Решение № 98 от 05.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000165 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Виго груп“ ООД в н., ЕИК ****, представлявано от синдика И. Р., против решение № 34/ 16.02.2022 г., постановено по т.д.№ 366/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен иска му против „Контракт инвест“ ООД - в открито производство по несъстоятелност, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас 8256, ул. ****, представлявано от пълномощника адв. Г. Н., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****, офис № 318, при участието на синдика на „Контракт инвест“ ООД - в открито производство по несъстоятелност, да бъде установено спрямо ответното дружество за съществуващо вземането на ищеца по споразумение от 07.06.2010 г. за главница в размер на 4 136 365.44 лв., възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем) процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за забава считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност и вземането за разноски в производство по несъстоятелност.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че приетата по делото експертиза е установила въз основа на банковите извлечения, че общият размер на сумите, 1 превеждани от „Виго груп“ ООД на „Контракт инвест“ ООД от 01.01.2007 г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност, е 3 022 689.41 лв. Част от посочените преводи касаели споразумение от 07.06.2010 г., договор за заем от 03.09.2007 г. и договор за заем от 01.10.2008 г., като в счетоводството на „Виго груп“ООД по процесните договори били отразени суми на обща стойност от 2 435 058.92 лв. Вещото лице констатирало също така, че съобразно представените по делото приходни касови ордери и разходни касови ордери, ставало въпрос за предоставени от въззивното дружество на „Контракт инвест“ ООД средства в общ размер от 937 366.09 лв.

Въззивникът твърди, че общият размер на отразените от него вземания по горепосочените споразумения е 3 127 614.51 лв. и сочи, че във връзка с оспорването на представените приходни и разходни касови ордери е било поискано от първоинстанционния съд допускането на двама свидетели, които да установят датата на издаване на тези разписки. Отказът на съда по отношение така направеното доказателствено искане се разглежда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че за установяване достоверността на датата на разписка за извършено плащане, нормата на чл.181, ал.2 ГПК е специална по отношение на предвидената в чл.164, ал.1, т.3 ГПК забрана.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от синдика на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК ****, А. К., чрез пълномощника адв.А. Т. – САК, в който се поддържа, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.

Твърди се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на своите претенции. Своевременно било заявено оспорване на датата на представените писмени доказателства – частните документи споразумение от 07.06.2010 г., договор за заем от 03.09.2007 г. и договор за заем от 01.10.2008 г., за които не било налице нотариално удостоверяване на датата. Въпреки, че в договорите за заем бил уговорен начинът за предаване на сумите, не било уговорено, че същите ще служат за разписки. Предвид правната природа на договора за заем се претендира, че не е налице реално предаване на заемните 2 суми. Представените отчети по банкова сметка не установявали предаването на уговорената в договора за заем от 03.09.2007 г. заемна сума в размер на 1 100 000 лв. и то в уговорения десетмесечен срок, а посоченото в основанията на преводите, не кореспондирало с който и да е от двата договора за заем и уговорките в тях. Не били представени годни доказателствени средства за предаване на сумата от 2 454 300 лв. еднократно и в брой, както било уговорено в договора за заем от 01.10.2008 г.

Въззиваемият се позовава на заключението на вещото лице, според което от проверените ГФО на въззиваемото дружество не може да се установи да са отчетени задължения по процесните договори за заем, нито размерът на преведените суми съответства на уговорките в двата договора. Според счетоводните записвания били налице задължения, свързани с доставка, но не и задължения, произтичащи от предоставен заем.

Поддържа се още, че при иска по чл.694, ал.1 ТЗ е необходимо да има пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането – предмет на установителния иск. Без значение било наличието на признание на задължението, което според исковата молба било направено със споразумение от 07.06.2010 г., тъй като признанието на несъществуващо задължение не можело да породи никакво правно действие, още повече при липсата на елемент от правопораждащия фактически състав на договора за заем, а именно – реалното предаване на заемната сума.

Същото се отнасяло и до твърдението, че това споразумение било договор за новация, тъй като не можело да се новира дълг, който не съществува. Прави се възражение за нищожност на споразумението от 07.06.2010 г., поради липса на валиден стар дълг и липса на предмет на обективната новация.

Поддържа се, че процесните вземания не се установявали и от представения с исковата молба ипотечен акт, тъй като в него не били индивидуализирани двата договора за заем, не се и споменавало споразумението от 07.06.2010 г. Още повече, че ако била извършена обективна новация, при която задълженията по двата договора били заменени с нов дълг, то ипотечният акт бил нищожен поради липса на тъждество на обезпеченото вземане.

3

Претендира се неотносимост на представените с исковата молба извлечения от банкови сметки, приходни и разходни касови ордери, от които не можело да се установят стопански операции, свързани с процесните договори за заем. Липсвало съответствие между представените по делото документи и отразяването на приходи и разходи по балансите на дружествата – страни в производството.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски във въззивното производство.

Не е подаден отговор от „Контракт инвест“ ООД в н., което в първоинстанционното производство се е представлявало от упълномощен адвокат.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от „Виго груп“ ООД с правно осн.чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „Контракт инвест“ ООД вземания, произтичащи от договори за заем от 03.09.2007 год. и 01.10.2008 год. и споразумение от 07.06.2020 год., в размер на 4 136 365.44 лв., възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем) процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за забава, считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност и вземането за разноски в производство по несъстоятелност. Ищецът е поддържал, че предоставил на „Контракт инвест“ ООД заемни средства по двата договора за заем, които били новирани със споразумението и с последното длъжникът поел задължение за връщане на сумата от 4 136 365,44 лв. в срок до 30.09.2018 год., както и да заплати възнаградителна лихва от 8% на годишна база и лихва за забава в размер на 0.1 % на ден върху неизплатената сума от 01.10.2018 год. С уточнителна молба, съдържаща се на л.325 от първоинстанционното дело, ищецът е конкретизирал какви суми е предал по всеки от двата договора и по какъв начин. Заявил е, че по първия договор за заем е предал по банков път и в брой на подробно описани дати общо сумата от 1 107 647 лв., а по 4 втория – 2 069 833,06 лв.

В отговора си ответникът „Контракт инвест“ ООД е оспорил иска.

Заявил е, че споразумението е антидатирано и изготвено за целите на процеса, че ищецът не представя доказателства за предаване на заемната сума, че дори и да не е антидатирано, отношенията на страните са окончателно уредени с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, че задълженията са изцяло погасени, включително по давност.

Синдикът на „Контракт инвест“ ООД също е оспорил претенцията.

Заявил е, че договорите за заем и споразумението са антидатирани и симулативни, създадени за целите на процеса. Заявил е, че в договорите е уговорен начинът на предаване, но не и че ще служат за разписки, както и че не са представени годни доказателства, установяващо предаване на сумите – в брой или по банков път. Заявил е, че споразумението, на което се придава характер на обективна новация, е нищожно поради липса на съществуващ стар валиден дълг

С обжалваното решение претенцията е отхвърлена изцяло.

Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано предаване на заемната сума, както по уговорения между страните начин, така и по какъвто и да е недвусмислен начин, следователно не е доказано сключване на договорите за заем, а споразумението е ирелевантно, тъй като може да бъде подновено само съществуващо правоотношение.

От правна страна между страните пред настоящата инстанция не е спорно, че предявените в производството по несъстоятелност на „Контракт инвест“ ООД вземания на „Виго груп“ ООД не са били приети и включени в списъка на приетите вземания, както и не е било уважено възражението на този кредитор в производството по чл.692 от ТЗ. Предпоставките за допустимост на претенцията са налице – предявена е по пощата в срока по чл.694 ал.6 от ТЗ, броен от обяваване на определение №260070/28.08.2020 год. в ТР – 28.08.2020 год.

Въззивното дружество извежда вземанията си от заемно правоотношение, което е възникнало от два договора за заем – от 03.09.2007 год. и 01.10.2008 год. и новирано със споразумение от 07.06.2010 год., с което „Контракт инвест“ ООД се е задължило да върне сума в размер на 4 136 365,44 лв. на 30.09.2018 год. и да заплати възнаградителна и наказателна лихва.

5

Въззивникът, който твърди съществуване на вземането, носи тежестта да докаже сключване на договор за заем, тъй като търси изпълнение по него.

Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно и главно доказване съгласие за сделката, постигнато между двете страни, но също и предаване на обещаната сума поради реалния характер на договора – така решение №150/25.06.2012 год.- по гр.д.№574/2011 год., ІV гр.о. ВКС.

В конкретния случай съгласието за предаване на заемните суми е постигнато в писмена форма, чрез подписване на двата договора за заем.

Представят се протоколи от общите събрания на съдружниците на „Виго груп“ ООД и „Контракт инвест“ ООД, взети на 01.10.2008 год., за предоставяне, съотв. за получаване на заем в размер на 2 454 300 лв., от които е видно, че членствения състав на съдружниците е почти идентичен – в двете дружества участват И.Й. и О.Н. и именно тези двама съдружници са подписали протоколите. Установява се също, че в отношенията на двете дружества са сключени поне още няколко договора за заем – съдържащия се по делото от 20.12.2007 год., за който изрично е уточнено, че не е източник на процесните задължения, договор от 21.05.2006 год. и договор от 21.05.2007 год. (цитирани в приложение №2 към заключението), както и договор за заем от 26.01.2007 год., за който вещото лице е установило, че „Виго груп“ ООД е получило заем от „Контракт инвест“ ООД в размер на 100 000 лв. и го е издължило в периода от 30.03.2007 год. до 08.05.2007 год. с няколко плащания. В двата процесни договора е поето задължение за връщане на заемните суми след построяването на ваканционните комплекси, строящи се от „Контракт инвест“ ООД, след погасяване на всички задължения към доставчици във връзка със строителството и след заличаване на учредената в полза на „ОББ“ АД договорна ипотека. С нотариален акт №144, том ХVІ, рег.