Решение № 21056 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21056 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110134539 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Форуком и компания“ ООД, ЕИК 836034051, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Даниел Гаргов чрез адв. И. И., САК, със съдебен адрес гр. София, ***** срещу Т. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2024 г. по ч. гр. д. № 57467/2024 г. по описа на СРС, 157-ми състав, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 935,08 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 11.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 166,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.03.2019 г. до 05.12.2019 г.; 480,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.09.2024 г.

Ищецът „Форуком и компания“ ООД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 11.12.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** за сумата от 1200 лв., погасим на 12 месечни равни вноски с падеж 5-то число на всеки месец, при ГЛП 40 %. Излага, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като подробно описва и процедурата по сключване. Твърди, че е изпълнил договорните си задължения, а именно – предоставил сумата по кредита на ответника по посочена от него банкова сметка. Сочи, че ответникът е извършил плащания, от които 264,92 лв. били отнесени за погасяване на главницата по договора, а 102,13 лв. за погасяване на лихвата. Претендира непогасения остатък от главницата в размер на 935,08 лв., както и договорна лихва в размер на 166,04 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 05.12.2019 г. (с оглед уточняваща молба с вх.

№ 237159/07.07.2025 г., л.28) и мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 26.09.2024 г. в размер на 480,77 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. При тези твърдения моли съда да уважи 1 предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание ответникът заявява, че признава факта на сключен договор за кредит с ищеца в посочения размер, който е усвоен в посочения размер от 1200 лв. Позовава са на изтекла погасигелна давност, а ако не се уважи възражението има желание за сключване на споразумение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 57467/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав и в рамките на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и са били налице данни, че същият не живее на наличните адреси, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит № **** на хартиен носител и Приложение № 1 към него, се установява, че страните на посочената дата са сключили Договор за кредит от разстояние, по силата на който на ответника се предоставя в заем сумата от 1200 лв., със срок за връщане 360 дни на 12 месечни погасителни вноски, при договорна лихва 40,0%, с общ размер на плащанията 1468,17 лв. и ГПР – 49,02 %.

Сумата по кредита е преведена на ответника на дата 11.12.2018 г., видно от приложеното по делото платежно нареждане.

По делото са представени Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Форуком и компания“ ООД, в които се съдържа процедурата по кандидатстване и сключване на договори за кредит от разстояние.

По делото е приет погасителен план, в който са отразени размера и падежа на погасителните вноски.

Ищецът признава, че за погасяване на задълженията по договора за кредит е постъпила сума в общ размер на 367,05 лв., от които 264,92 лв. са отнесени за погасяване на главницата по договора, а 102,13 лв. за погасяване на лихвата.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира иска за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която заповед длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 11.12.2018 г., съответстващ на изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който на ответника е предоставена претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва.

По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника, 3 адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на саморъчен, се съдържа в Раздел II от ОУ, представляващи неразделна част от договора за кредит, с приемането им.

В случая ответникът не оспорва, а напротив признава факта на сключен договор за кредит, поради което следва да се приеме, че по делото този факт е доказан.

Сключеният между страните договор за кредит несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.