Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1091 от 01.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 833/2022
Вид
Решение № 1091
Подписан
01.08.2024
В сила
23.05.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • Чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.293, ал.4 · Търговски закон
  • чл.430, ал.3 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20221100900833 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД

С исковата молба „Б.Б.ЗА Р.“ЕАД твърди против „К. В.“ЕООД, че по подаденото заявление по чл.417 от ГПК в образувано производство по глава Тридесет и седма „Заповедно производство” от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2414/2022 г. на СРС, ГО, 41 състав за парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът в заповедното производство подал възражение по отношение на част от вземанията, а именно за сума представляваща комисионна за ангажимент по първи транш уговорена с договора за кредит, за периода от 29.05.2021 г. -22.12.2021 г., както и за законната лихва върху нея за периода преди подаване на заявлението, както и за законна лихва от датата 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане и съответната част от разноските. Съгласно дадените му от съда указания за ищеца е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като поддържа, че в полза на банката са възникнали и съществуват вземания за комисионна за ангажимент, уговорена в договора, ведно с лихва за забава върху тази сума.

ИСКАНЕТО е да се признае по отношение на „К. В.“ ЕООД с ЕИК *******, че съществуват вземания на „Б.Б.ЗА Р.“ ЕАД” АД с ЕИК *******, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 21.01.2022. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав, по гр. дело № 2414/2022 г., както следва: В ЧАСТТА за сумата от 22 493,07 евро, представляваща комисиона за ангажимент по първи транш на основание чл. 6, ал. 2 от Договора за банков кредит № 1021/28.02.2020г., начислена за периода 29.05.2021 г. - 22.12.2021 г., дължима на отделни вноски със следните размери и падежи: 3291,67 евро - 30.06.2021 г.; 3401,39 евро 31.07.2021 г.; 3401,39 евро - 31.08.2021 г.; 3291,67 евро - 30.09.2021 г.; 3401,39 евро 31.10.2021 г.; 3291,67 евро - 30.11.2021 г.; 2413 евро - 22.12.2021 г.; в ЧАСТТА за сумата от 168,70 евро, представляваща законна лихва върху сумата от 22 493,07 евро, за периода от 1

22.12.2021 г. до 17.01.2022 г.; в ЧАСТТА за претендираната законна лихва върху сумата от 22 493,07 евро, за периода от 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, и в ЧАСТТА за претендираните разноски върху горепосочените суми. Моли съда да осъди „К. В." ЕООД, да заплати на „Б.Б.ЗА Р." ЕАД, направените по делото разноски в настоящото производство.

Представя и посочва доказателства.

В срока по 367, ал.1 от ГПК, с писмения си отговор, ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че по негова молба е взето решение на УС и одобрено от НС за отказ от договора, като по арг. от чл.293, ал.4 от ТЗ следва да се счита че е постигнато в необходимата писмена форма и ангажимента да се счита отпаднал. Като акцесорно оспорва и вземането за лихви, като твърди, че такива не се дължат и поради това, че вземането не е лихвоносно, съгласно писмо от 16.06.2020 г. от представител на Банката.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на чл.235 ГК, прие за установено следното:

Безспорно е, че страните са сключили Договор за банков кредит № 1021/28.02.2020 г., с който „Б.Б.ЗА Р." ЕАД като кредитор са задължава да отпусне на „К. В." ЕООД, ЕИК *******, като кредитополучател, банков кредит, в размер до 4 150 000 евро, а Кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума по Кредита при условията и в сроковете, уговорени в договора. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит -договореният размер на кредита е разпределен в два транша: първи транш - в размер на 3 950 000 евро - за реализиране на инвестиционен проект, свързан с изграждане на жилищен комплекс в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** ; район Овча Купел, гр. София и втори транш - в размер до 200 000 евро - под формата на кредитна линия за оборотни средства. Съгласно чл. 7 от Договора за кредит предоставянето на всички средства по кредита следва да бъде извършено, както следва: за първи транш - до 24 месеца от датата на сключване на договора, но не по-късно от 19.02.2022 г. и за втори транш - до 12 месеца от датата на сключване на договора, но не по-късно от 19.02.2021 г. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят заплаща комисионна за ангажимент в размер на 1% годишно. Комисионата се начислява ежедневно, върху неусвоената част от разрешения кредит, от датата на сключване на договора до усвояване на кредита или до прекратяване на договорните отношения поради неусвояване на средствата, което от двете обстоятелства настъпи по-рано. Комисионата за ангажимент се дължи и заплаща ежемесечно в последния работен ден на съответния месец.

Съгласно чл. 23, ал. 1, буква „а" от Договора за кредит извън законоустановените случаи, при които би било налице неизпълнение, неплащането, пълно или частично, на която и да е вноска по главницата или лихвата или друго дължимо плащане по силата на Договора за кредит, представлява неизпълнение от страна на Кредитополучателя и се третира като случай на неизпълнение. Съгласно чл. 23, ал. 3, буква „а" от Договора за кредит при възникване на случай на неизпълнение, Банката има правото, но не е длъжна, без да дава предизвестие на Кредитополучателя или да изчаква определен срок, да прекрати договора за кредит, да преустанови отпускането на каквито и да е средства по кредита, които не са предоставени на кредитополучателя до момента на настъпване на случай на неизпълнение.

В съответствие с тежест на доказване, ищцовата страна по делото следва докаже активната си легитимация по иска, която се определя от качеството му на заявител в образувано заповедно производство, приключило с издаването на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение; кога е подадено заявлението, кога е връчена ЗИ (ЗНИ) на ответника и по какъв ред; подадено ли е възражение от длъжника по чл.415, ал.1 от ГПК и спазен ли е законовия срок за подаването му, както изтекъл ли е този срок към момента на предявяване на иска; на какво основание е възникнало и съществува ли вземането му за исковата сума/суми; сключването на договор за банков кредит, настъпване на фактите, които клаузата на договора свързва с възникването на задължение за заплащане на комисионна.

2

Безспорно е установено, че банката е подала заявление по чл.417 ГПК от 19.01.2022 г. и възоснова на него и представеното извлечение от сметка е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2414/2022 г. на СРС, 41 състав за вземания, представляващи комисионна за ангажимент по първи транш на основание чл.6, ал.2 от договора за кредит и лихва върху тази сума, както и че длъжникът е подал в срок възражение относно част от вземанията, предмет на настоящия установителен иск.

От доказателствата по делото и заключението на вещото лице се установи, че процесната комисионна за ангажимент за периода от 01.06.2021 г. до 22.12.2021 г. върху неусвоената сума от първия транш в размер на 3 950 000 евро е 22 493, 07 евро, посочена по периоди и общо в табл.на л.3 от основното заключение. Размерът на законната лихва върху тази сума (начислените дължими вноски) от общо 22493, 07 евро за периода от 22.12.2021 г. до 17.01.2021 г. е 168, 70 евро, размерът на начислените разноски на основание чл.15, ал.2 от договора е 30, 68 евро. От допълнителното заключение на вещото лице се установи, че банката е начислявала комисионна ангажимент от сключването на договора до датата на преустановяване на отпускането на средства по договора за кредит и прекратяване на действието му – посочена като 22.12.2021 г. От тази дата е преустановила начисляването на комисионата за ангажимент въз основа на връчена покана от Банката с изх. № 7465/08.12.2021г. Издаденият в полза на Банката изпълнителен лист от 21.01.2022г. по ч.гр.д.№20221110102414 по описа на СРС, 41 състав е осчетоводен на 14.02.2022г. Също така се установяват сроковете, в които сумата за усвояване по първи транш на кредита е била налична за усвояване в банковата система. Вещото лице изяснява, че кредитната операция по партидата е моментът, в който сумата е заредена по партидата и възможна за усвояване при въвеждане на кредитната сделка в банковата система - тази кредитна операция е осчетоводена на 10.03.2020г. със сумата от 3 950 000,00 евро. Дебитната операция по партидата е отписването на сумата след изтичането на срока за усвояване - тази дебитна операция е осчетоводена на 21.02.2022г. със сумата от 3 950 000,00 евро. През периода от 10.03.2020г. до 21.02.2022г. сумата от 3 950 000,00 евро е била налична за усвояване по счетоводната партида на „К. В.“ ЕООД. Счетоводна партида 9832 978 109184 01 4 отразява неизползваната част от първи транш на кредита на „К. В.“ЕООД по Договор за банков кредит №1021/28.02.2020г. Партидата съдържа клиентски номер на „К. В.“ЕООД.

Няма спор, че сумата по кредита не е усвоена и че с молба с вх.№ 5268/28.05.2021 г. кредитополучателят е поискал от Банката прекратяването му, че поради това че има промяна в инвестиционните намерения и няма да усвоява същата. По повод подадена от „К. В.“ЕООД е взето Решение на Управителния съвет на „ББР“ ЕАД с Протокол № 39 от 08.06.2021г. одобрено с Решение на Надзорния съвет на „ББР“ ЕАД с Протокол № 17 от

25.06.2021г.

С

Решението на

Управителния съвет по

Протокол № 39 от 08.06.2021 г. Управителният съвет дава съгласие за прекратяване на ангажимента за за банков кредит №1021/28.02.2020г. като за целта ползване на кредит по Договора бъде подписано Споразумение с Кредитополучателя.

От представените по делото копия от имейли и проект за споразумение за прекратяване на договор за кредит и водената кореспонденция, както и извлечение от електронния регистър на решенията на УС на „ББР“ЕАД, Протокол №39 от 08.06.2021 г. от заседание на УС и Протокол №17 от 25.06.2021 г. от заседание на НС на „ББР“ЕАД в заверени копия е видно, че по отправеното предложение за прекратяване на договора за неусвоения кредит е взето решение за прекратяването му и същото е одобрено от Надзорния съвет на банката.

3

Установи се също вземането на решение споразумението за прекратяване да бъде подписано след заплащане от Кредитополучателя на дължимата такса за ангажимент в размер на 49 923.61 евро, начислена до датата на депозиране на молбата от „К. В.“ЕООД 28.05.2021 г. и последващи решения по протокол №41/28.10.2021 г. на УС на „ББР“ЕАД, протокол №41 от 28.10.2021 г. на НС, протокол №93 от 30.11.2021 г. на УС, Протокол № 48 от 03.12.2021 г. на НС за отнасяне на кредита към „Проблемни вземания“ и отправянето на нотариална покана и уведомление с изх.№ 01092/24.02.2022 г. до кредитополучателя за плащане на цялата сумата от 69 905, 90 евро. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че не е представено подписано между страните Споразумение за прекратяване на ангажимента за ползване на кредит по Договора за банков кредит №1021/28.02.2020г. и сумата е отписана на 21.02.2022 г. (след изтичане на срока за усвояване, уговорен в договора за кредит).

От представеното в цялост ч.гр.дело по описа на Софийски районен съд, 41 състав, е видно, че на 19.01.2022 г. кредитополучателят е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение против ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение от и изпълнителен лист възоснова на извлечението от сметка към 17.01.2022 г. относно дължимите суми за комисионна за ангажимент, в т.ч. за такава начислена до 22.12.2021 г., за лихва и за разноски. С разпореждане на съда са дадени указания на заявителя по чл.415 ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземанията против възразилите длъжници и в срок е подадена искова молба.