Определение № 2723 от 02.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2723 гр. София, 02.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002901186 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 9/22.01.2026г. по гр.д.№ 497/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 196/18.07.2025г. по гр.д.№ 488/2024г. на Окръжен съд - Габрово, в обжалваните му части, както следва :

Касаторът Ю. М. М. атакува въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, с което предявеният от нея иск против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД е отхвърлен за разликата между присъдените 50 000 лева / равностойни на 25 564,59 евро / и претендираните 60 000 лева / равностйни на 30 677,51 евро / - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 14.07.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите товарен автомобил. Страната оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД, при определяне справедлив размер на дължимо обезщетение. Като твърди, че съдът не се е произнесъл по всички нейни доводи и доказателства, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, а насетне възпроизвеждайки пълната фактическа обстановка по делото, ищцата по същество се позовава на несъобразяване в достатъчна степен с никое от тях, конкретно: вида на претърпените увреди, същината и продължителността на приложеното лечение, интензитета на търпимите болки и страдания и отраженията им върху живота на пострадалата, вкл. остатъчните последици.

Твърди и несъобразяване размера са обезщетението с лимитите на застрахователна отговорност.

Касаторът ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД обжалва въззивното решение, в частта му, с която предявените от Ю. М. искове, за обезщетение за 1 неимуществени и имуществени вреди са уважени, съответно за сумите от 50 000 лева / равностойни на 25 564,59 евро / и 3 158,72 лева / равностойни на 1 615,03 евро. Наред с прекомерно завишен размер на обезщетението, в разрив с чл. 52 ЗЗД, водещо до неоснователно обогатяване на ищцата, страната твърди неправилно неотчетено от съда съпричиняване на вредоносния резултат от същата, в размер на 1/2 /50 %/. Досежно размера се сочат несъобразени всички релевантни критерии за определянето му в понисък размер, но конкретно са посочени благоприятно протекъл оздравителен процес и пълно възстановяване на пострадалата. Акцентира се и на недостатъчно оценен принос на всеки от формално изброените от съда критерии, при обосноваване на крайния справедлив размер. Същият не е преценен при съответен анализ на социално - икономическите условия към момента на увреждането. Досежно отреченото съпричиняване касаторът намира, че неправилно съдът е отказал да съобрази рискованото й и ирационално поведение към момента на ПТП - с внезапно навлизане и прибягвайки по пътното платно, без оглеждане и съобразяване с приближаващи превозни средства.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната, като неоснователна, вкл. обосноваването на основание за допускане на касационно обжалване по същата .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта му с предмет предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. В частта му, с предмет предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, ,в размер на 1 682,05 евро / 3 289,82 лева /, с оглед цената му и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. трето ГПК - под законодателно определения минимален размер от 2 556, 46 евро касационната жалба на застрахователното дружество се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищцата Ю. М. М. е предявила против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве„АД обективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, в причинност с ПТП от 14.07.2022 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите товарен автомобил. Обещетението за неимуществени вреди е първоначално предявено за 50 000 лева и последващо увеличено до размера от 60 000 лева.

Ответникът е оспорвал настъпването на застрахователно събитие и причинност със същото на всички предявени от ищцата увреди, спор за което не е пренесен в настоящата инстанция. Оспорил е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен спрямо действително претърпените болки и страдания. Навел е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата, в нарушение на чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114 ЗДвП, на червен сигнал, 2 облечена в тъмни дрехи и в тъмната част на денонощието, не се е движела по пешеходната пътека, навлязла е внезапно и при ограничена видимост на платното за движение и не се е съобразила с приближаващите ППС, както и ненужно е удължила пътя и времето за преминаване по пътното платно.

Назначената по делото АТЕ установява, че ПТП е настъпило в светлата част от денонощието, в района на кръстовището, образувано от ул. „Ген.

Радецки„, ул. „Отец Паисий„ и ул. „Шипка„ в гр. Габрово, което не е регулирано със светофарна уредба. Товарният автомобил се е движел по ул.

„Отец Паисий„, предприемайки десен завой по ул. „Ген. Радецки „, на която има обозначена хоризонтална пешеходна пътека тип „Зебра„, по която ищцата е пресичала на бърз ход – 4,9 км./ч. = 1,34 м./сек.. Ударът между автомобила и пешеходката е причинен с дясната предна броня на автомобила, в близост до срещуположния край на пешеходната пътека, спрямо този от който тя е предприела пресичането. Автомобилът се е движел със скорост 24 км./ч = 6,7 м./сек., при неограничена видимост спрямо пешеходната пътека.

Според вещото лице, при конкретно установените обстоятелства, водачът на МПС е имал възможност да възприеме пешеходката при отстояние най-малко 45 м. от мястото на удара и с оглед опасната зона за спиране – около 12,6 м., спрямо скоростта му на движение, е имал техническата възможност да предотврати удара при своевременно предприето спиране. Извършването на деянието, противоправността му и вината на делинквента са установени с влязло в сила споразумение по нохд № 52/2024г. на Окръжен съд – Габрово.

Назначената по делото СМЕ е установила, че в резултат на ПТП от 14.07.2022г. Ю. М. е получила коса спираловидна фрактура в долната трета на големия пищял на дясната подбедрица. Приложено е оперативно лечение фиксация на фрагментите с титаниева плака със заключващи винтове.

Първото болнично лечение е продължило от 14 до 22 юли 2022г..

Поставеният метален имплант е провокирал алергична реакция и в периода 13.07. - 17.07.2023г. е последвало второ болнично лечение, след оперативно отстраняване на металната остеосинтеза.

Травматичното увреждане е наложило придвижване с патерици в продължение на 8 месеца след първата операция и последващо два месеца с канадка, до втората операция за сваляне на остеосинтезата, в който период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за личния си тоалет. След втората операция пострадалата се е придвижвала с патерици 1 месец и още 1 месец - с канадка, след което започнала да ходи без помощни средства. Съобщава за появила се в този момент болка в дясна тазобедрена става и по хода на седалищния нерв, но направени образни изследвания, както и медицинска документация за състоянието й, съставена предходно на ПТП, установяват хронични дегенеративни промени в областта на дясна тазобедрена става и гръбначен стълб и дисплазия на тазобедрени стави, т.е. без пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертизата установява възстановен обем на движения / активни и пасивни / на дясна глезенна и коляннна стави. Наблюдава се цикатрикс, с дължима около 30 см. – на нивото на кожата, в долната част и под нивото й, надлъжно разположен по предна и предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица.

По делото е разпитана като свидетел дъщерята на пострадалата, чиито 3 показания потвърждават установените от експертизата вид и продължителност на проведеното лечение и възстановяване, вкл. продължителността на придвижване с патерици и канадка. Свидетелката потвърждава търпените от майка й силни болки при всяко ангажиране на крака, в периода на възстановяването, както и битовите неудобства и преди всичко душевния й дискомфорт, поради зависимостта от чужда помощ, предоставяна й от свидетелката и съпруга на пострадалата. Споделени са неспокоен, накъсан сън, вкл. в резултат от неудобна позиция - по гръб и с повдигнат крак, проявили се нервност, раздразнителност и ниска търпимост на стрес след увреждането, без да е провеждано специализирано лечение, както и емоционална травма от наложилата се продължителна социална изолация. Свидетелката твърди, че и към момента ищцата избягва да излиза без придружител, чувства нестабилен и несигурен крака си и по нейно мнение не е напълно възстановена.

Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, като е отрекъл наличието на съпричиняване, на база констатациите на АТЕ.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, съобразявайки влязлото в сила споразумение по наказателното дело срещу делинквента, с което същият е признат за виновен за нарушение на чл. 20, ал.2, пр. 2 от ЗДвП, както и на чл. 119, ал. 1 на същия закон, според която разпоредба „ при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре „. Отрекъл е съпричиняване от страна на ищцата, позовавайки се на носена от ответника доказателствена тежест за същото и липса на доказателства за допуснато от пострадалата нарушение на правило за движение, в причинност с вредоносния резултат, т.е. поведение / действие или бездействие /, с което обективно да е създала предпоставки и/или улеснила настъпването му или увеличила вредите. Акцентирал е на осъществяването на ПТП в светлата част на деня и на пешеходна пътека, позовавайки се на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, според който, при ПТП с пешеходец, на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека„, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост на движение или е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита съпричинител за настъпване на съответното произшествие.

Досежно размера на обезщетението е отчел: възрастта на пострадалата, характера на уврежданията, периода на болничен престой и последващо възстановяване, степента на възстановяване, причинените морални и емоционални страдания, вкл. от наложената промяна на ежедневието й, търпимите неудобства от ползването на чужда помощ, както и обществено икономическите условия към момента на увреждането. Всеки от тези критерии е обоснован с установеното от фактическа страна, като досежно икономическата конюнктура съдът е ползвалза ориентир средния годишен доход на лице от домакинство в България през 2022г. - 9 008 лева и минималната работна заплата за страната към този момент - 710 лева.

4

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на ищцата са формулирани следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и оценят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт, при предявен пряк иск срещу застраховател ?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпимите болки и страдания и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?; 3/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на ППВС № 4/1968г. ? допълнителният селективен критерий по трите въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с решения по т.д.№ 486/2012г. и т.д.№ 1948/2013г. на ІІ т.о. ВКС /; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост ? – в идентична хипотеза, допълнителният селективен критерий е обосноваван с решения по т.д.№ 486/2012г. и т.д.№ 1948/2013г. на ІІ т.о., както и с решение по т.д.№ 2998/2013г. на І т.о. ВКС; 5/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите ? - посочено е противоречие с приетото в решение по т.д.№ 1015/2011г. на ІІ т.о. ВКС; 6/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 ПЗР на КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития, години по-рано и след това ?; 7/ Нарушен ли е принципа на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване, с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит много по нисък от процесния, при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер ? – допълнителният селективен в същата хипотеза - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - се обосновава с ППВС № 4/1968г. и решенията по т.д. № 2989/2011г., т.д.№ 795/2008г., т.д.№ 1154/2013г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. и решение по нак. дело № 510/2008г. на І н.о.