Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 08.05.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 218/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
08.05.2025
В сила
08.05.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Перник, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500218 по описа за 2025 година Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. №6192/05.02.2025 г. /по описа на ЧСИ С. Б. рег.№*** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник/ от длъжника „М.М.К-Перник“ ЕООД ЕИК 2031020669, чрез пълномощника адв. Й.А. от САК, против постановление от 27.01.2025 г. по изп. дело № 2312/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В жалбата е посочено, че обжалваното действие на частния съдебен изпълнител е незаконосъобразно, тъй като всички вземания, за чието принудително изпълнение е образувано изпълнителното дело, са погасени преди образуването му. Сочи се, че с влязло в сила решение №457/09.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 43008/2022г. по описа на СРС, 55 състав, взискателят „Булстрейт“ ООД и длъжникът били осъдени да си заплатят взаимно сумите, както следва- „Булстрейт“ ООД да заплати на „М.М.КПерник“ ЕООД сумата от общо 7 104.44 лева, в т.ч. главница за незаплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка на метална конструкци, изменен с анекс от 30.06.2020 г., частичен иск за неустойка за забава по договор за изработка на метална конструкция, изменен с анекс от 30.06.2020 г., както и разноски по делото, а „М.М.КПерник“ ЕООД било осъдено да заплати на „Булстрейт“ ООД сумата в размер на 2132,97 лв. разноски. Излага се, че длъжникът е направил извънсъдебно прихващане с изявление от 16.02.2024 г., получено от взискателя на 19.02.2024 г., със сумата в размер на 2132,97 лв. срещу вземането на „Булстрейт“ ООД, с което вземанията били 1 погасени до размера на по-малкото. Поддържа, че въпреки направените от двете страни плащания, погасяващи изцяло присъдените по делото суми и разноски, взискателят образувал изпълнително дело № 2312/2024 г. по описа на ЧСИ Б.. Твърди се, че в заключението на вещото лице по назначената от частния съдебен изпълнител счетоводна експертиза извършеното прихващане не било взето предвид. Моли се съдът да отмени отказа на ЧСИ С. Б. да приключи изпълнителното дело и да го задължи да издаде акт за това.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са представени писмени възражения от взискателя „Булстрейт“ ООД, чрез представител по пълномощие, с които жалбата на длъжника се оспорва като неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение, като се поддържа, че задълженията на длъжника не са погасени в цялост. Поддържа, че от заключението на вещото лице се установява, че дължимите суми от страна на „Булстрейт“ ООД били изцяло заплатени на „М.М.К-Перник“ ЕООД, но последното дружество заплатило единствено сумата в размер на 718,77 лева от дължимите общо 2132,97 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ С. Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, са представени мотиви.

Окръжният съд, след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Изпълнителното дело № 2312/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, е образувано на 19.07.2024 г., на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, по молба на „Булстрейт“ ООД, чрез представител по пълномощие, и въз основа на изпълнителен лист от 29.02.2024 г., издаден от СРС, 55 състав по гр.д.№43008/2022 г. по описа на съда. Извършени са от ЧСИ справки на имущественото състояние на длъжника, изпратена е покана за доброволно изпълнение, като на 29.08.2024 г. е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на извършеното на 16.02.2024 г.извънсъдебно прихващане, се поддържа, че насрещните вземания между страните са погасени до размера на по-малкото, а заплатената от взискателя по сметка на длъжника сума в размер на 7845,47 лв. надхвърляла със 718,77 лв. дължимото, поради което и „М.М.К-Перник“ ЕООД я възстановило с платежно нареждане от 19.02.2024 г. Поискано е прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

На 04.09.2024 г. е постъпило становище от взискателя, с което се поддържа липса на основание за прекратяване на изпълнителното дело, поради непостигнато съгласие за прихващане между страните. Навеждат се доводи, че длъжникът е прихванал със вземане в по-голям размер от приетия за основателен със съдебното решение. Моли се да се продължи изпълнителното производство по делото, като претендираната главница от 2132,97 лв. бъде намалена с платените 718,77 лв. от „М.М.К-Перник“ ЕООД.

С второ становище на свой ред длъжникът е посочил, че извънсъдебното прихващане е извършено законосъобразно, доколкото със съдебното решение в полза на „М.М.К-Перник“ ЕООД е била присъдена неустойка в размер на 1867,48 лв., частично от сумата в размер на 3281,68 лв., тъй като е предявен частичен иск.

Навежда, че предвид горното обстоятелство, с извънсъдебното изявление за прихващане е заявено погасяване на вземането в размер на 2132,97 лв., дължимо от „М.М.К-Перник“ ЕООД, със сумата в размер на 3281,68 лв., представляваща цялото вземане за неустойка. Поддържа, че прихващането представлява едностранна сделка, 2 поради което и за валидното му извършване не е необходимо постигане на съгласие между страните.

От ЧСИ е допуснато и прието заключение на вещо лице, видно от което общата сума, дължима от „Булстрейт“ ООД на „М.М.К-Перник“ ЕООД е 7845,47 лв., която е била заплатена с платежно нареждане от 16.02.2024 г. Общата дължима сума от „М.М.К-Перник“ ЕООД на „Булстрейт“ ООД възлиза на 2132,97 лв. разноски. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че с преведаната сума в размер на 718,77 лв. може да се погаси част от сумата по изпълнителния лист, остатъкът от дължимите вземания би бил 1414,20 лв. главница по изпълнителния лист, 480 лв. адвокатско възнаграждение и 272,80 лв. разноски в изпълнителното производство. С резолюция от 02.12.2024 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Постъпило е ново възражение от длъжника от 27.01.2025 г., с релевирано повторно искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК поради извършено на 19.02.2024 г. извънсъдебно прихващане. Оспорва се заключението на вещото лице по ССчЕ, тъй като същото не било взело предвид доказателствата за извършено прихващане.

С обжалваното постановление от 27.01.2025 г. ЧСИ отново е отказал да прекрати изпълнителното дело с оглед депозираното от вещото лице заключение.

При така установеното настоящия съдебен състав, следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Основанието за приключване на изпълнителното производство е предвидено в чл.

433, ал. 2 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събирането на разноските по изпълнението.

Следователно, за да приключи изпълнението, съдебният изпълнител трябва да е установил, че всички вземания, за които то е образувано, са погасени, както и че разноските по съдебното изпълнение са събрани изцяло.

В случая, видно от заключението на вещото лице Н. И., както към момента на извършване на обжалваното действие, така и към настоящия момент вземанията, предмет на принудително изпълнение не са погасени – дължима от длъжника е сумата от общо 2167 лв. Следователно не е настъпило основанието по чл. 433, ал. 2 от ГПК за приключване на изпълнението.

С оглед наведените доводи на жалбоподателя, че в хода на изпълнителното производство е направил възражение за погасяване чрез прихващане на задълженията му към взискателя, съдът следва да посочи, че тяхното разглеждане от съдебния изпълнител е процесуално недопустимо.

Възраженията по чл. 110 от ЗЗД и по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД са правопогасяващи възражения. Правна последица на възражението по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД е взаимно погасяване на двете еднородни, ликвидни и изискуеми вземания на насрещните длъжници до размера на по-малкото.

Направено в хода на изпълнителното производство, по съществото си това възражение представлява твърдение за факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, които имат за последица погасяване на обективираното в 3 него вземане. Установяването на недължимост на вземането, за принудителното събиране, на което е образувано изпълнително производство представлява оспорване на същото. Редът, по който това оспорване се осъществява, е предвиден в чл. 439 от ГПК – чрез провеждане на исково производство за установяване недължимост на вземането, поради настъпване, след издаване на изпълнителното основание, на факти, които го погасяват.

Предвидената в чл. 439 от ГПК защита по исков ред е единствената допустима при оспорване дължимостта на вземане, за което е издадено изпълнително основание.

Съдебният изпълнител, респективно частният съдебен изпълнител разполага с правомощия единствено да проведе принудителното изпълнение, за което е сезиран. В хода на изпълнителното производство той не може да установява факти, на които длъжникът основава твърдението си, че задължението му се е погасило. Още по-малко ЧСИ разполага с компетентност да разрешава спор между длъжника и взискателя за настъпването на такива обстоятелства. Спорът за дължимост на вземане, обективирано в годно изпълнително основание, се разрешава от съда по реда на чл. 439 от ГПК.

В настоящият случай за вземането, предмет на изпълнителното производство, е представено съдебно решение и изпълнителен лист, както и доказателства за извършено извънсъдебно изявление за прихващане от длъжника. Не са представени обаче доказателства да е успешно проведено исково производство, в което спорните факти да са установени и да са приложени правните последици от настъпването им.

Затова в хода на изпълнителния процес не може да бъде признато направено до съдебния изпълнител възражение за прихващане. За да установи погасяване на задълженията си на соченото основание, длъжникът следва успешно да проведе исково производство, в което да установи наличието на две насрещни, еднородно, ликвидни и изискуеми вземания между него и взискателя.

В настоящия случай това не е сторено, поради което не може да бъде прието, че задълженията на длъжника са погасени на посоченото основание. Вземанията, предмет на изпълнителното производство не са изпълнени изцяло, поради което не е налице условието по чл. 433, ал. 3 от ГПК за приключването му.

До този извод е достигнал и частния съдебен изпълнител, поради което обжалваното действие по изпълнението е правилно, а жалбата срещу него – неоснователна. Предвид изложеното последната следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №6192/05.02.2025 г. /по описа на ЧСИ С. Б. рег.№*** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник/ от длъжника „М.М.К-Перник“ ЕООД ЕИК 203102069, чрез пълномощника адв. Й.А. от САК, против постановление от 27.01.2025 г. по изп. дело № 2312/2024 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал.

1, т. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5