Решение № 181 от 03.04.2023, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1313/2022
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 03.04.2023
- Състав
- Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Кодекс на труда
- чл. 156 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. ***, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101313 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. А. С. от гр. ***, е предявил обективно кумулативно съединени искове срещу „***“ ДП, представлявано от ****, както следва: главен с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна и акцесорен с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира присъждане на деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
По силата на трудов договор № ТД-01-6/31.03.2022 г., считано от 01.04.2022 работил в ответното държавно предприятие на длъжността „лесоинженер - опазване и защита на горски територии“, на пълно работно време - 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 2 500 лева. С допълнително споразумение № 1 от 18.05.2022 г. е изменен размерът на основното месечно възнаграждение, като същото е увеличено на 2 700 лева и размерът на допълнителното възнаграждение за професионален опит по специалността към 01.05.2022 г. (1 % за всяка година) - 13 % - 351 лева. На 27.10.2022 г. му е връчена Заповед № 3-01-401/25.10.2022 г. за прекратяване на трудовия договор с ответника на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 27.10.2022 г. в срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Счита издадената заповед за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалният закон. Твърди, че срокът за изпитване е изтекъл на 01.10.2022 г. и след изтичането му трудовият договор се счита за сключен за неопределено време на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Не са налице основания за прекратяването на трудовия договор, не е получавал предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради което счита, че Заповед № 3-01-401/25.10.2022 г. е незаконосъобразно издадена. Притежава висше образование и образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Инженер по Горско стопанство“, както и диплома серия ЛТУ-2012, и.у. № 196241 и per. № 16719 от 28.06.2012 г., издадена от Лесотехнически университет - гр. София, факултет „Горско стопанство“, с общ трудов стаж и професионален опит по специалността към 31.03.2022 г. - 12 години, 11 месеца и 26 дни.
1
Счита за незействителна клаузато по чл. 70, ал. 1 КТ, при положение, че преди това е работил в Регионална дирекция по горите - гр. *** на длъжността „Главен горски инспектор“. Смята, че когато работодателят знае, че служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал.1 от КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор.
В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 от КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. Клаузата от трудовия договор за определяне на срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 от КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Признава факта, че ищецът е заемал посочената длъжност на основание трудов договор със срок за изпитване. Трудовите функции на ищеца са посочени в длъжностната характеристика. За времето от 20.06.2022 г.до 09.11.2022 г. ищецът е ползвал отпуск по болест въз основа на 5 болнични листа, съответно първите три по 5 дни, четвъртият за 37 дни и петият за 39 дни. Освен това е ползвал и платен годишен отпуск общо 14 дни.
Признава факта на прекратяване на трудовия договор с процесната заповед. Оспорва твърдението, че след изтичане на срока за изпитване на 01.10.2022 г. договорът се счита за сключен за неопределено време, тъй като не се касае за срочен трудов договор. Тъй като по време на договора ищецът е ползвал отпуск по болест и платен отпуск, то и не е изпълнявал трудовите си задължения в посочените периоди, поради което и изпитателният срок се удължава и срокът не е бил изтекъл към момента на издаване на заповедта, следователно и договорът не е продължил в безсрочен и не е необходимо предизвестие за прекратяването му. Неотносимо е и твърдението, че работодателят е знаел, че ищецът е годен поради предходната му работа в РДГ.
Неоснователно е твърдението за недействителност на клаузата за срок за изпитване в трудовия договор между страните и за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ или недействителност поради заобикаляне на закона.
Ответникът е упражнил свое предоставено от закона право напълно добросъвестно и при проверка на качествата на С. *** за справяне с трудовите функции, които са му възложени с трудовия договор. Според практиката на ВКС „Преценката дали трудовите функции на две длъжности при един и същ работодател са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, а изводът за идентичност на две длъжности или група длъжности не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, още по-малко възможността за справяне с една или друга работа, може да е производна от образованието на лицето.“ „Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, като напр. задължението за изготвяне на документи, за ремонт на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това, при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.“ При механичното сравнение на двете длъжностни характеристики при ответника и при предходния работодател са налице същности различия. Изпълняваната при ответника длъжност е свързана изключително с подпомагаща, контролна, организационна дейност, а дори и координационна, предвид възложените контакти извън предприятието. Г одността на служителя при възложената работа от ЮЦДП за справяне с трудовите функции за длъжността „лесоинженер- опазване и защита на горски територии“ не е била и не би могла да е изпитана по време на действието на трудовия договор на ищеца 2 с предшестващия работодател. Към момента на подписване на договора инж. С. С. не е възразил срещу включването на клаузата. Счита възражението за недействителност на клаузата по чл. 70, ал.1 КТ за неоснователно.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. Н. *** – редовно упълномощен поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени и да бъдат присъдени деловодните разноски на ищеца по изложените в пледоарията, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
За ответника адв. *** – редовно упълномощена счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени по изложените в пледоарията и писмената защита съображения, както и да му се присъдят деловодните разноски.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Лесоинженер - опазване и защита на горски територии“, считано от 01.04.2022 г. по трудов договор № ТД-01-6/31.03.2022 г., сключен за неопределено време и със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа. договорени са 8 часов работен ден при пет-дневна работна седмица и 20 работни дни платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, както и 5 дни за ненормиран работен ден на основание чл. 156 КТ. С допълнително споразумение № 1/18.05.2022 г. трудовият договор е изменен в частта на основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за професионален опит по специалността.
Със заповед № З-01-401/25.10.2022 г. на директора на ЮЦДП трудовият договор на ищеца е прекратен в срока на изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 27.10.2022 г. и е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Видно от представените служебна, трудова книжка и служебната бележка от 20.02.2023 г., издадена от ДБТ, считано от 02.11.2022 г. ищецът е регистриран като безработно лице.
Не е спорно между страните, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 27.10.2022 г..
На посочената длъжност за времето 01.04.2022 – 27.10.2022 г. ищецът има прослужено време общо 6 месеца и 26 дни.
Видно от съдържащите се на л. 39-54 молби за отпуск и заповеди, през 2022 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск общо 14 дни, съответно на 07.04. и 08.04.; на 17.05.; на 20.05.; на 09.06. и 10.06.; 17.06.; 12.07.; 21.07.; от 01.08. до 05.08. вкл.
Съгласно представените болнични листове на л. 55-60 ищецът е бил в отпуск по болест общо 70 дни през 2022 г., съответно 5 дни от 20.06. до 24.06.; 7 дни от 25.06. до 01.07.; 5 дни от 10.08. до 14.08.; 30 дни от 25.08. до 30.09.; 30 дни от 02.10. до 09.11..
Видно от длъжностната характеристика на длъжността „Лесоинженер - опазване и защита на горски територии“, основната цел на длъжността е да организира, контролира и координира дейностите по опазване и защита на горските територии.
Почти идентични цели има и длъжността „Главен горски инспектор“, която ищецът заемал в РДГ – *** преди да бъде назначен в ЮЦДП.
До известна степен се различават основните задължения по двете длъжности, като тези на инспектора са общо 25, а тези на лесоинженера са 23, а отделно задължението по т. 1 на инспектора не е задължение на лесоинженера.
От показанията на свид. А. И. се установява, че след като свидетелят бил назначен на длъжност директор на ЮЦДП е овакантил длъжността, която заел ищецът. Директорът преценил, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Не бил запознат с длъжностната характеристика на ищеца по предишния му трудов договор в РДГ – ***, но допуска за възможно да е имал сходни задължения, с оглед на това, че и РДГ и ЮЦДП имат контролни функции по опазване на горските територии. Имал преки наблюдения върху 3 работата на ищеца. При постъпили жалби от институции, от физически лица, се извършвали проверките от лесоинженер. По опазване и защита на горските територии той като лесоинженер организира проверка, докладва на директора и съответно изготвя отговор до жалбоподателите с резултатите от проверката и предприетите мерки от страна на ЮЦДП спрямо служителите, ако има такива и евентуално, ако има злонамерени практики. С част от задълженията, които трябвало да изпълнява и конкретно изготвянето на подробни отговори по жалби, ищецът изпитвал известни трудности, но общо взето се справял. Организационно ръководил екипите добре. През периода докато свидетелят бил директор ищецът правил всичко възможно, полагал усилия да изпълнява задълженията си. Докато свидетелят бил директор на ЮЦДП, освен С. С. било назначено и друго лице, но то също е освободено.
Политика на предприятието е била когато се назначава човек, който не е работил в тази структура, да се назначи със срок на изпитване. При преназначаване вътре в предприятието от една длъжност на друга няма такъв срок на изпитване.