Решение № 109 от 15.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Б., 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т.В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20221810101828 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

„Д.“АД със седалище и адрес на управление: Б., ул.“И.“№*, с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. Е. П. Б. от САК моли да бъде осъден К. П. С. от Б., ж.к. В. Л. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** да заплати сумата-главница от 10000лв., частичен иск от 97791.50лв., представляваща левова равностойност на 50000 евро, съставляваща парично вземане за уговорена между страните неустойка за нарушение в периода от 10.10.2020г. до 10.10.2022г. на т.5.1 от Споразумение за конфиденциалност, сключено на 09.10.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2022г. до окончателното заплащане, както и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.80/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Е. П. Б. от САК моли да се уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Представя писмени бележки с вх.№ 3312 от 22.05.2023г., изпратени по ел. поща на съда с дата от 22.05.2023г.

Ответникът-К. П. С. от Б., чрез пълномощник адв.И. Г. от САК е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 1057 от 16.02.2023г., изпратен по куриер с дата от 15.02.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът не оспорва, че е работил при ответника по трудов договор, първоначално на длъжността „общ работник“, след това на длъжността „технически организатор“ и трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на 09.10.2020г. В същия ден между ищеца и ответника е сключено Споразумение за конфиденциалност, в което в чл. 5.1 е посочено, че служителят, за период от 24 месеца след прекратяване на правоотношението „няма да предоставя услуги на клиенти или конкуренти на „Д.“ ООД или на свързани с тях лица.“ В чл. 7.1 е предвидено обезщетение в размер на 50 000 евро, в случай на нарушаване на „това споразумение“. Ответникът признава, че на 26.07.2021г. е сключил трудов договор с „*“ЕООД за длъжност „технически организатор“ и със Заповед №4/29.11.2021г.

1 трудовото му правоотношение е прекратено в срока за изпитване, на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Ответникът е направил следните възражения.За нищожност на чл. 5 и чл. 7 от Споразумение за конфиденциалност поради противоречие със закона, тъй като ограничаване на правото на труд след прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя по силата на клауза в трудовия договор или допълнително споразумение между страните е недопустимо и противоречащо с конституционно признатото право на труд. Приемане на подобна клауза за действителна, означава ограничаване правото на работника, специализирал в дадена област, да не упражнява своята професия.

2.За неизвършване на сходна или идентична дейност при друг работодател, затова, че при съпоставяне на длъжностните задължения се вижда, че не е налице каквото и да е сходство между изпълняваната от ответника длъжност при „Д.“ АД и при „*“ ЕООД. Ответникът твърди, че е налице липса на какъвто и да е конфликт на интереси при изпълнение на едната и другата работа по двете трудови правоотношения от страна на ответника. Ответникът заявява, че не е разкривал на „*“ ЕООД информация от дейността на „Д.“ АД, която има характера на поверителна по смисъла на Споразумението за конфиденциалност, не е привличал клиенти на ищеца за себе си или за „*“ ЕООД и не е предоставял конкурентни услуги под каквато и да е била форма.

3. За нищожност на чл. 7.1 от Споразумение за конфиденциалност от 09.10.2020г., поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на неустойка от 50 000 евро спрямо служител, чието основно месечно трудово възнаграждение е 1 209,74 лв., предвидена за нарушаване на „това споразумение“, безспорно надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционните й функции, както е разяснено в ТР № 1/2009 от 15.06.2010г. на ВКС, ОСГК.

Споразумението третира задължения за неразкриване на конфиденциална информация и за неизвършване на работа за друг работодател в определен период от време след прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид позицията и длъжностните задължения на ответника към „Д.“ АД - товаро-разтоваръчни дейности, монтаж и поддръжка на оборудване и предвид подчинеността му на заместник-управителя, ответникът очевидно не е бил на позиция с достъп до съществена търговска тайна, ноу-хау и пр., че неустойка в размер на 50 000 евро единствено би служила за неоснователно обогатяване на ищеца, поради което тя противоречи на добрите нрави.

Поддържа възражението за нищожност и спрямо частично заявения размер от 10 000 лв., който отново се явява несъобразен с тежестта и интензивността на задължението по чл. 5.1.

4. За прекомерност на претендираната неустойка. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски.

В с.з. ответникът, чрез адв. И. Г. от САК поддържа направените възражения в писмения отговор и оспорва иска като моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба/л.81/, както и писмени бележки с вх.№ 3251 от 22.05.2023г., изпратени чрез ЕПЕП с дата 21.05.2023г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ответникът К. С. е работил при ищеца „Д.“АД на основание сключен трудов договор от 19.09.2016г. и Допълнително споразумение от 01.06.2019г. като първоначално е заемал длъжността 2

„Общ работник“ с възнаграждение в размер на 470лв., след което от 01.06.2019г., е назначен на длъжност „Технически организатор“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1 209,74 лв.

Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 09.10.2020г., считано от 10.10.2020г.

На 09.10.2019г. между ищеца и ответника е сключено Споразумението за конфиденциалност като в чл. 5.1 от него е посочено, че служителят, за период от 24 месеца след прекратяване на правоотношението „няма да предоставя услуги на клиенти или конкуренти на „Д.“ ООД или на свързани с тях лица“. В чл. 7.1 е предвидено обезщетение в размер на 50 000 евро, в случай на нарушаване на споразумението.

Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства копия от трудов договор от 19.09.2016г., Допълнително споразумение от 01.06.2019г., Заповед от 09.10.2020г. и Споразумението за конфиденциалност от 09.10.2020г.

Установява се, че в 24-месечния срок от прекратяване на трудовото правоотношение на ответника от ищеца, а именно в периода от 10.10.2020г. до 10.10.2022г., а именно на 27.07.2021г. ответникът е започнал работа на основание сключен трудов договор №3/26.07.2021г. с * ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив на длъжността „технически организатор“ с възнаграждение от 650лв. със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №4/29.11.2021г. на основание чл.71, ал.1 от КТ в срока на изпитване.

Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

От показанията на св.Диана И.а Цанова, която работи като финансов мениджър при ищеца, се установява, че лично познава ответника, който е работил при тях и работата му е била свързана с изработка на звукоизолационно оборудване, монтиране на същото на територията на производствената база и на обекти на клиенти. По този повод е имал информация за производствения процес, цени, контрагенти, начин на производство.

Съгласно показанията на св.К. И. И., който работи като „търговски директор“ на ищцовото дружество, се установява, че търговското дружество „*“ е техен конкурент, тъй като не са производители, но предлагат монтажи, препродават акустични продукти и са в сектора, в който работи и ищцовото дружество.

Видно от показанията на свидетелите А. Димитров С. и Н. Ивов Г. се установява, че всеки един от тях е работил за „*“ като знаят, че там е работил и ответника.

От показанията на св. Михаил Валериев И. се установява, че той през 2021г. за няколко месеца е работил заедно с ответника в „*“, като работата на ответника е била да търси закупуване на бус, поддръжка на офис материали, изготвяне на екселски таблици с фирми за намиране на акустични панели за внасянето от чужбина, търсене на фотограф за качване на материали на сайта на фирмата и Фейсбук страницата, сканиране на фактури и изпращането им в счетоводството, търсене на нов принтер. Според св.Валериев „*“ не се е занимавала с производство, той и ответникът не са поставяли панели, имало монтажна група, която се е занимавала с монтажите и е била външна.

Съгласно приложеното копие от длъжностна характеристика за длъжността „технически организатор“ при ищеца се установява, че е свързана с всички товаро-разтоварни, монтажни и 3 демонтажни работи на територията на обекта, а също така и извън него при изпълнение на поръчки.

Според приложеното копие от длъжностна характеристика за длъжността „технически организатор“ при * ЕООД функциите са свързани със събиране на всички материали, информация и документация съгласно дневния ред на заседанията и подготовка за внасяне и разглеждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата и уточнителни молби и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно за заплащане на сумата от 10000лв./десет хиляди лева/, представляваща частичен иск от 97791.50лв., която съставлява неустойка за нарушение от страна на ответника на т. 5.1 от Споразумение за конфиденциалност, сключено на 09.10.2020г., тъй като в 24-месечния срок след прекратяване на трудоавото му правоотношение от ищеца на 10.10.2020г. е започнал работа във фирма „*“ЕООД, която извършва дейност, конкурентна на ищцовото дружество, е допустим.

Разгледан по същество искът за заплащане на сумата от 10000лв./десет хиляди лева/, представляваща частичен иск от 97791.50лв./деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 50 стотинки/ е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

За уважаване на иск по чл.92 от ЗЗД или за заплащане на неустойка ищецът следва да докаже наличието на договор, от чиито разпоредби следва дължимостта на неустойката, изправността си по този договор, твърдяното неизпълнение от ответника и размера на неустойката.

Неоснователността на иска произтича от това, че съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за това, че разпоредбата на т.5, респ. на т. 7 от Споразумението за конфиденциалност, се явява недействителна, в противоречие с разпоредбата на чл. 48, ал.З от КРБ / Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа/ и чл. 8, ал.4 от КТ /Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни/.

При нищожност на обезпеченото с неустойка задължение - за въздържане от работа в определен период от време, вземането за неустойка се явява неоснователно поради отсъствие на правопораждащ елемент от фактическия му състав.

Съгласно практиката на ВКС отразена в Решение № * от *г. по гр.д.№ 322/2010г. на ВКС, ІV ГО, Решение от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС и Решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС, е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 от КТ.