Определение № 1308 от 04.09.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 578/2023
- Вид
- Определение № 1308
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 04.09.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 206 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1308 гр. Плевен, 04.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500578 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
С Определение №3208 от 25.07.2023г., постановено по гр.дело №4153/2023г. по описа на РС – гр. Плевен, е върната на осн. чл.129 ал.3 от ГПК искова молба на П. Х. Д. и е прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П.
Д.. В нея се твърди, че обжалваното определение прегражда развитието на делото, като не са изложени конкретни доводи за неговата незаконосъобразност. Наведени са твърдения че „първата инстанция на съда брутално заобикаля и противодейства да обяви че отхвърлянето на психиатричните заключения, че боледувам от шизофрения от собствената ми воля и разум е интелектуална собственост по чл. 206 от ГПК, която изключва интелектуалната собссвеност на психиатрията по чл.206 от ГПК че боледувам в нейните предели.“ „Това е нищожен и наказуем отказ от правосъдие на съда на първа инстанция“ „Прегражда се развитие на иска ми по чл. 77 от закона за собствеността / обн.,изв. бр. 92 от 16.XI.1951г./по начина на чл. 44 от 35Д в конститутивен иск към обезпечението на доказателства по чл. чл. 207-209 от ГПК.“ „Искам обезпечение на бъдеш иск по чл.290/ГПК за несъпласие,чл.70.6/ от ГПК.
Плевенски окръжен съд да отмени порочното определение преграждащо правата ми на собственост върху антипсихиатрична експертиза от мене самия по чл. 206 от ГЖ която 1 унищожава по чл. 17 от ГПК психиатричната експертиза по чл. 206 от ГПК че боледувам психически без участие на волята ми - и да обяви НИШОЖНОСТ НА ЦЯЛАТА ПСИХИАТРИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ И ЗАЩИТА НА ТАЗИ
ДОКУМЕНТАЦИЯ ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД.“
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Видно от гр.д.№4153/2023г., че същото е било образувано въз основа на депозирана от П. Х. Д. искова молба, в която като правно основание са посочени редица текстове на закона за наследството, Гражданско процесуалния кодекс, ЗЗД и т.н., но от описаното не става ясно нито какво точно се твърди, нито какво точно се иска от съда.
С разпореждане №8403 от 21.07.2023г., Плевенски районен съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности – „наведе ясни и недвусмислени фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от водене на иск срещу сочения ответник, за да обоснове и правния му интерес от обезпечаване на иска; и конкретизира ясен и недвусмислен петитум“.
В дадения от съда срок по делото е постъпила уточняваща молба от П.
Х. Д., в която като обстоятелства, на които се основават исканията му, молителят е посочил, че са извършени накърнявания на личното му имущество, „психически и физически здрав съм и не може по болест да бъда отстраняван в интерес на службата“, „няма съгласие по експертизите на психиатри, че имам психиатрично заболяване“ и т.н.. В крайна сметка искането е посочено „плевенски районен съд да обезпечи доказателства за порочно навлизане в правнат ами сфера с психиатрични документи в интерес на трети лица от ответника с цел ЗОДВПГ обн. ДВ бр.60 от 1988г.“ С обжалваното определение Районен съд – Плевен е приел, че с депозираната уточняваща молба не са отстранени нередовностите в молбата, 2 тъй като оставали неясни обстоятелствата, на които се основава искането, както и петитума. Поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал депозираната от П. Х.
Д. искова молба и е прекратил производството по делото.
Плевенски окръжен съд намира доводите на районния съд, въз основа на които е постановил обжалваното определение за правилни и законосъобразни.
Дадените от съда указания с Разпореждането от 30.11.2020г. са били правилни. Депозираната искова молба действително съдържа неясни, противоречиви и логически несвързани твърдения. Говори се за психиатрична документация, която нарушавала неговите права, но такава няма вложена в делото. Липсват каквито и да било писмени доказателства в тази насока - за изготвяни експертизи или обща медицинска документация, касаеща психичното здраве на ищеца. Представените документи са копия на съдебни актове, удостоверения за смърт и наследници, удостоверения за приемане и отказ от наследство и т.н. Отправени са няколко неуточнени искания до съда, поради което за последния е било невъзможно да направи извод за конкретните искания отправени до него, както и за фактите, на които те се основават. С депозираната уточнителна молба констатираните нередовности не са били отстранени, тъй като изложените в нея твърдения също са неясни и съдържат противоречиви искания. В ИМ е посочен ответник, който се потвърждава във втората – ІІ-ро РПУ Плевен. Така посоченото подразделение на МВР не може да бъде ответник, тъй като няма правосубектност – не е самостоятелно юридически лице и не може да носи права и задължения, за които да отговаря пред съд. Същевременно липсва каквато и да било връзка между наведените твърдения за психиатрична документация и действия или бездействия на служители при посочения ответник - ІІ-ро РПУ Плевен.
Намесването на граждански правоотношения, психиатрични документи, изброяването на различни съдебни органи, производства по ГПК и други не дава никаква възможност да се разбере какво точно се иска от съда. Нито вида на иска – конститутивен, установителен или осъдителен, нито ответната страна, нито конкретния спор, който следва да бъде решен. Направеното с уточняващата молба изясняване на искането определено води до невъзможност съдът да постанови решение и граничи с правния абсурд.
3
С изложените във въззивната жалба твърдения, освен че не са наведени доводи за неправилност на изводите на съда, констатираните противоречия в молбата са задълбочени, като са изложени различни твърдения и искания и са цитирани всевъзможни разпоредби от действащи и отменени нормативни актове.
Предвид на това, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3208 от 25.07.2023г., постановено по гр.дело №4153/2023г. по описа на РС – гр. Плевен, е върната на осн. чл.129 ал.3 от ГПК искова молба на П. Х. Д. и е прекратено производството по делото, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4