Разпореждане № 4372 от 11.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4372 гр. Благоевград, 11.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101814 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт срещу длъжника И. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., за заплащане на неплатени електронни съобщителни услуги и начислени неустойки по предоставени услуги със системен партиден номер, като част от рамков договор № 504717056, сключен на 22.05.2020 година между И. К. П. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил към заявлението копие от цитираните в него договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството му на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл.

24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи неустойки за невърнато оборудване, във връзка с прекратяването на рамковия договор по вина на абоната по партида със системен номер, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, 1 операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл.

411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 51,13 евро, начислени неустойки, представляваща неустойка за невърнато оборудване, ведно със законната лихва върху сумата от 51,13 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 06.07.2026г. до окончателното изплащане, както и сумата от 8,89 евро мораторна лихва върху сумата от 51,13 евро, СЛЕДВА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5,00 евро държавна такса и 18,86 евро - юрисконсултско възнаграждение, което се дължи с оглед определеното от съда като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт срещу длъжника И. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за следните суми:

2

-сумата от 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща начислена неустойка за невърнато оборудване по предоставени услуги със системен партиден номер, като част от рамков договор № 504717056, сключен на 22.05.2020 година между И. К. П. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 51,13 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 06.07.2026г. до окончателното изплащане;

-сумата от 8,89 евро /осем евро и осемдесет и девет евроцента/, мораторна лихва върху сумата от 51,13 евро, претендирана като неустойка, начислена за периода от 23.08.2024 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт срещу длъжника И. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. С. за заплащане на следните суми:

- сумата от 43,16 евро /четиридесет и три евро и шестнадесет евроцента/, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по предоставени услуги със системен партиден номер М5150339, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 504717056, сключен на 22.05.2020 година между И. К. П. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, начислени за периода от 12.06.2024 г. до 27.06.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 43,16 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 06.07.2026г. до окончателното изплащане;

-сумата от 8,18 евро /осем евро и осемнадесет евроцента/, мораторна лихва върху сумата от 43,16 евро, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 28.06.2024г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2026 г.;

-сумата от 5,00 евро /пет евро/ - държавна такса;

-сумата от 18,86 евро /осемнадесет евро и осемдесет и шест евроцента/- юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3