списък на разноски, в който отсъства индиция за действителните отношения между възложител и адвокат, относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение.

3

Така обсъдените обстоятелства не обосновават извод, че адв. И. е осъществил процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., не установяват по коя от трите хипотези това е било възможно да се осъществи, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските и възлагането в тежест на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ето защо следва да се потвърди определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК в обжалваната част.

Следва да се посочи още, че по делото има данни адв. С. И. И. от Адвокатска колегия Плевен е починал след като е сезирал Софийски градски съд да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК.

Представителното правоотношение, възникнало от приложеното по делото пълномощно е прекратено с настъпилата смърт на процесуалния представител.

Трите частни жалби, които са предмет на настоящото производство са неоснователни, но освен това имат просителен пункт да се осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. без да е посочено на кой следва се присъди това възнаграждение.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263368 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3891/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил исканията на адв. С. И. - процесуален представител на ищеца, материализирани в две молби за изменение на решение № 260060 от 16.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3891/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5