Определение № 317 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500458 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.

Обжалвано е определение № 787, постановено в закрито съдебно заседание на 11.07.2023 г. от Окръжен съд-Х. по гр.д. № 48/2023 г. , с което е спряно производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП №***/2021 г. по описа на РУ на МВР-Х..

Жалбоподателите С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. и К. Н. Ж. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 6539/31.07.2023 г.

Ответникът по частната жалба „З.а.д.Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. не е взел становище по нея.

Третото лице-помагач на ответника по спора „З.а.д.Д.Б.:Ж. и З.“АДгр.С. Г.ф.-гр.С. моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 7080/22.08.2023 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гр.д. 48/2023 г. на ОС-П. е образувано по подадената 1 на 31.01.2023 г. от С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. искова молба, с която от тях са предявени против „З.а.д.Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на всеки един от тях на сума 150 000 лв. като обезщетение за претърпени от всеки от тях четиримата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. вследствие поведението на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №******* С.В.Б., при което е била причинена смъртта на техния баща Н.Ж.К., ведно със законната лихва от 8.02.2022 г. По подадената на 30.01.2023 г. искова молба от К. Н. Ж. против „З.а.д.Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. е образувано гр.д. № 49/2023 г. на ОС-Х., с която искова молба от него са предявени против застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата 150 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. вследствие поведението на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.

№******* С.В.Б., при което е била причинена смъртта на неговия баща Н.Ж.К., ведно със законната лихва от 8.02.2022 г. С определение от 27.03.2023 г. производството по гр.д. № 49/2023 г. на ОС-Х. е съединено за съвместно разглеждане с гр.д. № 48/2023 г. на ОС-Х..

С отговора на исковата молба ответникът по исковете „З.а.д.Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. е заявил искане производството по делото да бъде спряно до приключването на ДП №***/2021 г. на РУМВР-Х..

На 5.07.2023 г. окръжният съд е разпоредил да се изиска справка от ОПХ. за хода на ДП №***/2021 г. на РУМВР-Х. – има ли привлечено лице като обвиняем е на какъв етап на производството се намира делото.

На 10.07.2023 г. е получена в съда справка от ОП-Х., съгласно която ДП №***/2021 г. на РУМВР-Х. е започнало на 25.07.2021 г. за това, че на същата дата при управлението на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №******* водачът е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,ал.2 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, едно от които е Н.Ж.К., като е привлечен като обвиняем С.В.Б., което производство към момента не е приключило и срокът на разследването е удължен до 25.07.2023 г.

С обжалваното определение от 11.07.2023 г. съдът приема, че по неприключилото досъдебно производство е привлечен като обвиняем С.В.Б., 2 водач на лекия автомобил „Ф.Г.“, посочен в исковата молба като причинител на ПТП, при което е починал бащата на ищците Н.К., и че за управляваното от водач Б. МПС има сключена застраховка „ГО“ в ответното дружество.

Съдът преценява, че решаването на въпроса досежно отговорността на водача Б. има преюдициално значение за решаване на спора по делото, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК. Затова съдът спира производството по делото до приключване на посоченото досъдебно производство.

За определението на окръжния съд жалбоподателите са уведомени на 26.07.2023 г. и на 31.07.2023 г. е подадена частната жалба с вх. № 6539/31.07.2023 г. С частната жалба жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно, тъй като не са формирани мотиви относно това за кое деяние, при какви обстоятелства, кое лице и за какво е привлечено като обвиняем, не става ясно и кои от обстоятелствата, твърдени от страните в гражданския спор, са идентични с онова, поради което се води разследване.

Считат, че дори да са налице данни, че дадено лице е привлечено като обвиняем в хода на досъдебното производство, то това обстоятелство няма обвързващо значение за съда, доколкото актовете на органите по разследването не са задължителни за гражданския съд. Заявяват несъгласие с това, че решаването на въпроса досежно отговорността на водача Б. има преюдициално значение за решаването на спора в гражданското производство. Посочено е, че не става ясно коя от хипотезите на чл.229,ал.1 от ГПК е приел съдът да е налице – дали тази по т.4 или тази по т.5, а същевременно в определението е посочено, че производството по делото се спира на основание чл.229,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК. Посочено е, че в определението липсват мотиви за това при разглеждането на делото да са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и неправилно съдът е приел да е налице основание за спиране на делото по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Счита се, че за правилното решаване на спора не е от значение установяването на факта на извършеното престъпление от причинителя на вредата, а за основателността на предявените искове е достатъчно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, без да е необходимо неминуемо то да е и престъпление. Затова се иска обжалваното определение да бъде отменено.

3

С отговора на частната жалба Г.ф.-гр.С., трето лице-помагач на ответното застрахователно дружество заявява, че съдът правилно е приел наличие на хипотезата по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК и правилно е преценил, че изходът от ДП се явява преюдициален за производството по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая в същия или в друг съд безспорно няма образувано дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, поради което е несъмнено, че основание за спиране на делото по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК не е налице. В производството по делото са предявени преките искове по чл. 432,ал.1 от КЗ от ищците като лица, които търпят неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща, настъпила при ПТП, против застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за виновния водач за присъждане за плащане от застрахователя на всеки от ищците на обезщетение за причинени неимуществени вреди. В исковата молба изрично е посочено, че смъртта на бащата на ищците Н.Ж.К. е причинена при ПТП на 25.07.2021 г. около 21,20 часа на път III-554 на 48 км.+200 м. в посока от гр.Г. към с. П. от С.В.Б. като водач на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №*******. В получената в съда на 10.07.2023 г. справка от ОПХ. е посочено, че ДП №***/2021 г. на РУМВР-Х. е образувано за това, че на 25.07.2021 г. в землището на с.П. по път трети клас 554, км.48+200 при управление на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №******* водачът е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20,ал.2 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, сред които е и Н.Ж.К. – престъпление по чл. 343,ал.3,б.“б“, предл.1 във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, и като обвиняем е привлечен С.В.Б., което ДП не е приключило. Видно е следователно, че с исковите молби ищците твърдят ПТП на 25.07.2021 г., при което е пострадал и починал техният баща Н.К., да е причинено от водача на посочения лек автомобил С. Б.. Установява се от справката, че именно по повод на това ПТП е образувано ДП №***/2021 на РУ МВР-Х. и че водачът С. Б. е привлечен като обвиняем за посочено престъпление, като досъдебното производство не е приключило. Именно тези обстоятелства окръжният съд е установил, както ясно е посочено в мотивите на обжалваното определение, поради което и е приел наличие на основание за спиране на производството 4 по делото по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, каквото основание е посочил и каквото в случая е налице. Неправилно съдът е посочил и наличие на основание по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, каквото в случая нито е установил да е налице, нито има основания да се приеме, че е налице, но това посочване не обосновава неправилност на определението, доколкото е налице и е установено от съда основание за спиране на делото съгласно чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК.

Гражданският съд, разглеждащ иска на увредено лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, поради което изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и е налице пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство и което и привлечено като обвиняем по това производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ (в тази насока – определение № 10/7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., 2 ТО, ТК), както е в случая. Производството по искове с правно основание чл. 432 от КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество. Когато наказателното производство бъде прекратено без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, но ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателите, че в случая няма основания за спиране на производството по делото, доколкото по спора е нужно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане без да е необходимо неминуемо то да е престъпление и противоправното поведение на водача (а не наличието на престъпление) няма пречка да се установи в 5 гражданското производство по предявения срещу застрахователното дружество иск с допустими доказателствени средства. Установява се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 787, постановено в закрито съдебно заседание на 11.07.2023 г. от Окръжен съд-Х. по гр.д. № 48/2023 г. , с което е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по ДП №***/2021 г. по описа на РУ на МВР-Х..

Определението може да се обжалва от жалбоподателите С. Н. Ж., Д. Н.

Ж., Я. Н. Ж., Т. Н. Ж. и К. Н. Ж. с касационна частна жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. С. в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.