Решение № 4604 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4604 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507800 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 20037250/20.05.2022г., постановено по гр.дело № 57948/2019г. по описа на СРС, 85-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Е. П., ЕГН **********, С. П. Б., ЕГН **********, и П. Л. Б., ЕГН **********, правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на делото ответник П. Л. Б., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 5 372.05 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., доставена в топлоснабден имот – ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № 82659, сумата 715.41 лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 29.01.2019г., сумата 75.63 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., сумата 13.29 лева - мораторна лихва за периода от 01.03.2016г. до 29.01.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 08.02.2019г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 7902/2018г. по описа на СРС, 85-и състав на 19.02.2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. От писмените доказателства по делото се установявало, че починалият в хода на делото ответник П. Л. Б. бил собственик на 1 топлоснабдения имот, а конституираните на мястото му ответници били негови наследници. Предвид нормата на пар. 1, т. 42 ДР на ЗЕ без значение било реално обитаван ли бил имотът. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците Е. П., П. Л. Б. и С. П. Б.а депозират писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилно СРС приел, че заповедта от 16.02.1979г. не представлява документ за собственост, а от останалите писмени доказателства не се установявало, че именно праводателят на ответниците бил лицето – собственик на имота. Сочат, че „Т.С.“ ЕООД не било дружество, легитимирано да извършва дялово разпределение, с оглед изтеклия срок на договора. В условията на евентуалност съдът следвало да съобрази, че ответникът Е. П. извършила отказ от наследството на починалия П. Б.. Намират обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че починалият в хода на делото ответник П. Л. Б. бил носител на правото на собственост върху ап. 8, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******“, бл. *******, с аб. № 82659, и като такъв, на основание горните норми, дължал да заплати на ищеца цената на доставената през процесния период от м.05.2015г. до м.04.2018г. в имота му топлинна енергия. С оглед настъпилата в хода на делото смърт на ответника П. Л. Б., сумите били дължими от неговите законни наследници, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото му като ответници по делото.

2

За установяване на правото на собственост на П. Л. Б. върху процесния топлоснабден имот ищецът ангажира писмени доказателства, както следва:

По делото е представено изходящо от Генералния директор на ГДИС при Софийски градски народен съвет писмо от 19.02.1979г., адресирано до П. Л. Б., с което му се изпраща допълнителна заповед от 16.02.1979г. на Предсесателя на ИК на СГНС за конкретното жилище, което му се отстъпва като обезщетение, оценката му и относно приложението на чл. 89, ал. 1 и чл. 9 ЗТСУ. Сочи се, че същата допълнителна заповед може да бъде обжалвана съобразно указанията в писмото. Писмото, видно от удостоверяването, било връчено на адресата на 27.02.1979г. Самата допълнителна заповед от 16.02.1979г. не е ангажирана като писмено доказателство по делото, предвид на което по делото не се установява кое било конкретното отстъпено на П. Б. с допълнителната заповед жилище.

Представен е протокол за въвод във владение от 16.03.1979г. Видно от съдържанието на документа, на същата дата служител в отдел „Продажби на жилища“ при ГДИС въвел П. Л. Б. във владение на ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, както и на мазе № 5. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява идентичност на така посочения в протокола административен адрес с процесния ап. 8, в гр. София, ж.к. „*******“ бл. *******.

По делото е представено отправено от ищеца до кмета на район Младост при СО писмо съдържащо искане да му бъде предоставен договор за продажба на имот – ап. 8, в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, с оглед събиране на вземанията на ищеца от титуляра на партидата с аб. № 82659 - П. Л. Б., ЕГН **********. В тази връзка в отговор от 23.05.2013г. кметът на района удостоверил, че имот – ап. 8, в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, не бил продаван от СО, район Младост.

В хода на делото СРС уважил доказателственото искане на ищеца по чл. 192 ГПК, като в изпълнение на задължението си в писмо вх. № 25028615/05.04.2022г. заместник-кметът на район Младост при Столична община удостоверил че имот – ап.

8, в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, не бил продаван от Столична община, район Младост и не бил общинска собственост.

От гореобсъдените писмени доказателства не се установява, че починалият в хода на делото ответник П. Л. Б. бил носител на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот - ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл.

*******. Същият факт не е доказан и от представения по делото протокол на общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „*******“ бл. ******* от 26.10.2001г. с приложен списък към него – видно от съдържанието на документа на л.

24 от преписката на СРС за ап. 8 е вписано лицето П. Л. Б., но е посочен ЕГН, различен от този на починалия в хода на делото ответник.

Други доказателства, от които да може да се изведе обоснован извод, че 3 починалият в хода на делото ответник П. Л. Б. бил носител на правото на собственост върху ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* не са ангажирани. По горните мотиви настоящата въззивна инстанция приема, че ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като исковете му бъдат приети за неоснователни и отхвърлени от съда.

Ето защо настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно на въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците. Същите претендират и доказват сторени такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лева. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ответниците има право на разноски в размер на по 200 лева.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20037250/20.05.2022г., постановено по гр.дело № 57948/2019г. по описа на СРС, 85-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Е. П., ЕГН **********, сумата 200 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на С. П. Б., ЕГН **********, , сумата 200 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на П. Л. Б., ЕГН **********, сумата 200 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5