Решение № 252 от 18.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Кърджали, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101223 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Д. М. е сключил Договор за потребителски кредит № ****** от *******г. с „ Кредирект“ЕООД за сумата в размер на 150 лева, броят на погасителните вноски да е 1, общата сума за връщане е 155.63 лева, ГПР – 56.56%, а ГЛП – 45.00%.

Твърди , че в чл.3, т.9 от договора е посочено, че заемателят заплаща допълнителна услуга „такса експресно разглеждане“ в размер на 60.37 лева, като ищецът е погасил изцяло сумите по отпуснатия кредит, включващи 150 лева главница, 5.63 лева лихва, 60.37 лева такса за експресно разглеждане.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност счита клаузата на чл.3, т.9 от Договора за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и при неспазване на чл. 143, ал.1 и чл. 146 , ал. от ЗЗП.

В исковата молба излага съображения за това , че в договора липсвало посочване дали ГЛП е фиксиран за целия срок по кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено предвид това , че нито в договора , нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи извод дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

1

На следващо място ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по определена формула. В настоящия случай не ставало ясно какво се включва в ГПР, освен лихвата. Поради това договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Наред с това Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата за такса за експресно разглеждане в размер на 60.37 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В Договора е посочен ГПР, но при включване на таксата за експресно разглеждане, действителните такива биха нараснали двойно.

Така посочването в договора на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби на закона , то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и следва да се прогласи за такъв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава сключването на договора за паричен заем с ищеца и предоставянето на заемните средства на ищеца. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Признава плащането от ищеца на сумите, посочени в исковата молба.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На ******* г. между „Кредирект“ЕООД в качеството на заемодател и ищеца в качеството на заемател е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от *******г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 150 лв., а заемателят се е задължил да върне заетата сума с една погасителна вноска в размер на 155.63 лв., дължима на 05.01.2024 г., при ГПР в размер на 56.56 % и фиксиран ГЛП в размер на 45 %. В чл.3, ал.2, т.9 от Договора е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 60.37 лв., с която погасителната вноска възлиза на 216 лева.

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в 2 рамките на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузата за експресно разглеждане. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на заемодателя да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане вменява в тежест на заемателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

Услугата по експресно разглеждане на кредита е пряко свързана с договора за кредит, тъй като касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемателя. Тя е била известна на заемодателя към момента на сключване на договора за кредит, най-малкото защото е уговорена в договора. Следователно таксата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабия участник в оборота, като се използва недостигът на материални средства на една от страните в правоотношението с единствената цел несправедливо да се облагодетелства другата посилна в икономическо отношение страна, тъй като срещу заплащането на таксата на потребителя не се предоставя никаква конкретна насрещна услуга.

В случая ГПР , записан в Договора е 56.56 %, като при това положение добавянето на още 60.37 лв. такса за експресно разглеждане би променило ГПР, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

3

По изложените съображения, първият иск следва да бъде уважен и процесния договор следва да бъде обявен за нищожен.

По иска за присъждане на сумата от 33.75 евро /66 лева/ , недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** от *******г. с „ Кредирект“ЕООД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване заплащането на ответника не тези суми, а в тежест на ответника – да установи при условията на пълно и главно доказване връщането им на ищеца или наличието на валидно правно основание за задържането им. Съгласно приетите по делото доказателства, липсата на фактическо оспорване от страна на ответника на тези обстоятелства , отделянето им като безспорни, следва да се приеме, че същите са платени и при този изход на главния иск, същите следва да бъдат възстановени на ищеца.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 51.13 евро/100 лева/ – внесена държавна такса.

Следва на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. Д. В. М. от АК -******, съдебен адрес: гр.******, ул.****** №*, ет.*, ап.* да се заплати от ответника сумата от 122.71 евро с ДДС, за процесуално представителство на ищеца по делото, при определяне размера на която съдът съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото и приключване на същото в едно съдебно заседание, в което пълномощниците на страните не се явяват , а депозират писмени молби.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между В. Д. М. с ЕГН

********** от ****** , ул.“******“№* и „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. Договор за потребителски кредит № ****** от *******г., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М. с ЕГН ********** от ******* , ул.“******“№* сумата в общ размер на 33.75 евро /66 лева/ , на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** от *******г..

ОСЪЖДА „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ 4 на В. Д. М. с ЕГН ********** от ****** , ул.“******“№* направените по делото разноски от 51.13 евро/100 лева/ за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 от ЗАдв. на адв. Д. В. М. от АК-******, съдебен адрес: гр.******, ул.****** №*, ет.* ап.* сумата от 122.71 евро с ДДС за процесуално представителство на ищеца В. Д. М. с ЕГН ********** от ****** в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5