Решение № 211 от 24.11.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 211

***, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100414 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, предявен от В. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***** ****, чрез пълномощника й адвокат Е. Ф. от САК, срещу “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ********, със седалище и адрес на управление: *** ****, представлявано от законния представител *** и *** – управители, с цена на иска 30 886.69 лв.

В молбата се излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. *** по описа на РС-Габрово, е било образувано изп. д. № № *** по описа на ДСИ в РС-Габрово. Задължението е произтичало от сключен договор за кредит между *** и „Юробанк България“ АД, по който ищцата е била съдлъжник.

По посоченото дело покана за доброволно изпълнение е била връчена на ищцата на 12.10.2011 г., след което, според твърденията й, не са извършвани изпълнителни действия.

Твърди се, че ответното дружество е сключило договор за цесия с „Юробанк България“ АД и е встъпило като взискател по посоченото изпълнително дело. Твърди се, че ищцата не е била уведомена за извършената цесия по реда, предвиден в чл. 99, ал.3 ЗЗД.

В ИМ е посочено, че длъжникът по делото *** е починал, а неговите наследници по закон за направили отказ от наследство.

В ИМ се излага, че задълженията, за които е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 30 886.69 лв. – общо задължението към 05.07.2024 г., поради погасяването му по 1 давност.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

Подаден е отговор от ответното дружество, което се легитимира като цесионер на процесните вземания. Ответникът оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. В отговора е посочено, че ищцата е правила ежемесечни вноски по изпълнителното дело в периода 14.02.2016 г.21.05.2023 г. Тези доброволни плащания, според ответното дружество, са прекъсвали давността на основание чл. 116, б.“а“ ЗЗД.

Ответникът е направил искане да бъде отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява и от пълномощника си адв. Е. Ф. от САК. Процесуалният представител на ищцата е представил писмена защита, в която са обосновани аргументите за уважаване на ищцовата претенция.

За ответното дружество в съдебно заседание не се явява законен представител или пълномощник.

По допустимостта на предявения иск:

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. Налице е правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 05.08.2011 год. по ч. гр. д. *** по описа на Районен съд гр. Габрово, е било образувано изпълнително дело № 352 по описа на ДСИ при РС-Габрово за 2011 г. Освен ищцата *** В. М., и лицето ***, ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата 18 800.17 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2011 г. до окончателното й изплащане; сумата 3053.05 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2009 г. – 22.06.2011 г.; сумата 203.27 –наказателна лихва за периода 30.07.2010 г. до 22.06.2011 г., както и 1245.81 лв. – разноски по делото. С оглед на което двете лица са длъжници по изпълнителното дело, а първоначален взискател е „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД.

От материалите на изисканото изпълнително дело 352 по описа на ДСИ при РС-Габрово за 2011 г. е видно, че с молба вх. № 1050/22.05.2020 г. от "ЕОС 2

Матрикс" ЕООД дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото на основание представен договор за цесия. Към молбата е приложено и копие от обратна разписка за изпратено до длъжника уведомление за цесия, получено от *** - баба на длъжника. С разпореждане на ДСИ от 26.05.2020 г. като взискател е конституиран “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ******** на основание сключен договор за цесия. Ищцата по делото е била уведомена за новия взискател с писмо, получено на 23.06.2020 г. на посочения от нея адрес чрез неин роднина ( ***).

Ищцата не посочва датата, от която твърди, че е започнала да тече погасителна давност за процесните вземания. Ответникът, позовавайки се на постановките, възприети в приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС и загубилото сила ППВС № 3/1980г., и предвид, че изпълнителния процес за вземанията е образуван преди постановяване на ТР № 2/2015 г., сочи, че давността за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г.

, като в срока на въведеното извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. вкл. са спрели да текат всички давностни срокове.

Видно от материалите, съдържащи се в изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ Велислав Петров, по него са извършени следните изпълнителни действия:

На 06.10.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на М. на 12.10.2011 г. За периода от 19.10.2011 г. до 05.08.2016 г. ежемесечно са постъпвали суми по делото от наложения на ищцата запор върху трудовото възнаграждение. От 27.01.2017 г. В. М. е започнала доброволно да превежда ежемесечно суми по изпълнителното дело в размер между 20.00 и 40.00 лв. В редки случаи, в които е пропускала месец, на следващия е превеждала 40.00 лв. вместо 20.00 лв. ,

На л. 161 и следващите от изпълнителното дело са приложени вносни бележки за извършени доброволни плащания от страна на ищцата на следните дати:

27.01.2017 г., 16.02.2017 г., 15.03.2017 г., 20.04.2017 г., 19.05.2017 г., 23.06.2017 г., 24.06.2017 г., 21.08.2017 г., 19.09.2017 г., 23.10.2017 г., 20.11.2017 г., 18.12.2017 г., 24.01.2018 г., 22.02.2018 г., 21.03.2018 г., 24.04.2018 г., 29.05.2018 г., 20.06.2018 г., 01.08.2018 г., 20.08.2018 г., 17.09.2018 г., 22.10.2018 г., 19.11.2018 г., 02.01.2019 г., 14.02.2019 г., 15.04.2019 г., 23.05.2019 г., 24.06.2019 г., ,2.07.2019 г., 19.08.2019 г., 16.09.2019 г., 28.10.2019 г., 0912.2019 г., 15.01.2020 г, 17.02.2020 г., 18.05.2020 г., 17.07.2020 г., 24.08.2020 г., 28.09.2020 г., 23.11.2020 г., 21.12.2020 г., 02.02.2021 г., 09.03.2021 г., 06.04.2021 г., 10.05.2021 г., 01.06.2021 г., 05.07.2021 г., 02.08.2021 г., 30.08.2021 г., 01.10.2021 г., 03.11.2021 г., 01.12.2021 г., 05.01.2022 г., 27.01.2022 г., 04.02.2022 г., 25.03.2022 г., 1.04.2022 г., 4.05.2022 г., 25.05.2022 г., 21.06.2022 г., 19.07.2022 г., 03.08.2022 г., 25.08.2022 г., 26.09.2022 г., 03.11.2022 г., 29.11.2022 г., 29.12.2022 г., 12.01.2023 г., 27.02.2023 г., 16.03.2023 г., 20.04.2023 г., 07.06.2023 г., 05.07.2023 г., 21.08.2023 г., 15.09.2023 г., 05.10.2023 г., 09.11.2023 г., 21.12.2023 г., 30.01.2024 г., 23.02.2024 г., 25.03.2024 г., 20.05.2024 г. ( л. 315) Новоконституираният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имущество и вземания на длъжника с молби вх. № 698/31.03.2022 г. и вх. № 2087/03.07.2024 г. В изпълнение на последната, на 18.07.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение 3 на длъжника, получавано от ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ********, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не съществува правото на принудително изпълнение срещу длъжника

В. В. М. за паричните притезания за сумата в общ размер на 30 886.69 лв., тъй като правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давноста се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на документи. Прието е, че давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ налагане запор и възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане вземане за събиране или вместо плащане.

Съгласно ТР № 2/04.07.2024 г., по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело.

Съгласно задължителните разяснения по посоченото ТР, погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл.

426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.

В ТР е изложено, че подаването на молба от взискателя, в която е посочен начинът на изпълнение, води до прекъсване на давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил 4 при това проучване и молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, тя прекъсва давността.

С тълкувателната практика на ВКС е прието, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” ЗЗД не се отнася.