Определение № 462 от 22.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 363/2023
- Вид
- Определение № 462
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000363 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е по електронната поща на съда молба с вх. № 9316 от 24.11.2023г. по регистратурата на ПАС от Г. Н. А., представляван от адв. П.
К., с която настоява съда да допълни постановеното решение по в.т.д. № 363/2023г. по описа на АС Пловдив, като присъди адвокатско възнаграждение във връзка с допълнително присъдената законна лихва върху присъдените обезщетения, съгласно решение № 50043 от 06.06.2023г. по т.д. № 53/2022г., І т.о. на ВКС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. № 67 А чрез юристконсулт Х.П., с който искането е намерено за неоснователно. Изложени са съображения, че нито една от постъпилите въззивни жалби не е приета за основателна, а оспорения акт на първоинстанционен съд, с който са определени обезщетенията е потвърден. В условията на евентуалност е оспорено като неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. К. при условията на чл. 38, ал.1 ЗА.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно.
С Решение № 50043 от 06.06.2023г., постановено по т.д. 53 по описа за 2022г. на ВКС, ТК, І отд. е отменено решение № 89 от 28.07.2021г. по в.т.д. № 293/2021г. по описа на АС Пловдив, с което е обезсилено решение № 26029 от 26.01.2021г. по т.д. № 137/2019г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. А. иск срещу ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на 1 сумата от 40 000 лв. – разлика над присъдените 100 000 лв. до претендираните 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018г., ведно със законната лихва от 13.10.2018г. до окончателното й заплащане и е прекратено производството, като делото е върнато на въззивния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав. Със същото решение е отменено решение № 150 от 26.10.2021г. постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е потвърдено решение № 26029 от 26.01.2021г., постановено по т.д. № 137/2019г. на ОС Стара Загора в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 431.56 лв. – обезщетение за имуществени вреди, считано от 13.10.2018г. до окончателното плащане на сумата, като е осъден ЗК „Л.И.“ АД да заплати на Г. А. законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 13.07.2018г. до окончателното им плащане. В мотивната част на коментираното решение изрично е посочено, че при новото произнасяне по делото въззивният съд следва да разпредели и отговорността за разноски, вкл. и за касационното производство.
При новото разглеждане на делото е постановено решение № 345 от 18.10.2023г., с което е потвърдено решение № 26029 от 26.01.2021г., постановено по т.д.№ 137 по описа за 2019г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Н. А. ЕГН ********** с адрес с. Д., ул.
С. № 8 против „З. К. Л.И." АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.в." № 51Д иск за заплащане на сумата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени телесни увреждания при ПТП, станало на 13.10.2018г..
При тези данни въззивният съд счита, че на адв. П. К. не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като при новото разглеждане на делото въззивната й жаба е приета за неоснователна. Фактът, че с решението на касационния съд е отменено решението на въззивният съд в частта, относно определения начален момент на дължимата се законна лихва и същата е присъдена от по-ранен момент не обуславя дължимост на разноски, тъй като се касае за акцесорна претенция, по която е коригиран единствено началния момент на дължимост т.е. не се касае за отделен иск.
Въз основа на изложеното искането за изменение на решението в частта за разноските, посредством неговото допълване ще се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9316 от 24.11.2023г. по регистратурата на ПАС от Г. Н. А., представляван от адв. П. К., с която иска съда да допълни решение № 345 от 18.10.2023г., постановено по в.т.д. № 363/2023г. по описа на АС Пловдив, като присъди адвокатско възнаграждение във връзка с допълнително присъдената законна лихва върху присъдените обезщетения, съгласно решение № 50043 от 06.06.2023г. по т.д. № 53/2022г., І т.о. на ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3