Определение № 350 от 02.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Кюстендил, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 във вр. с чл.577 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба с вх.№45/10.03.2025 г., подадена от К. С.

С., чрез пълномощника адв. В. П., със съдебен адрес: гр. ***, срещу Определение № 1 о т 27.01.2025 г. на съдия по вписванията към СВ – Дупница, с което е отказано вписването на Договор за продажба на наследство, поискано със заявление с вх.

№204/27.01.2025 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и Правилника за вписванията, поради това, че в случая съдията е мотивирал отказа си с непредставянето на следните документи/данни: данни за служебен номер на ФЛ, личен номер или личен номер на чужденеца – прехвърлител, удостоверение за наследници и данъчни оценки на недвижимите имоти. Посочено е, че описаните документи не били относими към образуваното охранително производство. Акцентирано е, че при договора за продажба на наследство не се прехвърля собственост, а наследствена маси, като вписването ставало въз основа на декларация, че в района на сезираната Служба по вписванията се намират имоти, правата на собственост върху които влизат в тази наследствена маса. Вписването на тези договори не се обвързвало с мястото на откриване на наследството, а от местонахождението на имотите, включени в наследствената маса.

Изложено е, че и доколкото не се прехвърляло право на собственост върху недвижими имот, то определянето на таксата не ставало въз основа на данъчна оценка. Твърди се, че към момента на продажбата бил в сила текста на чл.264 от ДОПК, разпореждащ декларирането на информация за липса на данъчни задължения на прехвърлителя, то и това изискване било изпълнено с представената по делото декларация в този смисъл.

Описано е, че с представяне на горните доказателства са изпълнени в пълен обем изискванията на закона и атакуваното определение се явявало незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли съдът да го отмени.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише договор за продажба на наследство на основание чл.212 ЗЗД по молба на К. С. С.. В мотивите на определението се сочи, че с измененията от 03 май 2024 г. в текста на чл.264 от ДОПК отпада изискването за представяне на писмена декларация от прехвърлителя относно липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като информацията относно наличието на публични задължения следва да бъде получена в резултата на извършена надлежна проверка от страна на нотариуса, съдия по вписванията и др. длъжности лице по електронен път. Доколкото обаче в приложените към молбата документи липсвали данни за служебен номер на ФЛ, личен номер или личен номер на чужденец, то съдията по вписванията бил в невъзможност да извърши служебно изискуемата от закона проверка, като се е позовал на императивния характер на разпоредбата на чл.264 ДОПК. Съдията по вписванията е констатирал и липсата на представено удостоверение за наследници, от което да е установимо мястото на откриване на наследството с цел преценка местната подсъдност за вписването на представения акт.

Към молбата не били представени и удостоверения за данъчна оценка на имотите, която била нужна за определяне на следващата се такса за вписване.

Към молбата за вписване молителя К. С. С. е представил Договор за продажба на наследство на основание чл.212 ЗЗД, по силата на който Х.Х.С., в качеството й на наследник по закон на М. С. С., продава на К. С. С. наследството, останало от съпруга й М. С. С. за сумата от 2 000 лева. Към молбата са представени: декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от Х.Х.С., с която последната, като прехвърлител по процесния договор за продажба на наследство, декларира, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски с дата на подаване 21.09.2023 г.; декларация от приобретателя К. С. С., с която декларира, че е запознат, че в закупената наследствена маса има недвижими имоти, находящи се в района на РС – Габрово и РС – Дупница; документ за заплатена за производството по вписване държавна такса.

При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на съдия по вписванията при РС-Дупница.

Вписването има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване.

По силата на чл. 112, буква "б" от Закона за собствеността, както и на основание чл. 4, буква "б" от Правилника за вписванията е предвидено вписване на договорите, с които се прехвърля наследство (по силата на чл. 212 от ЗЗД), в което има недвижими имоти, като този извод се налага и от разпоредбата на чл. 212, ал. 3 от ЗЗД, по силата на която договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан. Безспорно е и обстоятелството, че договорът за наследство е двустранен, възмезден договор, по силата а който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и задължения, тоест – цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не следва да се описват недвижимите имоти, които се включват в него. При удостоверяването на подписите на страните продавачът удостоверява само качеството си на наследник на лицето, чието наследство продава. За действителността му се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните – чл. 212 ЗЗД, докато вписването не е изискване за действителността на договора. Със спазване на предвидената от закона форма, договорът се счита за действителен.

В случай, че купувачът по сключен договор за продажба на наследство желае да има възможността да го противопостави на трети лица в случаите, в които в наследството има недвижими имоти, следва по безспорен начин да удостовери това обстоятелство – обстоятелството, че в наследството се включват и недвижими имоти, за да може да се обоснове вписването на този договор на основание чл. 112, буква "б" 2 от ЗС и чл. 4, буква "б" от ПВп, тъй като както бе отбелязано по-горе цитираните разпоредби предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти. По аргумент за противното, договорите за продажба на наследство, което не включва недвижими имоти, няма да подлежат на вписване. Това обстоятелство безспорно е в тежест на заявителя, тъй като има интерес от вписването на този договор с цел оповестяването му и с цел определяне на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 от ПВп.

В конкретния случай – към депозираното заявление пред Съдията по вписванията при Районен съд – Дупница е представена декларация от купувача, че в наследствената маса се съдържат недвижими имоти, находящи се в района на РС – Габрово и РС – Дупница. Известността на недвижимите имоти, включени в наследството, както и необходимостта от представяне на удостоверения за данъчните им оценки, имат значение и за въпроса за определяне на таксата за вписването, съобразно материалния интерес на основание 97, ал. 1, т. 4 от ЗННД във връзка с чл.

97, ал. 3 от ЗННД и § 2 от ДР на същия закон във връзка с чл. 33 от Закона за местните данъци и такси. Към заявлението обаче липсват удостоверения за данъчни оценки на имотите.

Новата редакция на чл. 264, ал.1 от ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Цитираната разпоредба води до извод, че и към момента на исканото вписване съдията по вписванията следва да провери дали прехвърлителя има непогасени публични задължения. Приложената към заявлението декларация, която е с дата 21.09.2023 г., не може да игнорира дължимата от съдията проверка, за която е необходимо да бъдат представени данни от прехвърлителя – в случая личен номер на чужденец.

За пълнота следва да се отбележи, че съдията по вписванията е ограничен от даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК при обхвата на проверката на правата на вносителя, като нито може да дава указания за отстраняване на нередовности в заявлението за вписване, нито може да събира служебно доказателства за собствеността на вносителя, а извършва проверката само въз основа на представените от заявителя документи.

Водим от всички дотук изложени аргументи, настоящият състав намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди, като подадената жалба, съдът намира за неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1 от 27.01.2025 г. на съдия по вписванията към СВ – Дупница, с което е отказано вписването на Договор за продажба на наследство, поискано със заявление с вх.№204/27.01.2025 г.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 3 ГПК и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4