Определение № 20645 от 19.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20645 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100114570 по описа за 2024 година

Предявен е иск от И. К. З., ЕГН **********, тел. *******, е-mail:**********, по отношение на Министъра на финансите и Р. България (държавата).

Изложението е несвързано, но може да се приеме, че се искат имуществени вреди във връзка с постановени съдебни актове, чийто предмет са неимуществени вреди, вследствие от свидетелски показания.

Разноски, свързани по някакъв начин с делата.

И неимуществени вреди.

След това се излагат неясни твърдения за административно-наказателно дело и пр.преписка. Стига се до решения на РС Елин Пелин.

В крайна сметка искането е да се ревизират влезли в сила или поне постановени съдебни актове. Твърди се че има някакво лъжесвидетелстване. Става ясно, че е имало проблем при пътуване на ищеца с влак, който може би е бил спрян с оглед свързан с нея проблем.

Съдът намира следното:

1. Актовете на съда, ако влязат в сила, се считат правилни. Те не могат, освен в особени хипотези, да се ревизират по общия исков ред.

Ако актовете на съда не са влезли в сила, то те следва да се атакуват по инстанционен път.

Иска за разноски е недопустим, освен по реда на ЗОДОВ за такива, сторени в административно-наказателно или наказателно производство и то завършило в полза на ищеца. Такова нещо не се твърди.

Граждански съд не може да преценява показанията на разпитани свидетели или да 1 коригира АУАН. Граждански съд не може да установява факти (изключенията са много малко – чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК). Граждански съд, съобразно вече цитираната норма, но ал. 5 от ГПК, по правило не може да установява престъпно обстоятелство.

Искове, вследствие на проблемно правосъдие, могат да се предявят по реда на ЗОДОВ – чл. 2, но ако съответният акт е незаконосъобразен, т.е. отменен по съответния ред (такова нещо не се твърди).

Министърът на финансите, освен че няма гражданска правосубектност, т.е. не може да участва в гражданско производство (а само в административно) няма отношение към изложените в исковата молба факти (това означава проблемна пасивна процесуална легитимация). Държавата би могла да има, но за това би следвало искът да се остави без движение, ако можеше въобще да се приеме, че някаква част от претенцията би могло да бъде коригирана – т.е. да бъде допустима.

Както бе посочено, може би идеята е да се преразгледа становище (решение), постановено по административно-наказателно производство, което е все още висящо или влязло в сила. Това е недопустимо.

2. Ищцата е известна с кверулантното си поведение. Изготвена е справка от ЕИСС, от която е видна бройката на делата, инициирани от нея за периода от 2021г. до момента.

Претенциите са подобни – в смисъл неясни искания във връзка с някаква проява на различни субекти, която не се харесва на ищцата.

По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Z.v. France (dec.), §§ 35-38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (S.-P.and O.v. Greece (dec.); Bock v. Germany (dec)/.

Гражданският процес е предназначен да решава реални спорове, а не да обслужва кверолантни изяви.

3. иска се освобождаване от процесуалното задължение за заплащане на ДТ.

Формално ищцата отговаря на условията на закона. Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да даде възможност на финансово затруднени граждани да защитят правата си – т.е. за достъп до правосъдие.

Таксата има няколко функции:

- заплащане на някаква част от цената на правораздавателната услуга;

2

- гаранция, че поведението на ищеца е сериозно (и това е по-важното); и - индиция, свързана с предходното тире, че при загуба на спора, ищецът ще поеме разноските на ответника или ответниците.

Самият процес може да бъде хипотеза на деликтно поведение и това следва да се съобрази своевременно от решаващия орган. Това означава да се прекрати производството.

Воденето на подобни производства затруднява правосъдната система, а и страните, които са определени, доста произволно от г-жа З., като ответници.

От тази гледна точка и с оглед нарушението на чл. 3 от ГПК, ищцата не следва да бъде освободена от заплащате на такси и разноски.

С оглед посоченото, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от такси и разноски, и ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, като НЕДОПУСТИМА Определението може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му от ищеца

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3