Определение № 986 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986 гр. София, 08.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

К. Машев като разгледа докладваното от К. Машев Частно касационно търговско дело № 20238003901569 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Кора Инвестмънт“ ООД - чрез адв. Кр. И. от АК-Перник, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 50396/26.07.2023 г., постановено по т. д. № 731/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Кора Инвестмънт“ ООД срещу Решение № 1489/29.10.2020 г. по т. д. № 2128/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като решителният срок за обжалване на решението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, започва да тече не от датата на връчване на първоначалното решение, а едва от момента на връчване на решението по чл. 247 ГПК. В този смисъл, поддържа, че на обжалване подлежат не мотивите към съдебния акт, а диспозитива, в който е удостоверена решаващата воля на съда.

Ответникът по частната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в уредения в чл. 275, ал. 1 ГПК 1-седмичен преклузивен срок срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Неоснователно се явява искането на частния жалбоподател частната жалба да бъде разгледана в о. с. з. – с призоваване на страните по нея, тъй като в настоящото частно съдебно производство не е необходимо да се извършват допълнителни процесуални действия.

Установява се, че с обжалваното определение касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба на „Кора Инвестмънт“ ООД срещу първоначално постановеното решение на въззивния съд (Решение № 1489/29.10.2020 г. по т. д. № 2128/2020 г. на САС, ТК, 11 с-в), тъй като е приел, че тя е просрочена – препис от обжалваното въззивно Решение № 1489/29.10.2020 г. по т. д. № 2128/2020 г. на САС, ТК, 11 с-в е връчен на ищеца на 06.11.2020 г. и е получен от процесуалния му представител, поради което срокът по чл. 283 ГПК е започнал да тече от 06.11.2020 г., т.е. подадената на 04.03.2022 г. касационна жалба е просрочена и като недопустима е била оставена без разглеждане. Счетено е, че с постановяване на решението по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение, срокът за обжалване на поправеното решение не се възстановява, нито се счита, че срокът по чл. 283 ГПК за обжалване на Решение № 1489/29.10.2020 г. започва да тече от датата на връчване на решението по чл. 247 ГПК.

Дори и да се възприемат правните доводи на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното преграждащо определение, то се явява законосъобразно, тъй като в настоящия случай не е налице една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за пораждане и съществуване на процесуалното право на касационна жалба – правният интерес, като това обстоятелство обуславя недопустимост на тази касационна жалба.

Установява се, че ищецът-частен жалбоподател е предявил обективно съединени под евентуалност осъдителни искове, както следва: 1) главния – с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 26802,06 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от непредприети от Народното събрание на основание чл. 22, ал. 4 КРБ възстановителни мерки след обявяване за 2 противоконституционни на правните норми на чл. 35а-35в ЗЕВИ, представляващи правно основание за удържана такса за производство на електрическа енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31 ЗЕВИ – за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. и 2) евентуалния – с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на същата сума, получена при начална липса на годен юридически факт (правната норма, въз основа на която се е породило задължението за удържане на процесната такса, е противоконституционна).

Първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения главен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което не се е произнесъл по предявения по евентуалност кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По въззивна жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, тъй като е приел, че главният иск е неоснователен и при възникване на това вътрешнопроцесуално условие е разгледал предявения под евентуалност кондикционен иск. След като е счел, че той е основателен, го е уважил изцяло, но в диспозитива на въззивното решение не е удостоверена формираната в мотивите правосъдна воля за неоснователност на главния иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Касационното производство е било образувано единствено по жалба на ответника по предявените обективно съединени под евентуалност искове, като с Определение № 48/11.02.2022 г. по т. д. № 731/2021 г. съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийския апелативен съд за отстраняване на констатираната в това определение очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение – въззивният съд не е постановил отхвърлителен диспозитив по отношение на главния иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е счел за неоснователен.

Именно с решението по чл. 247 ГПК Апелативен съд-София, ТО, 11 с-в е изправил допуснатата с първоначалното въззивно решение очевидна фактическа грешка, като изрично е постановил отхвърлителен диспозитив по деликтния (главния) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е обжалвал първоначално постановеното решение, което е 3 поправено с Решение № 109/21.02.2022 г., с касационна жалба, но с обжалваното определение тя е оставена без разглеждане. Със същия съдебен акт обаче ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което е уважен предявеният под евентуалност кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – по касационна жалба на ответника в исковото производство.

При предявяване на спорното материално право с два отделни, но обективно съединени под евентуалност искове ищецът цели с два различни процесуални способа за съдебна защита да постигне един и същ правен резултат – в конкретния случай връщане на сумата от 26802,06 лв., удържана въз основа на законова правна норма, която впоследствие е обявена за противоконституционна, като за удовлетворяване на неговия кредиторов интерес е безразлично при уважаването на кой от двата, предявени под евентуалност, осъдителни искове ще получи претендираното имуществено благо. Следователно, при уважаване на евентуалния иск ищецът не притежава правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлен главният иск.

Но и в този случай жалбата на ответника срещу решението, с което е уважен евентуалният иск, поддържа висящността и по главния иск (в тази част, макар и да не е обжалвано от ищеца, решението не е влязло в сила), тъй като - в обратната ситуация, при уважаване на касационната жалба биха се накърнили правата на ищеца (не би се разгледал главният иск), макар и той да не притежава правен интерес от обжалване на въззивното решение в тази част.

По същество в този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС, която е служебно известна на настоящия съдебен състав и изцяло се споделя от него (Решение № 38/2.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60030/2016 г., IV г. о., ГК). В това решение е прието, че в случай че съдът е уважил евентуалния иск, без да се е произнесъл или като неправилно е отхвърлил главния иск, жалбата на ответника препятства влизането в сила на решението в отхвърлителната част по главния иск и без ищецът да го е обжалвал (и в този случай за него е безразлично, кой от двата иска ще бъде уважен, но не може да иска уважаването и на двата). Ако при инстанционния контрол горестоящият съд уважи жалбата, той ще разгледа главния иск, тъй като жалбата срещу уважаването на евентуалния е насочена и срещу 4 отхвърлянето на главния и ползва ищеца, и без той да е подал жалба.

Следователно, в случай че касационната инстанция уважи касационната жалба на касатора – Държавата, висящността на съдебното производство по главния (деликтния) иск – с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД, ще се възстанови, поради което ищецът не притежава правен интерес да обжалва въззивното решение. С оглед изхода на правния спор пред касационната инстанция биха били разгледани и акцесорните претенции за заплащане на законни лихви върху главните парични притезания, предмет на предявените под евентуалност обективно съединени осъдителни искове.

Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 50396/26.07.2023 г., постановено по т. д. № 731/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Кора Инвестмънт“ ООД срещу Решение № 1489/29.10.2020 г. по т. д. № 2128/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5