Решение № 58 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100501667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 16335/11.10.2023 г., постановено по гр. дело № 14770/2022 г. по описа на СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от „Смарт Секюрити“ ЕООД, ЕИК 205410884, „Техникал Сървисис“ ЕООД, ЕИК 206521108, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, ЕИК 206521147 и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206086606, в качеството им на съдружници в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, БУЛСТАТ 177333246, срещу „Естел Пропъртис“ ООД, ЕИК 205463730, активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 11 338,74 лв., дължима от ответника като носител на право на собственост върху имот, представляващ магазин 1.2, преустроен в ап.

1.2 банков офис, находящ се в сграда „Астра“ с площ от 308,750 кв. м., от която: 7 494,79 лв.

– такса за управление и поддръжка на сграда със смесено предназначение, находяща се в гр.

София, „Астра“, с магазини, офиси, апартаменти, подземни и надземни гаражи и трафопост в района на „Манастирски ливади“, бул. „България“ № 98 и 1 498,99 лв. – лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 21.03.2022 г.; 1 503,19 лв. – такси за електрическа енергия, изразходвана за общите части на сградата и 300,69 лв. – лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 21.03.2022 г.; 450,97 лв. – такси за фонд „Ремонт и обновяване“ и 90,22 лв. – лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2022 г. до окончателното им заплащане, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да 1 заплатят на ответника сумата от 2 448 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 308196/01.11.2023 г. на ищците „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, в качеството им на съдружници в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, с която изразяват становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивниците оспорват възприетия от първоинстанционния съд извод, че в качеството им на съдружници в „Аксион Груп“ ДЗЗД не са активно легитимирани да претендират процесните вземания, тъй като нямат качеството на управител на етажна собственост. Позовават се на клаузата на чл. 6 от сключения договор от 01.07.2019 г. за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана, по силата на който в качеството им на изпълнители следва да събират от името и за сметка на етажните собственици в качеството им на възложители вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Електроенергия“, определени с решение на общото събрание на етажната собственост от 22.05.2019 г., както и на факта, че фактурите за дължимите суми са издавани на тяхно име и същите са регистрирани в дневниците по ДДС. Уточняват, че по време на действието на договора са извършвали и предварително заплащали за своя сметка дейностите по поддръжка и управление на етажната собственост и фонд „Ремонт и обновяване“, които суми впоследствие е следвало да събират от отделните етажни собственици. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендират и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна „Естел Пропъртис“ ООД, с който я оспорва. Поддържа, че разходите за управление и поддръжка се различават от възнаграждението по договора от 01.07.2019 г. за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана, на който се позовават съдружниците в „Аксион Груп“ ДЗЗД. Сочат, че по делото не се доказва те да са имали качеството на управител на етажната собственост по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, от където да произтичат правомощията им по чл. 23, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ЗУЕС за предявяване на искове от името и за сметка на етажната собственост срещу собственик, който не изпълнява задълженията си за заплащане на такси по ЗУЕС. Обобщава, че активно легитимирани да предявят исковите претенции са отделните етажни собственици, а не дружествата, участващи в ДЗЗД-то, на което е възложено управлението на същата. Позовава се на решение на общото събрание по т. 5 от Протокол № 35/22.05.2019 г., по силата на което управителят на етажната собственост (председателят на управителния съвет), а не съдружниците в „Аксион Груп“ ДЗЗД има правото да започне съдебни действия срещу неизправни собственици на обекти, още повече, че средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ ще се събират по сметка на етажната собственост, а не на ДЗЗД-то. Оспорва сключването на договора да е одобрено от етажните собственици при спазване на съответното мнозинство от повече от 50 % идеални части от общите части на етажната 2 собственост, каквото е изискването на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Като самостоятелно основание за недължимост на исковите суми изтъква, че ищците не са били участници като съдружници в ДЗЗД-то в рамките на исковия период – от м.11.2019 г. до м.11.2020 г., който счита за релевантен, както и, че е настъпила промяна в процентното участие на част от тях, който факт има отношение към размера на претендираните от всяко едно от тях суми. Твърди, че същите се основават на счетоводна справка и издадени фактури, които са едностранно съставени и не са годни да установят техния размер. За преклудиран счита заявеният с въззивната жалба довод, че ДЗЗД-то ги е заплащало за своя сметка вместо етажните собственици, оспорвайки да е доказано заплащането на същите вместо него. Като допълнително основание за недължимост на исковите суми посочва, че не е пребивавал в обекта, поради което на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е освободен от заплащане на същите, без да е необходимо изрично решение на общото събрание на етажната собственост, с което да е освободен от участие в разходите по управление и поддръжка на общите части.

Посочва, че изрично се е позовал на хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС пред „Аксион Груп“ ДЗЗД, макар да не е имало изискване за такова уведомяване. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод, че възложените с договора дейности са били изпълнени. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на исковете за договорна неустойка за забава – по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Както с исковата молба, така и с уточнителната молба от 06.02.2025 г. в рамките на въззивното производство се посочва, че основанието на тази претенция произтича от клаузата на чл. 41, ал. 1 от договора, в който е уговорена неустойка за всеки ден забава с предвиден краен предел на начисляване на същата, поради което в тази част исковата претенция следва да се подведе под правната норма на чл. 92, ал.

3

1 ЗЗД. Въпреки това доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по предмета на спора, като е обсъдил правопораждащите вземанията на ищците факти, в тази част обжалваното решение не е недопустимо. Същото е и правилно като краен извод, като съображенията за това са следните:

С исковата молба, уточнена с две уточнителни молби, едната от които във връзка с дадени от въззивния съд указания, съдът е сезиран с предявени от „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданско дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, срещу „Естел Пропъртис“ ООД активно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на съответна на процентното им участие в ДЗЗД-то част от сумите, както следва: 9 448,95 лв. – такси за управление и поддръжка, такси за електрическа енергия на общи части и такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.11.2019 г. до м.11.2020 г., дължими от ответника като собственик на магазин 1.2, преустроен в ап. 1.2 банков офис, находящ се в сграда „Астра“ с площ от 308,750 кв. м., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2022 г. до окончателното им заплащане, както и 1 889,79 лв. – договорна неустойка за забава за периода от 01.11.019 г. до 21.03.2022 г. по чл. 41, ал. 1 от договора, разпределени, както следва: 27 % - за „Смарт Секюрити“ ЕООД, 28 % - за „Техникал Сървисис“ ЕООД, 15 % - за „Тотал Клийнинг“ ЕООД и 30 % - за „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД.

Видно е от обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея, че ищците основават исковата си претенция въз основа на твърдението за сключен договор от 01.07.2019 г. за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана между „Аксион Груп“ ДЗЗД, в качеството на изпълнител, действащ чрез своите съдружници „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, и собствениците, ползвателите и обитателите в етажна собственост на сграда „Астра“, находяща се на адрес: гр. София, бул. „България“ № 98, в качеството на възложители, на основание представена оферта от 08.05.2019 г., съдържаща ценово предложение за всеки самостоятелен обект в сградата, одобрена на общо събрание на етажната собственост на 22.05.2019 г., обосновавайки активната си легитимация в процеса с клаузата на чл. 6 от същия, по силата на която изпълнителят събира от името и за сметка на възложителите вноски към общите за етажната собственост фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Електроенергия“, също определени за всеки конкретен обект в приложение № 7, заплащайки ги предварително и вместо тях, за което предварително се издават съответните счетоводни документи.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС собствениците в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи 4 инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Следователно, за да бъдат уважени исковите претенции, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че ответникът е собственик или ползвател на обект в сградата в режим на етажна собственост и 2) че надлежно е взето решение на общото събрание на етажните собственици за определяне размера на вноските за поддръжка и управление, за електрическа енергия на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновяване“; 3) размерът на съответната част от разходите, дължими от ответника.