Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2720 от 13.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10176/2022
Вид
Решение № 2720
Подписан
13.10.2022
В сила
13.10.2022
Състав
Теменужка Симеонова, Яна Емилова Владимирова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100510176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „С.В.“ АД, чрез процесуалния представител юрк. М.Л., срещу постановление за разноски от 1.08.2022 г. по изпълнително дело № 20228510402016 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 в Регистъра на Камарата на ЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че е налице злоупотреба с право от страна на двамата взискатели по изпълнителното дело, както и от страна на частния съдебен изпълнител. Сочи се, че предмет на изпълнителното дело е вземане в размер от 360,00 лв. За събирането му в полза на двамата взискатели частният съдебен изпълнител начислил 808,91 лв. разноски. Взискателите, придобили вземането по силата на договор за цесия, били свързани лица, което се установявало след справка в Търговския регистър. Сочи се, че частният съдебен изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК, включително да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно, той следва да откаже тяхната защита, като в този смисъл се жалбоподателят се позовава на решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209/2015 г. на ВКС, IV г.о. С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител намалил адвокатското възнаграждение от 800 лв. на 400 лв., без да излага мотиви защо счита, че това е размерът, който законосъобразно следва да бъде определен в полза на взискателите. Не били изложени мотиви и защо частният съдебен изпълнител счита, че пропорционалната такса е правилно определена. Сочи се, че чрез легитимно правно средство – предвидената в закона възможност за 1 репариране на сторените от взискателя разноски в изпълнителното производство – се стига до противоправен резултат, а именно увреждане на интересите на длъжника. Оспорва се и реалното заплащане на претендираните адвокатски възнаграждения от взискателите.

Взискателите „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД оспорват жалбата. Сочат, че същата е недопустима в частта, с която се иска намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение за сумата от 800 лв. до 400 лв., доколкото частният съдебен изпълнител е уважил искането на длъжника в тази част.

Искането на длъжника адвокатско възнаграждение да не бъде присъждано, евентуално – същото да бъде намалено до 200 лв. считат за неоснователно.

Сочат, че взискателите по изпълнителното дело са двама и възнаграждение се дължи за представителство на всеки от тях. Считат, че жалбата в частта, с която е определена дължимата пропорционална такса, е недопустима, тъй като била преклудирана. Правят искане жалбата, подадена от „С.В.“ АД да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на разноските за настоящето производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Сочи, че доколкото взискателите са двама, адвокатското възнаграждение е правилно определено за всеки от тях. Излага и съображения, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е правилно определена.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело 20228510402016 по описа на ЧСИ М.П. , рег. № 851 на КЧСИ. Установява се, че производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 65987/14.07.2022 г. на „Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК ****, и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу „С.В.“ АД, ЕИК ****, за събиране вземания от: 360 лв. по изпълнителен лист, издаден на 26.07.2021 г. по гр. дело № 47533/2020 г. на Софийска районен съд, с който „С.В.“ АД е осъдено да заплати тази сума на адвокат М.Л. на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК; сумата от 5,91 лв. (5 лева държавна такса и 0,91 лв. такса за банков превод) за издаване на изпълнителния лист; сумата от 3 лв. за преведена такса към частния съдебен изпълнител. Направено е искане частният съдебен изпълнител да събере разноските за изпълнителното, включително сумата от 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С молбата е поискано да се събере сумата като се наложи запор върху движими вещи на длъжника, дружествени дялове, както и да се наложи възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

Представен е договор за цесия от 1.10.2021 г. съгласно който адв. М.Л. е прехвърлил на „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД вземането си по описания по-горе изпълнителен лист, както и вземането за платената такса за издаване на изпълнителния лист, като на всеки от цесионерите е прехвърлена по ½ от тази сума. Упълномощени са цесионерите да уведомят длъжника за цесията.

Представени са доказателства за уведомяването на „С.В.“ АД за цесията – 2 писмо, известие по телепоща.

С пълномощно от 14.07.2022 г. взискателите са упълномощили Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“ чрез адв. В.С. да ги представлява по изпълнително дело за събиране на суми по изпълнителния лист от 26.07.2021 г. по дело № 47533/2020 г. на СРС.

По изпълнителното дело е представено платежно нареждане от 14.07.2022 г. съгласно който взискателите са платили на Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“ сумата от 800 лв. за изпълнително дело срещу „С.В.“ АД.

С поканата за доброволно изпълнение от 15.07.2022 г., частният съдебен изпълнител е приел за събиране сумата от 808,91 лв. по изпълнителното дело, от които 800 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, като са начислени и такси пропорционални такси в размер от 232,22 лв. съобразно същите.

Поканата е получена от длъжника на 20.07.2022 г.

С молба от 15.07.2022 г. взискателите са оттегили способите, посочени в молбата за образуване на делото, като са посочили нов – запор върху банкови сметки.

С възражение (озаглавено „отговор на покана за доброволно изпълнение“) от 22.07.2022 г. длъжникът е оспорил размера на възнаграждение за адвокати и пропорционална такса. Посочил е, че следва да се отмени начисляването на разноски, а в условията на евентуалност – да бъдат намалени същите до размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство. С оглед намаляването на адвокатските възнаграждение е направено искане и да се преизчисли и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Със становище от 27.07.2022 г. взискателите са изложили съображения за неоснователност на искането на длъжника, но същевременно са изразили съгласие възнаграждението за представителство по изпълнителното дело да бъде намалено със сума в размер от 400 лв.

С обжалваното постановление от 1.08.2022 г. частният съдебен изпълнител е намалил разноските за възнаграждение за адвокат на от 800 на 400 лв.

По делото от длъжника са представени покани по изпълнителни дела от 2022 г. по описа на ЧСИ М.П. до „С.В.“ АД като длъжник, сочещи че при този частен съдебен изпълнител има изпълнителни дела срещу длъжника, образувани от други взискатели. По едно от тях взискател е и „Е.С.П.“ ЕООД, заедно с „С.У.“ ЕООД (дело 20228510402017)

Длъжникът е уведомен за постановлението на частния съдебен изпълнител от 1.08.2022 г. със съобщение от 16.08.2022 г.

По допустимостта и основателността на подадената жалба, съдът намира следното:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Не могат да се споделят съображенията на взискателите във връзка с твърдяната от тях недопустимост на жалбата – в случая длъжникът обжалва постановлението на частния съдебен изпълнител в частта, с която същият е 3 отказал да „отмени“ разноските за адвокатско възнаграждение изцяло, в условията на евентуалност – да намали същите за разликата от 400 лв. до размер, съобразен с действителната правна и фактическа сложност на извършените по изпълнителното производство действия. Не е недопустима жалбата и в частта, с която се обжалва отказът на частния съдебен изпълнител да преизчисли дължимата пропорционална такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото искането на длъжника е било своевременно заявено, но не е било уважено от частния съдебен изпълнител, което поражда правен интерес за длъжника от обжалване на постановлението на частния съдебен изпълнител във връзка с разноските. Както беше отбелязано, жалбата е своевременно подадена.

Жалбата е частично основателна. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая от представеното споразумение за адвокатско възнаграждение (л.4 гръб от изпълнителното дело) се установява, че взискателите са упълномощили Адвокатско дружество „Д.Ю.П.“, с адрес. гр. София, ул.

****1, партер, във връзка с образуване и водене на изпълнителното дело за принудително събиране на суми, обективирани в изпълнителния лист от 26.07.2021 г. по гр.д. № 47533/2020 г. на СРС, като са посочили, че дължимото възнаграждение е в общ размер от 800 лв. за образуване, процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

Представени са доказателства за плащане на възнаграждението. От така уговореното не може да бъде направен извод, че за всеки от двамата взискатели е договорено отделно възнаграждение – напротив, посочено е, че сумата се дължи общо от двамата взискатели, и то не само за образуване на изпълнителното дело, а също и за процесуално представителство, защита и съдействие по него. Доколкото страните са свободни да договорят размера на възнаграждението и начина на формирането му, както и доколкото в случая не се установява да са изразили съгласие възнаграждението да се дължи отделно за всеки от взискателите, а обратното – общо от двамата, то неправилно частният съдебен изпълнител е приел, че дължимият по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум следва да бъде определен поотделно за двамата взискатели и е определил същия в размер от 400 лв. Предвид уговорките между страните, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е договорено общо за двамата взискатели, в изпълнение на договора е подадена една обща молба за образуване на изпълнителното дело. Ето защо при съобразяване с действителната правна и фактическа сложност на делото, възнаграждението 4 за образуване на изпълнителното производство следва да бъде определено в размер от 200 лв., съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е дължимо общо на двамата взискатели.

Жалбоподателят е развил и доводи, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на взискателите. Във връзка с извода на частния съдебен изпълнител, че на всеки от взискателите се дължи определяне на отделно възнаграждение за представителство от упълномощения адвокат, както и във връзка с развитите от взискателите съображения в този смисъл, въззивният съд за пълнота на изложението отбелязва следното: