Решение № 665 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. М.а като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503255 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул Инс “ АД срещу решение № 264834/19.07.2021г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 5263/19г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до уважения размер от 20 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон и поради това е постановил неправилно решение, противоречащо на събраните по делото доказателства.

Счита, че присъденото обезщетение е прекомерно по размер. Сочи, че с отговора на исковата молба е направил възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД, а именно, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена за пътния участък скорост, както и че е бил неправоспособен водач като по този начин е поставил себе си в превишен риск. Това е доказателство за пренебрежително и рисковано отношение към правилата за движение по пътищата. Съдът е обсъдил само първото възражение и е приел, че то е неоснователно. Но не е изложил мотиви по отношение на второто възражение. Жалбоподателят твърди, че следва да се съобрази т.7 от ППВС 1

№ 17/63г.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 10 000лв. до уважения размер от 20 000лв.

Ищецът Ю. М. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на застрахователя. Счита първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, а жалбата за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът твърди, че на 29.03.2018г. около 18.40ч. в гр. София на ул. „Св. Доспевски“ на прав пътен участник, състоящ се от едно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите с по една пътна лента за всяка посока, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от Б. И. З. се е движел по улицата с посока на движение от бул. „Вл. Вазов“ към ул.

„578“. В същото време в насрещната пътна лента се е движел ищецът, управлявайки мотоциклет „Ямаха СГ04“ с рег. № ******* от бул. „Вл. Вазов“ към ул. „578“. В района на № 73 водачът на автомобила е предприел маневра ляв завой, пресичайки пътната лента за насрещно движение и се е качил с предните си колела върху левия тротоар. Ищецът е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е ударил в задната дясна част на автомобила в зоната на калника. За ПТП е съставен Констативен протокол № К212/30.03.2018г., в който са описани причините за настъпване на пътния инцидент. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.25 от ЗДвП. При инцидента ищецът е получил фрактура на десен крак като след извършени прегледи в УМБАЛ „ Царица ЙоаннаИСУЛ“ АД му е поставена диагноза- счупване на проксималния край на малкопищялната кост на десния крак в близост до коляното и разкъсване на делтоидното сухожилие на дясната глезенна става.

Лечението на фрактурата е било оперативно с поставени два пирона и шев на делноидния лигамент на десния крак. Болничният престой е бил от 30.03.2018г. до 05.04.2018г. Изписан е за домашно лечение с предписание да не натоварва увредения крайник, да ползва помощни средства, да приема медикаменти.

2

Болките и страданията от фрактурата са били със значителен интензитет през първите 3-4 седмици след ПТП. Бил е лишен от възможността да се движи самостоятелно за период от около 2 месеца, което е наложило известни затруднения в ежедневието и необходимост от чужда помощ за битовите му потребности. На 21.05.2018г. ищецът е претърпял втора операция по отстраняване на имплантите от костта. Инцидентът е променил обичайния ритъм на живот на ищеца. Той е водел активен начин на живот, но след травмата е престанал активно да спортува. Нараняването и последващите хирургични интервенции са му причинили интензивни физически болки, но и страдания и притеснения поради състоянието на безпомощност, в което е бил поставен. Сега ищецът не се чувства стабилен в походката си, изпитва болка в крайника. При продължително натоварване той отича, поради което е спрял да спортува. След произшествието е станал тревожен и раздразнителен без видима причина. Започнал е да изпитва страх от автомобилното движение и е престанал да кара мотоциклет. Емоционалната травма, получена при инцидента и негативните психологически последици от него, ще го съпътстват до края на живота му. Във връзка с лечение е направил разход от 34, 80лв.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника. Последният е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., в едно със законната лихва от 08.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 34, 80 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от 08.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът завява, че оспорва исковете. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и причината връзка с деликта. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклета с несъобразена за пътния участък скорост, както и че е неправоспособен водач.

Оспорил е констативния протокол относно причините за настъпването на ПТП.

Безспорно е, че на 29.03.2018г. е настъпило описаното в исковата молба 3

ПТП. За него са съставени Констативен протокол и Протокол за оглед на местопроизшествието. Първият е съставен на 30.03.2018г., а вторият на 29.03.2018г.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на мотоциклет, описан в исковата молба.

Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното дружество на 08.10.2018г., както и че то е отказало да плати доброволно.

С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински документи за ищеца: епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, фактура от 05.04.2018г.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване на горния край на малкопищялната кост на дясната подбедрица и прекъсване на делтоидния лигамент и сублуксация на дясната глезенна става. Травмите са причинили трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Уврежданията са в причинна връзка с ПТП. Най- интензивни болките са били непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Общ възстановителен период, включващ и втората операция е 2-2,5 месеца. Рехабилитацията е част от лечебния процес. Вещото лице е пояснило, че при интензивно натоварване, промени на времето, ищецът може да се оплаква от болки и дискомфорт в увредените места. Белегът от операцията е минимален в областта на десния глезен.

В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която е изяснила механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на движение на МПС преди и по време на удара. Според вещото лице ударът е бил предотвратим и за двамата водачи. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

4

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на експертите.

Пред СГС са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Ц. живее на съпружески начала с ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че в края на март 2018г. ищецът й е позвънил и й е казал, че е станала катастрофа. Видяла го е за първи път още същия ден вечерта. Бил е доста зле. Боляло го е много, не е можел да стъпва на крака и са отишли в ИСУЛ. Имал е ожулване по ръката, крака и счупването. Бил е в болница и свидетелят се е грижела за него. В дома също. Придружавала го е до тоалетната, за хранене, за ставане. След втория месец се е пораздвижил и са излизали в двора. Вече не спортува толкова често, както преди. Преди инцидента е играел футбол. Сега, след като се натовари крака, започва да се подува.

Свидетелят Б. З. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния инцидент. Той си спомня за него. Станало е през март 2018г. Блъснал се е с мотоциклет. Прибирал се е и пред блока е предприел ляв завой, за да се качи на тротоара и да паркира пред блока на паркоместата. Когато е предприел маневрата на около 50-100 м. е имало спрял автобус на спирката и не е имало никаква опасност и никой насреща, на който да му отнеме предимството.

Бил е подал ляв мигач и е бил с по-голямата част от автомобила на тротоара.

Тогава е чул спирачки, погледнал е на дясно и е видял моторист, който е бил на два метра от него и са се ударили. Свидетелят не е успял да избегне удара. Не е имало маркировка на пътя, било е сухо, не е валял дъжд. Било е около 18ч., но е имало видимост. След удара е слязъл и е отишъл при мотоциклетиста. Попитал го е дали има нужда от линейка, но той е отговорил с не. Казал е само, че го боли крака. Обадил се е на т.112, дошли са от КАТ, но са казали, че трябва да изчака „тежките“, които са дошли в 00.30м.

Ударът е бил в задната дясната част на автомобила. Мотористът е паднал, където е мотора, но не е прескачал автомобила и не е минавал над него.

Ищецът е бил без каска и защитно облекло. Куцал е.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Ц. ги прецени при условията н ачл.172 от ГПК поради близките 5 отношения с ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие с останалите събрани доказателства.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.

Уважил е изцяло иска за имуществени вреди. Решението е влязло в сила за присъдената сума от 34, 80 лв., както и в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер, както и в частта, в която е уважен за сумата от 10000лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция 6 към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал да изплати обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.