Решение № 74 от 20.04.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр.Несебър, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20222150200200 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: село П., улица Ц. № 19, община Столична, област С., настоящ адрес: град С., улица Н.Х. № ***, срещу Наказателно постановление № 21-0304-001514 от 17.09.2021г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 3) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Отрича да е управлявал автомобил, като нарушението е установено в момент, когато автомобилът е бил паркиран и заключен, в него не е имало никого, а жалбоподателят се е намирал извън него, като се е хранел в заведение, наказващият орган е направил предположение, че е бил управляван от него. Уточнява, че малко преди проверката той се е возил в автомобила, който е бил управляван от жената, с която той живее – Янина Иванова Минчева от град С., и с която са се прибирали от град Истанбул. Посочва също, че преди по отношение на спрения автомобил да е предприета проверка, двамата са пътували с 1 него като са тръгнали от М.а „Д.“ в град Свети Влас, откъдето излезли след като бариерата е била вдигната, приближили се и спрели до заведение – денонощна баничарница, където жалбоподателят, който се е возил на предната дясна седалка, първи слязъл от автомобила за да се нахрани, а след него е слязла и Я.М., която го е управлявала, заключила е автомобила и се е прибрала в хотела, който се е намирал срещу баничарницата, до която е бил спрян автомобила. Очевидци на тези обстоятелства били намиращи се в близост други лица, между които и познати на жалбоподателя. Именно докато се е хранил в заведението до него се е приближил полицейски автомобил, а слезлият от него полицейски служител, който без да се представи, но за когото впоследствие разбрал, че е „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър М. В. М., му е поискал Свидетелството за управление на МПС и Свидетелството за регистрация на МПС, като допуска да са били насочени към него от служителя, който се е намирал на пропускателния пункт на М.ата и е контролирал преминаващите през бариерата автомобили, и доколкото автомобилът обичайно се е управлявал от жалбоподателя.

Документите не били представени, като освен нежеланието на жалбоподателя да стори това, по това време те не са се намирали у него. Полицейският служител след това го е поканил да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер, за установяване на употреба на алкохол и извършване на медицинско изследване за установяване на наличието на алкохол в кръвта. След като отказал да му бъде извършена проверка, полицейският служител му е написал акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като жалбоподателя заявил и отказа си да подпише, а след приключване на проверката се е прибрал в къщи.

Жалбоподателят изразява несъгласие с описаното в акта, тъй като то не отговоря на действителността, а в него името му не е изписано правилно, което отчита като неправилно установяване на самоличността му. В хода на административно наказателното производство не е установено нито извършването на нарушението, нито авторът на нарушението, нито вината на жалбоподателя. Моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Изтъква, че в момента, в който спрямо жалбоподателя е била предприета проверка като са му били поискани документите, той се е намирал извън автомобила, а автомобилът е бил заключен, със загасен двигател и изключени светлини.

Затова не е констатирано посоченото нарушение по ЗДвП, за чиято съставомерност е било необходимо автомобилът да е бил управляван, при което управление той да е спрян за проверка, а водачът да бъде поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Събраните по делото гласни доказателства не установяват такова управление на автомобила, съответно жалбоподателят не е имал качество на негов водач, не е бил участник в движението. Жалбоподателят не е бил водач на автомобила към момента, в който е бил поканен за проверка за алкохол, а е бил посетител в заведение за бързо хранене, където е консумирал храна. Контролните органи пък не са били убедени, че движещият се според тях по-рано автомобил е бил управляван именно от жалбоподателя, за което свидетелстват последващите им действия, насочени към проверка на този факт в търсене на очевидци.

2

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание. От упълномощен юристконсулт към ОД МВР Бургас е постъпило писмено становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като нарушението с неговите съставомерни признаци е установено от събраните доказателства, не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражения за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За времето от 19:30 часа на 16.08.2021г. до 07:30 часа на 17.08.2021г. свидетелят М. В. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Несебър, заедно с колегата си М.М., са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по КАТ. След полунощ на 17.08.2021г. двамата са участвали в съвместна проверка на автомобили заедно със свид. Д. Р.

Й. – ст. полицай ООР към РУ Несебър, и друг командирован полицейски служител.

Четиримата полицейски служители са се позиционирали на улица Свети Власий, пред хотел Шипка, където са били паркирани и двата им служебни автомобила, за да спират за проверка автомобилите, движещи се както от к.к. Слънчев бряг, така и от к.к. Елените. Срещу мястото, където са били застанали, се е намирала автобусна спирка за к.к. Слънчев бряг.

Това място се намира на около 30 метра в страни от кръстовището към яхтеното пристанище М.а „Д.“ – при излизане от яхтеното пристанище, мястото, където са се намирали полицейските служители, е от ляво на кръстовището, която е посоката за к.к. Слънчев бряг.

Около 02:40 часа на 17.08.2021г. от кръстовището откъм яхтеното пристанище е излязъл лек автомобил – джип „Гранд Чероки“ с рег. № ***, който е завил наляво в посока към к.к.

Слънчев бряг, а водачът веднага след като е видял полицейските служители, които подхождали за да го спрат, е отбил рязко в дясната част на посоката си на движение и е спрял до закусвалнята, намираща се преди автобусната спирка. Полицейските служители веднага тръгнали към автомобила, като докато се приближавали видели водачът му да слиза от него през шофьорската врата, след което се е приближил до закусвалнята. Били са поискани от него да представи документите на автомобила и на водача, като той е представил само лична карта, от която установили самоличността му – жалбоподателя Н. Б..

Отворил е вратата на автомобила за да търси документите, които са му били изискани от контролните органи, при което се установило, че в автомобила няма друго лице. Същият заявил, че не носи Свидетелство за управление на МПС и документи на автомобила, тъй като той не бил негова собственост, както и че той не е управлявал автомобила. Както самото кръстовище, така и мястото пред закусвалнята е осветено с улично осветление през тази част от денонощието. Н. Б. е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, на което същият не се съгласил и е отказал, поради което свид. М. М. е съставил талон за изследване № 131286, в който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва да се яви в срок до 120 минути, считано от 3 съставянето и връчването на талона за изследване – 03:10 часа, във ФЦСМП-Несебър за медицинско и химическо изследване. Водачът е отказал както да подпише талона за изследване, така и да получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел по смисъла на чл.6, ал.8 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), а именно свидетелят Д. Р. Й..

След издаване на талона за изследване, М. В. М. е съставил АУАН серия АВ № 1514/17.08.2021г., бл. номер 155437, в който същият е описал нарушението като е посочил, че на 17.08.2021г. около 02:40 часа в град Свети Влас, на улица Свети Власий, пред хотел „Шипка“, посока от Пристанище „М.а Д.“ към к.к. Слънчев бряг, управлява лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег.№ ***, собственост на Г. Й.а Н., като отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказва да изпълни предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване; отказва талона. Вменени са му и други две нарушения, а именно: не носи СУМПС и КТ и не носи СР МПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

Нито при съставянето и връчването на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са подадени възражения срещу него.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността и не се е явил в медицинското заведение в рамките на указания в талона за изследване час за даване на кръв за анализ (чл.15, ал.2 от Наредбата).

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката.

В качеството му на свидетел, единият от полицейските служители, които са участвали в проверката и който е бил свидетел по акта и нарушението и е удостоверил с подписа си отказа на водача да получи талона за изследване, уточнява в показанията си, че е разговарял с момчето, което е било през въпросната вечер на бариерата на пристанището, който е заявил, че автомобилът е минал оттам, а водачът му е вдигнал бариерата с притежаваната за тази цел карта.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя като свидетел по делото е разпитан и самият служител на бариерата към пристанището – Д.И.С.. Същият потвърждава, че през въпросната нощ при него са дошли двама полицаи за да разговарят за въпросния джип, който е заявил, че познава джипа и водача му като управител на турски ресторант. В свидетелските си показания същият заявява, че не е видял преди това самият джип да преминава през бариерата, респ. водачът му да е отворил бариерата със служебна 4 карта, и че това е заявил и на полицаите.

Административно наказващият орган е приел, че трите нарушения са доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (в редакцията му до изм. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 28.03.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 04.04.2022г.