Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 343 от 02.06.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 301/2025
Вид
Определение № 343
Подписан
02.06.2025
В сила
02.06.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, Нина Методиева Коритарова, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Перник, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 112 от 06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 692 / 2024 г., Районен съд Радомир е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК, подадена на 20.12.2024 г. от ищеца „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник за изменение на решение № 202 / 25. 11. 2024г., постановено по гр. д. № 692 / 2024 г.в частта за разноските /намаляване размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на тримата ответници поотделно в общ размер на 600 лв. за всеки един от тях в заповедното и в исковото производство/.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, чрез адвокат Т.Н., с която се иска определението да бъде отменено и вместо това молбата му да бъде уважена, като се остави без уважение искането на ответниците за присъждане на сторените от тях разноски в исковото производство, съставляващи адвокатско възнаграждение с оглед липсата на представени доказателства за реално извършено плащане. В условие на евентуалност се моли съдът да редуцира размера на сторените разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за всеки един от тримата ответници в исковото производство с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли се съдът да редуцира и присъдените в полза на ответниците разноски в рамките на заповедното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение до размера на 50 лв. за всеки един от тях.

Въззиваемите по частната жалба-С. В. К., Б. В. Д. и Р. В. К. не е изразяват становище в законоустановения едноседмичен срок.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и 1 доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Исковото производство е образувано по молба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, чрез адвокат Д. У., за признаване на установено, че по отношение на ответниците С. В. К., с ЕГН:**********, Б. В. Д., с ЕГН:********** и Р. В. К., с ЕГН:**********, и тримата с адрес : ***, че дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 550,05 лева /петстотин и петдесет лева и пет стотинки/ за всеки ответник по 183,35 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ главница, за периода от 14.03.2020 г. до 16.08.2023 г., както и сумата от 124,01 лева/сто двадесет и четири лева и една стотинки/ за всеки ответник по 41,33 лв. (четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки) - лихва за забава за периода от 16.05.2020 г. до 21.11.2023 г., представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води представляваща стойността на ползвана услуга за обект, находящ се в ***, абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2024 г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 194 от 05.04.2024 г. по ч.гр.д. №349/2024 на РС-Радомир.

Процесуалното представителство на всеки един от тримата ответници в рамките на заповедното производство е било осъществено от Б. В. от АК-***, който е подал от името на всеки един от тримата длъжници С. В. К., с ЕГН:**********, Б. В. Д., с ЕГН:********** и Р. В. К., с ЕГН:********** поотделно възражение по чл. 414 ГПК.

В същите е направил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания на кредитора, като възраженията не са бланкетни. Към всяко едно от трите възражения е представено и пълномощно с което всеки един от тримата длъжници упълномощава адв. Б.В. да ги представлява в заповедното производство и са приложени три броя договори за правна помощ, по силата на които всеки един от тримата длъжници е заплатил на адвокат В. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като изрично във всеки един от договорите за правна помощ е посочено, че адвокатския хонорар в размер на 400 лв. е бил платен.

В хода на исковото производство всеки един от тримата ответници е депозирал отговор на исковата молба чрез адвокат В., който е бил упълномощен от всеки един от същите да ги представлява и в исковото производство. Към всеки един от отговорите на исковата молба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е записано, че всеки един от тримата ответници е заплатил на адв. В. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В насроченото по делото първо съдебно заседание провело се на 29.10.2024 г. тримата ответници са били представлявани от адв. В.

С решението си № 202 от 25.11.2024 г. Радомирският районен съд е отхвърлил 2 исковите претенции като неоснователни. Било е уважено направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ищцовото дружество по отношение на адвокатския хонорар на адв. В. в исковото и в заповедното производство, като е бил намален същия в минималния размер от 400 лв. за осъщественото процесуално представителство за всеки един от тримата ответници в исковото производство и в минимален размер от 200 лв. за осъщественото процесуално представителство за всеки един от тримата ответници в заповедното производство съгласно предвидените минимални размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. отразени в чл. 7, ал. 2, т. 2 и в чл. 7, ал. 7 от същата.

Съдът се солидаризира с изложените аргументи на районния съд в тази връзка и счита, че същият е определил справедлив размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на тримата ответници в рамките на исковото и на заповедното производство.

В допълнение настоящият състав отбелязва, че макар да не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, на което се позовава дружеството частен жалбоподател), намира предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ размер на адвокатското възнаграждение по искове от 400 лв., както и предвидения в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ размер на възнаграждението от 200 лв. за адекватни и справедливи, поради което и ги прилага в случая.

В настоящия случай обаче имаме договорено възнаграждение за предоставяне на процесуално представителство по частно гражданското дело, а не само с изготвянето на възражението. Видно е, че възражението не само е изготвено от адвокат, но е и депозирано от такъв с пълномощно, което не може да се приравни на изготвянето на документ, тъй като включва действително съдействие на страна по делото да реализира процесуалните си права по делото.

Неоснователни са и доводите, позоваващи се на практиката на СЕС, тъй като цитираните преюдициални запитвания. В цитираното решение на СЕС е даден отговор на поставени преюдициални въпроси относно присъждането на адвокатско възнаграждение под размера, определен в Наредба №1, като в правомощие е на запитващата юрисдикция, тоест българският национален съд, да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на националната уредба, действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнение на тези легитимни цели. Касае се обаче за случаи, когато самият адвокат и клиентът му, страна по делото, договарят размер на възнаграждението под минималния, определен в Наредбата, както и когато съдът присъжда такива разноски под този размер, което би могло да ограничи конкуренцията между лицата, предоставящи правни услуги.

Настоящият случай не е такъв. В настоящия случай има реално заплатено възнаграждение за предоставени правни услуги, като съдът намалява този размер, който следва да се присъди в тежест на насрещната страна, до минималния размер, предвиден в Наредбата, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това намаляване до този размер в

3 никакъв случай не може да съставлява пречка или помощ на конкуренцията на лицата, които предоставят правна помощ на територията на страната.

Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не задължение за такова намаляване. С оглед извършените процесуални действия по конкретното дело в рамките на заповедното и на исковото производство, от страна на адвокат В. в качеството му на процесуален представител на всеки един от тримата ответници, съдът намира, че не следва да бъде намален неговия размер на адвокатското възнаграждение. Извършените процесуални действия от адвокат В. в рамките на заповедното производство са следните:подал е възражение от името на всеки един от тримата длъжници по чл. 414 ГПК, което не е бланкетно, а в него са наведени конкретни възражения, като е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност в полза на всеки един от тримата длъжници относно вземанията на кредитора, за които е била издадена заповед за изпълнение. Адвокатското възнаграждение е било действително платено от всеки един от тримата длъжници в размер на 400 лв., като това обстоятелство е било отразено във всеки един от трите договори за правна помощ приложени към възраженията по чл. 414 ГПК.

Извършените процесуални действия от адвокат В. в рамките на исковото производство са следните: изготвяне на отговор на исковата молба за всеки един от тримата ответници и осъществено активно процесуално представителство на всеки един от тях по време на първото и единствено по делото открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. Адвокатското възнаграждение е било действително платено от всеки един от тримата длъжници в размер на 800 лв., като това обстоятелство е било отразено във всеки един от трите договори за правна помощ приложени към отговорите на исковата молба. В този смисъл районният съд правилно се е позовал на т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2023 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, който- „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В настоящия случай вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на действително направеното плащане на адвокатското възнаграждение от страна на всеки един от тримата ответници и има характера на разписка.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 06. 02. 2025 г., постановено по гр.д. № 4

692/ 2024 г. по описа на Радомирски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5