Решение № 9 от 19.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500566 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази :

Подадена е въззивна жалба

№ 4472/08.09.23 г от „АПС Бета

България“EООД-София против съдебно решение №110/15.08.2023 г. по гр.д.

№902/2022 г. на Тетевенски районен съд , което се обжалва изцяло. Посочва, че съдебният акт е незаконосъобразен и постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Изтъква, че са неверни изводите на съда относно нищожност на цесията поради неуведомяване за нея преди връчване на исковата молба.Обсъждат се правомощията на особения представител ,назначен при условията на чл. 47, ал.6 от ГПК . Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде предявените искове срещу длъжника Н. В. У. да бъдат уважени за вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №724421/25.08.2016 година.

Н. У. е подала писмен отговор на въззивната жалба №5661/03.11.2023 г.,в който е посочила , че същата е неоснователна, а атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че от доказателствата по делото не се потвърждава , че ответника е бил уведомен за цесията и не 1 споделя доводите на въззивника, че същото може да бъде връчено и на особен представител. Позовава се на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д.

№6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС и излага, че особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна на материалното правоотношение.Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено съдебното решение на Районен съд –гр.Тетевен по гр.д. №902/2022 г.на ТРС като законосъобразно и правилно.

„АПС Бета България“EООД-София ,редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.

Въззиваемата се представлява от особен представител- адвокат Г..Заявява, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

От представените писмени доказателства по гражданско дело №902 година на ЛРС, от становището на страните, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност настоящата инстанция приема за установено следното:

Обжалва се изцяло съдебно решение №110/15.08.2023 г. по гр.д.

№902/2022 г. на Тетевенски районен съд С цитираният съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан,предявеният установителет иск по чл.422 от ГПК,предявен от „АПС Бета България“-ЕООД,с ЕИК:****,със седалище и адрес на управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81В,представлявано в производството от пълномощник на управителите юрисконсулт П.Б.,против Н. В. У. от град Тетевен,Лов.обл.,за установяване съществуване на вземане в размер на 800 лева главница,договорна възнаградителна лихва в размер на 189.76 лева за период от 30.09.2016г до 31.03.2017г,законна лихва за забава върху главницата в размер на 389.37 лева за периода от 30.09.2016г до 31.08.2017г,законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията,за което е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.

№607/2022г по описа на Районен съд-Тетевен.

Въззивната инстанция проведе контрол за допустимост и валидност на съдебния акт и приема, че не страда от пороци, водещи до недопустимост и нищожност .След като обсъди представените доказателства настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде 2 потвърдено.

Представен е договор за кредит потребителски кредит

№724421/25.08.2016г, между „Кредисимо“-АД-София и Н. В. У. за предоставяне по реда на чл. 6 от ЗПФУР на потребителски кредит в размер на 800 лева, срок на договора- 12 месеца при условия на кредита посочени в приложение №1 към договора за потребителски кредит без подпис на дължника.Няма представени доказателства на коя дата и по какъв ред е преведена сумата по кредита на Н. У., въпреки протоколно определение №199/14.06.2023 г. Вложен е като доказателство стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 25.08.2016 г. без подпис на Н. У..

Приложен е договор за предоставяне на поръчителство от 25.08.2016 г. между „Ай тръст“ЕООД като поръчител и Н. У. като потребител, който не е подписан от потребителя, нито има индикация, че го е узнал. Подписан е и договор за поръчителство от 25.08.2016 г. между „Кредисимо“АД и „Ай тръст“ЕООД като поръчител.

По делото е приложен и договор за цесия на 02.03.2021г между „Кредисимо“-ЕАД-София“цедент 1“, “Ай тръст“-ЕООД–София – „цедент 2“ и „АПС Бета България“-ЕООД-София-цесионер,относно „Креддисимо“ продажба на парични вземания,по приложение №1,неразделна част от договора. По делото е В заповедното производсто е представена част от Приложение №1 ,в което не фигурира Н.У.. В на л. 58 по гр.д. ч.х. 607/2022 г. на ТРС е вложено извлечение от списък на длъжници, но същият не е индивидуализиран като документ чрез наименование и не може да се установи ,че съставлява „Приложение №1“ ,което е неразделна част от договора за цесия. От друга страна текстът на този списък е изписан с толкова малък размер на шрифта, че е нечетлив, а при увеличаване на текста част от цифрите са нечетливи .

Изготвено е уведомление за цесия от АПС Бета България“-ЕООД до Н.

У. за дължимост на вземане в размер на 2377.95 лева, което няма данни да е връчено на длъжника.

Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК от „АПС Бета България“ЕООД на 08.08.2022 г. против Н. У. за сумата 2365.15 лева, от които главница 800 лева ,707 лева-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 3

189.76 лева –възнаградителна лихва от 30.09.2016 г. до 31.08.2017 г., 389.37 лева- законна лихва от 30.09.2016 г. до 23.02.2021 г., 278.38 лева- законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. и законна лихва, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане по договор за кредит от 25.-08.2016 г., договор за предоставяне на поръчителство от същата дата.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение от 16.09.2022 г. за сумата 800 леваглавница, 189.76 лева -договорна лихва, 389.37 лева-мораторна лихва и разноски. С разпореждане №1832/16.09.2022 г. по ч.гр.д. №607/2022 г. на ТРС е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК за сумата 707.64 лева,възнаграждение за предоставяне на поръчителство,1278.38 лева-лихва за забава и съответно разноски в размер на 69.72 лева.

При условията на чл. 47 от ГПК е връчено съобщение на длъжника и с разпореждане №2252/17.11.2022 г. ТРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането. Съобщението за разпореждането на съда е връчено на заявителя на 28.11.22 г., а исковата молба е подадена на 08.12.2022 г.

Предмет на исковото производство предвид исковата молба по чл. 422 от ГПК са сумите в размер на 800 лева-главница, 189.76 лева-дзоговорна лихва, 389.37 лева-мораторна лихва

Настоящата инстанция счита,че са предявени обективно съединени иска: иск за с правно основание 422 от ГПК положителен установителен иск за дължима дадената потребителски кредит и невърната сума, както и акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение с правно основание чл. 86 от ЗЗД.Съдът намира ,че предявените искове са неоснователни и недоказани. Предвид представените писмени доказателства не се установява съществуването на договор за заем и неговото неизпълнение.

Предвид на това не се дължи връщане на сумата дадената му като заем и не следва да заплати и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.

Между страните се твърди,че е сключен договор за финансови услугикредитиране по чл. 6 от ЗПФУР,относно съществуването на който обаче не може да се направи еднозначен извод от представените писмени доказателства. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е 4 свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик.Потребител е физическото лице или юридическо лице, което като страна по договора действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а доставчик-физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска и професионална дейност сключва потребителския договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Следователно договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чиято характерна особеност е свързана с използването на средства за комуникация от разстояние. Този вид договори отговарят на пазарните изисквания в актуалната икономическа среда и целят улеснение на страните при осъществяване, както на преддоговорните отношения ,така и при сключване на самия договор - изключвайки тяхното физическо присъствие по местосключване на договора. Същевременно с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. В конкретния казус настоящата инстанция преценява, че не са представени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща, от длъжника по сключване на договора. В член 18, алинея 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293,алинея първа от 5

Търговския закон е предвидено,че писмената форма е форма за действителност,ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл.10,ал.1 от Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена форма. При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от въззиваемата.По вложения в делото договор за кредит липсва изявление на длъжника. Такова няма и в приложеното заявление от системата на дружеството-ищец. Не са представени други доказателства, нито изслушвана експертиза относно установяване относимостта на данните по приложената заявка за кредит към настоящето производство. Съдът няма специални знания, за да установи цифровите данни, които се съдържат в заявката за профила на кой клиент се отнасят и имат ли връзка с въззивника.

Ловешки окръжен съд намира,че не са представени надлежни доказателства и относно получаване на сумата 800 лева от Н. У..

Въззиваемата е направила възражение за неполучаване на сумата и въпреки дадените указания от районния съд до въззивника, не са приложени по делото доказателства, че сумата от 800 лева е получена от Н. У.. Съдът приема, че между страните са не са налице доказателства за сключен валиден договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Касае се до двустранен и реален договор. Съдът констатира, че не се установява по безспорен начин, че страните са уточнили и постигнали съгласие относно съществените елементи на договора-стойност, падеж и санкции за неизпълнение, както и че сумата е предадена на длъжника реално и на коя дата.