Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 625 от 21.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1408/2023
Вид
Решение № 625
Подписан
21.08.2023
В сила
21.08.2023
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601408 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 23.11.2022 г. на Софийски районен съд, НО, 112 състав, по н.о.х.д.

№15135/2021 година на същия съд подсъдимата Л. С. Ц. е призната за виновна за това, че че на 4.09.2018 г. в гр. София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул. „******* при условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, потвърдила неистина в шест писмени декларации, които по силата на закон – Закона за движение по пътищата - чл.

189, ал. 5 от ЗДвП, се дават пред орган на властта – началника на отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, поради което на основание чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата от 56,79 лева, представляваща направените разноски в хода на досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 20 лева – за разноските в съдебната фаза.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Л. С. Ц., в която се твърди, че присъдата е неправилна и се иска нейната отмяна с постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Твърди се декларативно, че 1 събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват по несъмнен начин обвинението. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В проведеното по реда на чл. 327 и сл. от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура пледира, че жалбата е неоснователна, тъй като първоинстанционната присъда е постановена въз основа на правилен и задълбочен анализ на доказателствения материал. Прокурорът твърди, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК и е освободил подсъдимата от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание ,,глоба”.

Защитникът на подсъдимата моли съда да уважи жалбата и да отмени присъдата.

Твърди, че липсват доказателства, че подсъдимата е виновна, като приема за недоказано, че тя е управлява МПС на включените в обвинението дати.

Подсъдимата, въззивен жалбоподател, Л. С. Ц. не се възползва от диспозитивното си право за лично участие в откритото въззивно заседание.

Упълномощеният защитник заявява, че тя не държи да участва във възивното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, която е предмет на настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към предмета на делото доказателствени материали – показанията, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие от свидетелите Л.А., К.Б., М..Р., В.В., П.З., Н.Ф., Н.Ц., Г.Г., Б.И. и обясненията на подсъдимата Л. Ц.; приложените по делото в оригинал шест декларации, попълнени и подадени от подсъдимата; заключението на графическата експертиза; писмените доказателства – трудови договори, графици, справка за съдимост на подсъдимата; писмените веществени доказателства – инкриминираните декларации.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд почива на вярна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Обосновано районният съд е установил, че на 4.09.2018 г. в гр. София, подс. Л.

Ц. отишла в сградата на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, находяща се на адрес ул.

„******* Явила се на гише, на което св. В.В. изпълнявал задълженията си като мл.

Автоконтрольор и обслужвал граждани. Подсъдимата подала чрез свидетеля писмена 2 декларация, подписана от нея на същата дата, до началника на ОПП-СДВР, в която удостоверила невярното обстоятелство, че на дата 5.11.2014 г. в 12:10 часа лекият автомобил марка „БМВ“ модел „730“ с рег. № *******, нейна собственост, бил във владение на Л.В.А.

В същия ден и на същото място, все пред служителя св. В., подсъдимата подала още пет декларации с правно основание чл. 189, ал. 5 ЗДвП до началника на ОПП СДВР, в които отново декларирала неверно обстоятелство във връзка с владението върху автомобила:

1. че на 29.07.2015 г. в 14:05 ч. собственият й лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА ******* бил във владение на Л.В.А.

2. че на 6.05.2017 г. в 11:04 часа, лекият й автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. № ******* бил във владение на Л.В.А.

3. че на 15.05.2017 г. в 13:49 часа, лекият й автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. № ******* бил във владение на Л.В.А.

4. че на 20.08.2017 г. в 15:38 часа лекият й автомобил марка „БМВ“, модел „730“ с рег. № ******* бил във владение на Л.В.А.

5. че на 7.11.2014 г. в 13:37 часа, собственият й лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „320“, с рег. № СА ******* се намирал във владение на Л.В.А.

При подаването на шестте декларации, подсъдимата попълнила в тях саморъчно датата, името си, рег. номер, марката и модела на автомобила, във връзка с кой номер електронен фиш се подава декларацията, както и името на лицето, на което твърдяла, че е предоставила управлението на колата, кога е била предоставено, кога била върната, след което се подписала в качеството си на декларатор и изписала под подписа си фамилията си собственоръчно.

Към подадените декларации подсъдимата предала и копие на свидетелството за правоуправление на МПС, принадлежащо на свидетеля Л.А., с което се е била сдобила по неустановен начин.

В действителност св. А. никога не бил владял автомобила на подсъдимата.

Двамата с нея не се познавали и никога не били влизали в каквито и да било отношения.

Изложената фактическа обстановка е изведена от първата съдебна инстанция точно и добросъвество без допускане на процесуални нарушения в доказателствения анализ.

Несъмнено по експертен път чрез заключението на графическата експертиза се установява по делото, че подписите в инкриминираните декларации за „декларатор“ са положени именно от подсъдимата. Безпротиворечиво се изяснява от показанията на св.

В.В., в чиято достоверност не възниква никакво съмнение, че подсъдимата е подала декларациите на него и той е бил компетентният служител от ОПП-СДВР, който ги е приел.

Оттук насетне същественият фактически въпрос е дали подсъдимата е отразила действителното фактическо положение относно владението на автомобила по 3 време на санкционираното му по ЗДвП управление.

В тази насока въззивният съд обсъди обясненията на подсъдимата, като съобрази, че поначало при проверка на достоверността на обясненията на всеки подсъдим, съдът е длъжен да отчете двойнствената им процесуална природа на важно доказателствено средство, но и на средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимата не само че не намират опора в достоверни доказателствени материали, но се опровергават категорично от показанията на св. Л.А., които и настоящият съд кредитира, след като установи, че са логично последователни, точни и обективни. По делото не са събрани никакви доказателства за каквато и да било история на познанство между него и подсъдимата, която да може да му бъде сериозно противопоставена. Същевременно се установява, че поне на една от датите, на които подсъдимата е заявила, че свидетелят е владеел автомобила й – 5.11.2014 г., той е бил на работното си място на бензиностанция „Шел“ и обективно не е могъл да осъществи нарушението на правилата за движение на посочено място с автомобила на подс. Ц.. В тази насока са приобщени писмени доказателства и показанията на св. К.Б., от които става ясно, че при евентуално напускане на работното място на св. А., това би било отбелязано в графиците за работа, които се събрани по делото и в които такова отразяване няма.

Показанията на св. А. относно автомобилите, които е управлявал, кореспондират на показанията на св. М..Р., като същевременно се установява, че никой не е виждал св. А. да управлявал скъпи автомобили от от категорията на тези, с които са извършени нарушенията на ЗДвП. В подкрепа на показанията на този свидетел и в противовес на обясненията на подсъдимата, че му е предоставяла автомобила за продължително време, са приобщените като писмени доказателства справки от Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация", от които е видно, че в периодите на нарушенията самата подсъдима е предоставила автомобилите пред съответните служители за извършване на годишни технически прегледи, както и че тя е заплащала дължими суми по сключени застраховки ,,Гражданска отговорност”.

Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. Б.И., който живее на семейни начала с подсъдимата, след като внимателно е установил, че показанията на този заинтересован свидетел са насочени към постигане на благоприятен изход за подсъдимата и не представляват достоверно отражение на действителността. Св. И. твърди, че е давал пари на св. А., за да вози него и/или подсъдимата в техни коли, но тези показания са декларативни и не само не намират опора в документи за разплащания, данни за продени телефонни разговори или писмено общуване, но са изолирани от всички доказателства за начина на живот на св. А. и неговите занимания.

С оглед изложените съображения по доказателствената съвкупност настоящата съдебна инстанция намира, че събраните по делото доказателствени материали са обсъдени от първостепенния съд съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, поради което вътрешното му убеждение по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Въз основа на вярно установената фактическа обстановка в съответствие с материалния закон районният съд е приел, че подс. Ц. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е потвърдила неистина в шест писмени декларации, които по силата на закон – 4

Закона за движение по пътищата – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се дават пред орган на властта – началника на отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства – в случая лицето, което е управлявало автомобилите, собственост на подсъдимата, по време на твърдяни от административнонаказващите органи 6 нарушения на правилата за движение по пътищата.